Рисковете за България и Европа от кризата в Украйна

Западът залага на тежки санкции срещу Русия

ЕС е по-предпазлив, защото бизнесът в Европа ще пострада повече от този в САЩ

Руските и украинските финансови активи също ще пострадат при потенциални военни действия.
Руските и украинските финансови активи също ще пострадат при потенциални военни действия.
Руските и украинските финансови активи също ще пострадат при потенциални военни действия.    ©  Shutterstock
Руските и украинските финансови активи също ще пострадат при потенциални военни действия.    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • ЕС е по-предпазлив, защото бизнесът в Европа ще пострада повече от този в САЩ.
  • Енергийният сектор ще е един от най-засегнатите при тежки мерки.
  • Всяко прекъсване на потока от зърно от Черноморския регион ще покачи цените и ще окаже допълнителен натиск върху инфлацията на храните.

Потенциална инвазия на Русия в Украйна повиши перспективата Западът да наложи нови санкции на Москва, които вероятно ще са най-тежките досега. Военният конфликт ще се усети на редица пазари - от цените на петрола, газа и пшеницата през доларовите облигации на различни страни до сигурните активи. Дори и двете страни да избегнат най-мрачния сценарий, началото на годината не е оптимистично за бизнеса в Европа, който ще пострада най-сериозно и все още се опитва да се възстанови от корона кризата. Това е и една от основните причини страните в ЕС да не могат да вземат лесно решение за налагането на санкциите - почти всички икономики ще платят висока цена, като се започне от тази на Германия. Русия е важен търговски партньор на ЕС, както и водещ енергиен доставчик, докато това не е така за САЩ. Същото може да се каже за инвестициите - много европейски компании от различни сектори имат бизнес в Русия, който е изправен пред заплахата да спре да съществува при ответни мерки на Москва.

Българският премиер Кирил Петков призна, че при ескалация на напрежението газовите доставки ще бъдат несигурни, а страната е зависима от суровината от Русия. Това неминуемо ще се отрази на енергетиката, индустрията и гражданите. В същото време САЩ искат ЕС да побърза с приемането на твърда позиция по санкциите - знаейки добре, че по отношение на външната политика одобрението трябва да бъде единодушно. ЕС обаче засега е предпазлив - от една страна, е с мисълта за щетите, а от друга, санкциите срещу Русия заради анексирането на Кримския полуостров бяха усетени повече от европейския бизнес и в по-малка степен от американския.

САЩ вечепредлагат мерки

За разлика от Европа САЩ вече работят по темата - демократите в Сената представиха законопроект за налагане на широки санкции на руското правителство, включително лично на президента Владимир Путин, и банки. Заради Крим САЩ и ЕС вече наложиха санкции срещу енергийния, финансовия и отбранителния сектор на Русия. Сега Белият дом предлага ограничения за най-големите руски банки, като и по-рано е обмислял мерки, насочени към способността на Москва да конвертира рубли в долари и други валути. Вашингтон също може да удари и държавния инвестиционен фонд.

Санкциите, прилагани към отделни компании, често водят до проблеми за целия сектор според бившия икономист в Държавния департамент на САЩ Марк Стоун. В този случай инвеститорите се притесняват, че ограниченията ще бъдат разширени или трудно ще ги спазват.

Санкционирането на всички операции с руски банки и замразяването на активи би имало по-голямо въздействие и ще е по-целенасочено, отколкото спирането на глобалната разплащателна система SWIFT, смята Брайън О'Тул от мозъчния тръст "Атлантическия съвет". Спирането на достъпа на Русия до SWIFT, която се използва широко в международните финансови операции, би било полезно само след широки финансови санкции от САЩ, Великобритания и ЕС, казва О'Тул.

Именно изключването от SWIFT би била една от най-тежките мерки. Тя се използва от над 11 хил. финансови институции в над 200 държави, базирана е в Белгия, управлява се от 25-членен борд, включително представител от Русия. Има прецедент: през март 2012 г. SWIFT изключи иранските банки, тъй като международните санкции срещу Техеран бяха затегнати заради ядрената му програма. Това решение доведе до загуба на половината от приходите на страната от износ на петрол и 30% от външната търговия според мозъчния тръст Carnegie Moscow Center. Икономиката на Иран е по-малка и не е толкова свързана с международната, колкото руската. САЩ и Германия биха загубили най-много от подобна санкция, тъй като техните банки използват най-често SWIFT за операции с руски банки, казва пред Reuters Мария Шагина от Carnegie Moscow Center.

Подобна мярка беше обсъждана и през 2014 г., когато Русия анексира Крим, което накара Москва да разработи алтернативна система SPFS. Според О'Тул изваждането на Русия от SWIFT ще доведе до незабавни смущения, но въздействието ще намалее с времето. Някои плащания ще бъдат забавени и може да има увеличени разходи, но е малко вероятно да има масов колапс на руската търговия, стига тя да остане законна и да не бъде санкционирана, казва О'Тул.

"Поради огромните последици една реална заплаха за изключване на Русия от SWIFT би била изключително ефективна", казва пред Der Spiegel Габриел Фелбермайр, директор на Австрийския институт за икономически изследвания във Виена. Страничните щети от подобен ход обаче биха били значителни. Когато компаниите в Русия ще трябва да намерят сложни алтернативни пътища за плащане на своите сметки в чужбина и трансграничният поток от пари и стоки спре, Западът също ще пострада. Износът за Русия от компании в Европа няма да може да се плаща и Европа няма да може да плаща за доставките на природен газ от Русия.

Освен това руският дълг, държан от европейски банки, ще бъде застрашен. Подобни съображения накараха Фридрих Мерц, новият лидер на Християндемократическия съюз (CDU), да предупреди за "атомна бомба за финансовите пазари".

Белият дом също така вече предупреди американските производители на чипове да се подготвят за нови ограничения върху износа за Русия, ако Москва атакува Украйна. Това включва потенциално блокиране на достъпа на страната до глобални доставки на електроника.

Технологичните предприятия в Русия разчитат в голяма степен на западни патенти. Производителят на компютри IRU например, който работи по разработването на настолен компютър, произведен изцяло в Русия, внася своите процесори от Тайван, описва ситуацията Der Spiegel. Производителят на чипове Angstrem-T фалира през 2019 г., след като беше принуден да прекъсне връзките си с американските си партньори поради санкции, наложени след нахлуването на Москва в Крим.

Подобни мерки бяха приложени по време на студената война, когато Съединените щати и други западни държави поддържаха тежки технологични санкции срещу СССР, което струваше на Москва изоставане в технологиите и слаб икономически ръст.

Без кораби със зърно в Черно море

Друг важен пазар, който може да пострада от потенциален военен конфликт, е зърненият. Всяко прекъсване на потока от зърно от Черноморския регион вероятно ще окаже голямо влияние върху цените и допълнителен натиск върху инфлацията на храните в момент, когато доставките са затруднени заради корона кризата.

"Геополитическите рискове нараснаха през последните месеци в Черноморския регион, което може да повлияе на цените на пшеницата", казва Доминик Шнидер, стратег в швейцарската банка UBS.

Големи износители - Украйна, Русия, Казахстан и Румъния, доставят зърно от пристанища в Черно море, което може да се окаже проблем заради евентуални военни действия или санкции. Украйна се очаква да бъде третият по големина износител на царевица в света през сезон 2021/2022 г. и четвъртият на пшеница според данните на Международния съвет по зърното. Русия е най-големият износител на пшеница в света.

Руските и украинските финансови активи също ще пострадат при потенциални военни действия. Доларовите облигации на двете страни се представиха по-слабо от своите конкуренти през последните месеци, тъй като инвеститорите намалиха експозицията на фона на ескалиращото напрежение. Руската рубла и украинската гривна са най-лошо представящите се валути на развиващите се пазари от началото на годината.

Целта на Запада е комбинация от дипломация и страх от ефекта на санкциите да разубедят Москва от военна операция, което може да се приеме за успех и за двете страни.