Джордан Питърсън умря. Да живее Джордан Питърсън

Психологът и писател сложи край на академичната си кариера заради несъгласие с квотите по расов и полов признак

Джордан Питърсън изнася лекции пред хиляди, а аудиторията му е предимно от млади хора
Джордан Питърсън изнася лекции пред хиляди, а аудиторията му е предимно от млади хора
Джордан Питърсън изнася лекции пред хиляди, а аудиторията му е предимно от млади хора    ©  Shutterstock
Джордан Питърсън изнася лекции пред хиляди, а аудиторията му е предимно от млади хора    ©  Shutterstock

През 2016 г. тръгна на война срещу канадското правителство. През 2017 г. вече можеше да се нарече най-известният клиничен психолог в света. През 2018 г. публикува книгата си 12 Rules for Life, която продаде над 5 млн. копия за две години, а New York Times го нарече "най-влиятелния интелектуалец в западния свят днес". През 2019 г. дебатира със Славой Жижек пред препълнена зала за 7000 души, екзалтирани сякаш са на футболен мач. През 2020 г. отиде в Русия, за да се лекува от зависимостта си към психоактивни лекарства. Там прекара четири месеца в интензивно отделение, от които осем дни в кома, а след това продължи лечението си в Сърбия. През 2021 г. издаде продължение на книгата си, Beyond Order. В началото на 2022 г. Джордан Питърсън обяви, че слага край на академичната си кариера като преподавател към University of Toronto.

Голяма част от работата на Питърсън като клиничен психолог е да кара пациентите си да се чувстват неудобно, за да подобрят състоянието си. Съответно не е изненадващо, че самият той е неудобен за академичния свят. Не заради държанието си, а заради възгледите си. Питърсън смята например, че расовите квоти са висша форма на расизъм; че биологичният и социалният пол ("джендър") са неизкоренимо свързани; че йерархиите в човешкото общество са дълбоко вкоренени на еволюционно ниво; че разликата в средната заплата между мъже и жени е породена от десетки фактори, а не само от пола. И най-важното - политическата коректност според него убива академичната свобода и оттам знанието ни за света и човешкия прогрес.

Преди 25 години, когато Питърсън е преподавал в Харвард, всички изброени тези са били почти скучни и със сигурност не скандални. В днешната свръхидеологизирана академична среда те вече се приемат не само за неудобни, но и за опасни и обективно грешни. За Питърсън, който не приема никой дебат за завършен, тази среда се оказва непоносима.

В тон с еволюцията си от тих професор психолог, който иска да спре канадското правителство да превърне задължителното използване на самоизбрани лични местоимения в закон, до публична фигура със статута, влиянието и живота на рокзвезда, Питърсън обяви напускането си на университета чрез отворено писмо и 4-часово участие в подкаста на Джо Роган. Неговата тежест като публична фигура става единствено по-голяма.

Битката с политическата коректност продължава, а първият залп на освободения Питърсън, който вече няма причина да следва етичните норми като активен университетски преподавател, дойде още в първите абзаци на писмото.

На моите студенти

"Наскоро напуснах позицията си на редови професор към University of Toronto. Представях си, че ще преподавам в университета, докато не се наложи да изнесат скелета ми от кабинета. Обичах работата си и всички мои студенти имаха позитивно отношение към мен. Но този кариерен път беше обречен. Има много причини за това, включително и че онлайн мога да уча много повече хора с по-малко пречки", започва писмото на Питърсън.

Оттам нататък психологът влиза директно в културните войни, които за последните пет години излязоха от философското поле и навлязоха ударно в публичния и политическия дебат.

"На първо място, моите квалифицирани и прекрасно обучени студенти, които са хетеросексуални бели мъже, имат много нисък шанс да стигнат до университетски позиции въпреки научните си биографии. Това е частично заради квотите Diversity, Inclusivity, Equity, или моят предпочитан акроним, DIE (от англ.: разнообразие, отвореност и равенство; DIE може да се преведе като УМРИ - бел. авт.). Те бяха наложени навсякъде в академичния живот. Другата причина студентите ми да са неприемливи, е именно, че са мои студенти. Аз съм академична персона нон грата, защото философските ми позиции са неприемливи. Това не е само неудобство, това е факт, който направи работата ми морално непоносима. Как да приемам бъдещи изследователи и да ги обучавам, ако знам, че шансовете им за кариера са минимални", пише още в писмото.

Цялото обръщение, насочено и към фенове, и към критици, е нагледен пример за промяната на Питърсън. Доскоро публичната му персона се свързваше преди всичко със спокойствие, дори когато го нападат по време на дебат или интервю. В книгите му почти не се споменават политически въпроси, още по-малко партийна политика или съвременни дебати - вместо това правилата на Питърсън звучат доста по-отдалечено от ежедневните проблеми на хората: "Казвай истината, или най-малкото не лъжи" и "Не пречи на децата, когато карат скейтборд". След тези кратки правила Питърсън обичайно прилага примери от клиничната си практика, примесени със собствената му философия на стоик и още примери от любимите му книги и автори - Солженицин е обичайният заподозрян.

Първо си оправи стаята

Философията на Питърсън разглежда всеки човек като герой, който трябва да се изправи пред трудностите на живота само за да може в края да бъде по-добър и по-осъзнат. Критиката към другите не е добре дошла и има повече общо с "Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък", отколкото с военизираните политически идеолози. По думите на самия Питърсън: "Първо си оправи стаята, после бъди недоволен от света около теб."

Ако приемем философията на Питърсън като алегория за самия него, то може би проблемите му с предписани лекарства, медикаментозната кома и обикалянето на клиники из Русия и Сърбия са трудностите в живота, които е преодолял, за да може сега да си позволи да бъде една по-агресивна версия на себе си и да изостави досегашната си професия.

Това, разбира се, е силно опростена и романтично-литературна версия на Питърсън. Все пак първопричината да стане известен беше битката му за спирането на закона в Канада, който задължава всички хора да се обръщат един към друг с предпочитаните си местоимения - т.е., дори ако някой е роден като биологичен мъж, в един момент може да сметне, че вече се чувства като жена и всички трябва да го наричат "тя" или, ако предпочита, "те".

Въпросът за пола - дали той е биологична или социална конструкция, е крайъгълен за политическия дебат на Запад през последните поне десет години. За Питърсън и почитателите му полът е биологичен въпрос, а обратното противоречи на реалността. Вмешателството на правителството в това как се наричат хората според него е на ръба на диктатурата. Той, впрочем, загуби борбата с канадското правителство и законът беше приет още преди пет години.

Този дебат няма да приключи скоро. Питърсън е по-скоро популярен войник, отколкото генерал в тази война, в която медиите не са бойното поле, а самите враждуващи страни. Повечето от тях, които се самоопределят като либерални, смятат Питърсън за "опасен", "заплаха" или "екстремист". Други обаче, включително също самоопределящото се като либерално издание The Economist, взимат страната на мислещите като Питърсън, основно защото според новата доктрина за пола всъщност се оказва невъзможно да дадеш определение за жена. А когато нямаш такова, е трудно да налагаш политики срещу насилието върху жени например.

"Трябва ли да посочвам очевидното, че това е лудост?"

Другото буре с барут в публичния дебат на Запад, расовите квоти, е основната тема на писмото му за сбогуване с академичния живот. Питърсън е твърдо убеден, че под знамето на антирасизма западният свят върви (или вече е стигнал) до ново ниво на расизъм, в което всеки има ниво в йерархията според цвета на кожата си, пола и сексуалната си ориентация. Оттам идва и предупреждението му към собствените му студенти, които са изтеглили късата клечка да са лошите герои в разказа - белите хетеросексуални мъже.

"Вече сме стигнали до момента, в който расата, етносът, "джендърът" и сексуалната ориентация се приемат като най-фундаменталните характеристики на всеки човек. Те се третират и като най-важните квалификации за образование, изследвания и работни места. Трябва ли да посочвам очевидното, че това е лудост", пише в писмото си Питърсън.

Напускането на университета от Питърсън и неизбежният медиен интерес около решението му ще го катапултират обратно на първа линия в културните войни. Самият той смята, че университетите и господстващият в тях според него "неомарксизъм" са основна причина за идеологическото радикализиране на света. И не е само той, но подобно на всичките си колеги, смята битката за неравна, защото обикновените хора и корпорациите се страхуват от това да бъдат "отречени" от т.нар. cancel култура. Ако обаче има един човек, който не се бои от отричане, това със сигурност е Питърсън, чието първо правило за живот гласи просто: "Върви изправен и с изправени рамене."

12 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    _fg_ avatar :-P
    FG
    • - 2
    • + 12

    Велик!
    Идеята да напусне университета е отлична, с нетърпение очаквам да видим какви ще са следващите му стъпки, но каквито и да са те - в нашата скромна част на света имаме шанса да задържим джендър-марксистите преди да отровят институциите и медиите в степента, в която успяха да го направят в Западния свят.

    1) Свободата на словото е свещена. Истината е обективна и казването й не е обида, камо ли пък език на омразата.

    2) Модерният феминизъм/джендъризъм/анти-расизъм са новите идеологични крила на тоталитаризма и се борят за безконтролна власт и (незаслужени) привилегии, не за равни права - тях вече ги имат.

    3) Фактите са по-силни от чувствата. Полът е един и е биологичен, друг няма.

    Нередност?
  • 2
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf
    • - 3
    • + 4

    Когато светът маргинализира консервативните хора, той просто ги военизира. По същия начин, както е военизирало комунистите на времето.

    Мен никой не може да ме убеди, че квоти по каквито и да е признак освен лични качества са оправдани в икономически план. Това е див популизам и някакъв исторически ревизионизъм, който не решава никакви реални проблеми.

    Освен всичко останало, заглавието на статията събуди в мен основателни опасения за кончината на този интелигентен човек. Вероятно пак сте изкопирали нещо, но това не може да е оправдание!

    Нередност?
  • 3
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone
    • - 9
    • + 1

    Мда, поредната възхвала на Джордан Питърсън, този трагичен герой на подтиснатата господарска класа. Ще се разплача как един милионер “напуснал”, за да направи още милиони. За подтиснатите му бели мъже студенти, направо рева. Глад ги чака тях, глад направо…

    Но така или иначе мимоходом сте го споменали, г-н Запрянов, може ли една подобна статия поне и за Жижек?
    Сигурен съм, че за разлика от Питърсън, който само и от чешмата не тече, за него ауиторията ви не знае нищо? А измежду радикалните философи на нашето съвремие, той е фигура, за разлика от Питърсън, който е малко като Логън Пол сред боксьорите…

    Ако ви трябва извинение да убедите шефчетата от неолибералната редколегия, посочете им неговите изказвания как от Тръмп може да има и положителни страни, както и крипто-акселерационизма му. Мога да ви пратя и статии за източници, няма да са от The Economist, разбира се.

    Нередност?
  • 4
    yoanzapryanov avatar :-|
    Yoan Zapryanov
    • + 9

    До коментар [#3] от "enterfornone":

    Привет,

    Понеже не се чувствам достатъчно запознат с философията и творчеството на Жижек (макар да съм проявявал интерес и имам желание в един момент да стигна до тях), мога да ви предложа следното: напишете вие портрет на Жижек, а аз ще ходатайствам пред "неолибералната редколегия" да бъдете публикуван.

    Гарантирам ви, че няма да има проблем с възгледите и вижданията ви, въпросът е само текстът да е добър.

    И за да не се объркате: коментарът ми не е саркастичен.

    Нередност?
  • 5
    kr_iva avatar :-(
    kr_iva
    • - 5
    • + 1

    това е първата статия на йоан запрянов, която ще си позволява да коментирам, и това е само, защото статията е доста под нивото на възможностите на журналиста. за да не ни използвам по-груби епитети, ще я нарека basic.

    basic e (на моменти дори граничи със скучна), защото не ни казва защо всъщност е важен джордан питърсън. поне аз не разбрах, но това може да го отдам и на принадлежността си към "господстващия неомарксизъм", известен още като културен марксизъм (ref.: https://en.wikipedia.org/wiki/Cultural_Marxism_conspiracy_theory ) - термин, който джордан питърсън много обича да използва, но който уви не е подплатен със съдържателен политически и филосфски смисъл (empty neologisms in lieu of concrete arguments по жижек) и вероятно именно заради тази си характеристика е особено възприемчив точно от онази категория хора, за които обобщването и бледите аргументи с/у политическите и философски опоненти на питърсан са задоволяващо условие за критичност. но примемам, че йоан (както и аз впрочем) не е философ и би било предизвикателно да навлезем в такава дълбочина на дискурса.

    та, обратно към каквото си можем - накратко, статията просто преповтаря до болка познати тези за питърсън, но не ни казва нищо за т.нар. културни войни, какво означват, ролята на питърсън в тях и как това изобщо променя философския наратив и пейзажа на общуване. не ни казва нищо дори за важността на дейността на питърсън, която аз харесвам - преди измислените културни войни, когато се занимаваше с психология и клинични изследвания. с други думи, статията не се различава много от есе на първокурсник, който пише за любимия си ютюбър. в този смисъл казвам, че е доста под нивото на автора. защото вече знам, че авторът може повече.

    за да съм още по-конкретна защо това е едно лошо написано домашно, обръщам внимание само на едно грешно внушение в следния цитат, след което спрях да чета нататък:

    "[...] Все пак първопричината да стане известен беше битката му за спирането на закона в Канада, който задължава всички хора да се обръщат един към друг с предпочитаните си местоимения - т.е., дори ако някой е роден като биологичен мъж, в един момент може да сметне, че вече се чувства като жена и всички трябва да го наричат "тя" или, ако предпочита, "те"."

    това внушение противоречи на фактите. такъв закон, който да задължава всички хора да се обръщат един към друг с предпочитаните си местоимения няма. т.нар. c-16 bill, към който авторът реферира, обогатява кандаския закон за правата на човек чрез регулация на отношениятата, в които отказването на услуги, заетост, настаняване и подобни обезщетения на лица въз основа на тяхната полова идентичност или изразяване на пола, стават незаконни, както и разширява законите за речта на омразата, за да включват тези два термина. впрочем така, както са го направили някога за хората с различна сексуална ориентиция, за да превърнат в престъпеление от специален характер онова, което е мотивирано от предразсъдъци и омраза към определена група от хората. може би авторът има нещо против тези закони? а това кой към кого и как се обръща, с правилни или неправилни местоимения, е въпрос на елемантарно възпитание и чувствителност към другия. не на закон.

    след този параграф спрях да чета за съжаление. разочаровах се от слабата работа по фактологията. ако още в началото фактите куцат, не ми се мисли какво е нататък - какво се е случило и как го е разбрал джордън питърсън.

    иначе ми е ясно, че това е opinion piecе, а не страница с факти в уикипедия, но освен ако не членувам вече в култа към джордън питърсън, продължавам да не разбирам с какво точно неговата дейност е важна за света, а от там и за мен.

    Нередност?
  • 6
    istinetz avatar :-|
    istinetz
    • + 3

    До коментар [#5] от "kr_iva":

    Не съм канадски адвокат, но сега прочетох становища за този закон - публикувани в либерална медия - и изглежда наистина криминализира систематично използване на "погрешни" обръщения. Така че автора е напълно прав, а ти вдигаш скандал за нищо.

    Нередност?
  • 7
    evpetra avatar :-|
    evpetra
    • + 2

    Мисля, че когато някой е спрял да чете по някое време някоя статия, няма право да я коментира. Просто може да я подмине като недостойна за неговото внимание.

    Нередност?
  • 8
    kr_iva avatar :-?
    kr_iva
    • - 1

    До коментар [#6] от "istinetz":

    скандал? тежки думи. аз не виждам скандал, но ако на теб ти липсва драма. be my guest. м/увременно ще съм благодарна да ме направиш съпричастна към статията. обичам да се информирам, да си променям мнението, както и да си признавам, че греша, когато наистина повод за това.

    Нередност?
  • 9
    mo3ak avatar :-|
    Georgi Tashev
    • + 1

    Като изключим заглавието, което си е типичен кликбейт и отблъсква интелигентните читатели, статията е доста информативна и подробна, без да навлиза в така желаните от kr_iva фактологии и детайли. Ах, колко лошо е, когато фактите са против високомерната неолибералка. Човек, който не пише грамотно и който няма търпение да прочете пет абзаца, само защото не му харесва първия, няма нужда да дава оценка. но типично по либерастки, трябва да бъдат чути шумните Ви и помпозни словоизлияния.
    По-градивна критика би била авторът да спомене и скорошният конфликт между Питърсън климатичните истерици: https://www.independent.co.uk/climate-change/news/joe-rogan-jordan-peterson-climate-b2003231.html

    Нередност?
  • 10
    lnp1463218503496818 avatar :-|
    Vladi Mihalkov
    • + 1

    До коментар [#5] от "kr_iva":

    1. Аз съм един хората, на който Джордън П. е отворил очите и е вдъхновил, ценя го.
    2. Ако изреченията ви започват с главна буква, както се очаква да е, може би критиката ви щеше да има някаква стойност. 😏

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал