Джордан Питърсън умря. Да живее Джордан Питърсън

Велик!
Идеята да напусне университета е отлична, с нетърпение очаквам да видим какви ще са следващите му стъпки, но каквито и да са те - в нашата скромна част на света имаме шанса да задържим джендър-марксистите преди да отровят институциите и медиите в степента, в която успяха да го направят в Западния свят.

1) Свободата на словото е свещена. Истината е обективна и казването й не е обида, камо ли пък език на омразата.

2) Модерният феминизъм/джендъризъм/анти-расизъм са новите идеологични крила на тоталитаризма и се борят за безконтролна власт и (незаслужени) привилегии, не за равни права - тях вече ги имат.

3) Фактите са по-силни от чувствата. Полът е един и е биологичен, друг няма.

Когато светът маргинализира консервативните хора, той просто ги военизира. По същия начин, както е военизирало комунистите на времето.

Мен никой не може да ме убеди, че квоти по каквито и да е признак освен лични качества са оправдани в икономически план. Това е див популизам и някакъв исторически ревизионизъм, който не решава никакви реални проблеми.

Освен всичко останало, заглавието на статията събуди в мен основателни опасения за кончината на този интелигентен човек. Вероятно пак сте изкопирали нещо, но това не може да е оправдание!

Мда, поредната възхвала на Джордан Питърсън, този трагичен герой на подтиснатата господарска класа. Ще се разплача как един милионер “напуснал”, за да направи още милиони. За подтиснатите му бели мъже студенти, направо рева. Глад ги чака тях, глад направо…

Но така или иначе мимоходом сте го споменали, г-н Запрянов, може ли една подобна статия поне и за Жижек?
Сигурен съм, че за разлика от Питърсън, който само и от чешмата не тече, за него ауиторията ви не знае нищо? А измежду радикалните философи на нашето съвремие, той е фигура, за разлика от Питърсън, който е малко като Логън Пол сред боксьорите…

Ако ви трябва извинение да убедите шефчетата от неолибералната редколегия, посочете им неговите изказвания как от Тръмп може да има и положителни страни, както и крипто-акселерационизма му. Мога да ви пратя и статии за източници, няма да са от The Economist, разбира се.

До коментар [#3] от "enterfornone":

Привет,

Понеже не се чувствам достатъчно запознат с философията и творчеството на Жижек (макар да съм проявявал интерес и имам желание в един момент да стигна до тях), мога да ви предложа следното: напишете вие портрет на Жижек, а аз ще ходатайствам пред "неолибералната редколегия" да бъдете публикуван.

Гарантирам ви, че няма да има проблем с възгледите и вижданията ви, въпросът е само текстът да е добър.

И за да не се объркате: коментарът ми не е саркастичен.

това е първата статия на йоан запрянов, която ще си позволява да коментирам, и това е само, защото статията е доста под нивото на възможностите на журналиста. за да не ни използвам по-груби епитети, ще я нарека basic.

basic e (на моменти дори граничи със скучна), защото не ни казва защо всъщност е важен джордан питърсън. поне аз не разбрах, но това може да го отдам и на принадлежността си към "господстващия неомарксизъм", известен още като културен марксизъм (ref.: https://en.wikipedia.org/wiki/Cultural_Marxism_conspiracy_theory ) - термин, който джордан питърсън много обича да използва, но който уви не е подплатен със съдържателен политически и филосфски смисъл (empty neologisms in lieu of concrete arguments по жижек) и вероятно именно заради тази си характеристика е особено възприемчив точно от онази категория хора, за които обобщването и бледите аргументи с/у политическите и философски опоненти на питърсан са задоволяващо условие за критичност. но примемам, че йоан (както и аз впрочем) не е философ и би било предизвикателно да навлезем в такава дълбочина на дискурса.

та, обратно към каквото си можем - накратко, статията просто преповтаря до болка познати тези за питърсън, но не ни казва нищо за т.нар. културни войни, какво означват, ролята на питърсън в тях и как това изобщо променя философския наратив и пейзажа на общуване. не ни казва нищо дори за важността на дейността на питърсън, която аз харесвам - преди измислените културни войни, когато се занимаваше с психология и клинични изследвания. с други думи, статията не се различава много от есе на първокурсник, който пише за любимия си ютюбър. в този смисъл казвам, че е доста под нивото на автора. защото вече знам, че авторът може повече.

за да съм още по-конкретна защо това е едно лошо написано домашно, обръщам внимание само на едно грешно внушение в следния цитат, след което спрях да чета нататък:

"[...] Все пак първопричината да стане известен беше битката му за спирането на закона в Канада, който задължава всички хора да се обръщат един към друг с предпочитаните си местоимения - т.е., дори ако някой е роден като биологичен мъж, в един момент може да сметне, че вече се чувства като жена и всички трябва да го наричат "тя" или, ако предпочита, "те"."

това внушение противоречи на фактите. такъв закон, който да задължава всички хора да се обръщат един към друг с предпочитаните си местоимения няма. т.нар. c-16 bill, към който авторът реферира, обогатява кандаския закон за правата на човек чрез регулация на отношениятата, в които отказването на услуги, заетост, настаняване и подобни обезщетения на лица въз основа на тяхната полова идентичност или изразяване на пола, стават незаконни, както и разширява законите за речта на омразата, за да включват тези два термина. впрочем така, както са го направили някога за хората с различна сексуална ориентиция, за да превърнат в престъпеление от специален характер онова, което е мотивирано от предразсъдъци и омраза към определена група от хората. може би авторът има нещо против тези закони? а това кой към кого и как се обръща, с правилни или неправилни местоимения, е въпрос на елемантарно възпитание и чувствителност към другия. не на закон.

след този параграф спрях да чета за съжаление. разочаровах се от слабата работа по фактологията. ако още в началото фактите куцат, не ми се мисли какво е нататък - какво се е случило и как го е разбрал джордън питърсън.

иначе ми е ясно, че това е opinion piecе, а не страница с факти в уикипедия, но освен ако не членувам вече в култа към джордън питърсън, продължавам да не разбирам с какво точно неговата дейност е важна за света, а от там и за мен.

До коментар [#5] от "kr_iva":

Не съм канадски адвокат, но сега прочетох становища за този закон - публикувани в либерална медия - и изглежда наистина криминализира систематично използване на "погрешни" обръщения. Така че автора е напълно прав, а ти вдигаш скандал за нищо.

Мисля, че когато някой е спрял да чете по някое време някоя статия, няма право да я коментира. Просто може да я подмине като недостойна за неговото внимание.

До коментар [#6] от "istinetz":

скандал? тежки думи. аз не виждам скандал, но ако на теб ти липсва драма. be my guest. м/увременно ще съм благодарна да ме направиш съпричастна към статията. обичам да се информирам, да си променям мнението, както и да си признавам, че греша, когато наистина повод за това.

Като изключим заглавието, което си е типичен кликбейт и отблъсква интелигентните читатели, статията е доста информативна и подробна, без да навлиза в така желаните от kr_iva фактологии и детайли. Ах, колко лошо е, когато фактите са против високомерната неолибералка. Човек, който не пише грамотно и който няма търпение да прочете пет абзаца, само защото не му харесва първия, няма нужда да дава оценка. но типично по либерастки, трябва да бъдат чути шумните Ви и помпозни словоизлияния.
По-градивна критика би била авторът да спомене и скорошният конфликт между Питърсън климатичните истерици: https://www.independent.co.uk/climate-change/news/joe-rogan-jordan-peterson-climate-b2003231.html

До коментар [#5] от "kr_iva":

1. Аз съм един хората, на който Джордън П. е отворил очите и е вдъхновил, ценя го.
2. Ако изреченията ви започват с главна буква, както се очаква да е, може би критиката ви щеше да има някаква стойност. 😏