Рисковете за България и Европа от кризата в Украйна

Фьодор Лукянов: Русия вдига залозите, за да получи сериозно отношение

Главният редактор на изданието "Россия в глобальной политике" и ръководител на Съвета по външна политика пред "Капитал"

Визитка

Фьодор Лукянов е главен редактор на изданието "Россия в глобальной политике" (публикувано с участието на сп. Foreign Affairs) от основаването му преди 20 години. През декември 2012 г. е избран за председател на Съвета по външна и отбранителна политика, най-старата и авторитетна руска неправителствена организация в тази сфера. Лукянов е също така член на президиума на Руския съвет по международни въпроси и директор по научните изследвания на международния дискусионен клуб "Валдай"

Ситуацията с Украйна ескалира и има опасения, че Европа е близо до война. Има ли изход от този тупик?

Тупикът не е на руско-украинската граница. След дълги опити да обсъди ситуацията в мирен ключ, Русия реши да постави въпроса във висша степен ребром. Това е въпросът на какви принципи се основава системата за сигурност в Европа. И доколко тези принципи, заложени след студената война и признати от Русия, но неудовлетворяващи я напълно, подлежат на изменение. Тъй като всичко се е изменило - геополитическата ситуация, социално-икономическата - Русия усети възможност да постави този въпрос и дори да постигне някакви промени в това отношение, макар всички предишни опити да бъде поставено на обсъждане недоволството на Русия биваха не просто отхвърляни, а игнорирани.

Сега по силата на различни обстоятелства възникна ситуация, която се разглежда в Москва като благоприятна, когато е възможно рязко и безкомпромисно да се постави темата, да се постигнат промени. И може да се каже, че те вече са започнали. Предишната реторика в стил "Да, добре, Русия отново се сърди" изчезна, наличните проблеми са обозначени, а по-нататък ще започнат и опити за придърпване на въжето към руското поле.

Засега САЩ са готови да обсъждат малка част от това, което предлага Русия, но все пак са готови на нещо. Русия иска повече и няма да бъде както досега - процесът започна и срещата между Антъни Блинкен и Сергей Лавров показва, че обсъжданията ще продължат. Накратко - не става въпрос за Украйна, а за това може ли да бъде преразгледана схемата, съгласно която цялата система на европейската сигурност се гради около НАТО.

Русия отправи ултиматум към Запада - Украйна не трябва да става член на НАТО, като същевременно отчита, че за НАТО това искане ще се окаже неизпълнимо. Възможен ли е компромис между Москва и Вашингтон по този въпрос?

Компромис за обвързващи гаранции за неразширяване на НАТО е невъзможен и това го разбирам и аз, разбират го и в Москва. Според мен компромисът може да бъде друг и макар в момента да е малко вероятен, не е изключен на следващи етапи. Американците, да го кажем по-просто, са готови да обсъждат контрола над конвенционалното въоръжение в Източна Европа - кой какво може да разполага, какво не може. И това вече е голяма промяна.

Русия казва, че е готова да обсъжда този въпрос, но след като бъде изработен политически документ с нови положения. Принципът, залегнал в Парижката харта за нова Европа, който гласи как всяка държава има право да взима решения за мерките за обезпечаване на своята сигурност, по мнението на Москва трябва да бъде преразгледан.

Защо смятам, че това е възможно - защото Парижката харта за нова Европа, както и Заключителният акт от Хелзинки, не са юридически обвързващи договори. Това са политически декларации - много мащабни, но декларации. И мога да си представя, че ако атмосферата на отношенията се промени, то държавите могат да се обединят около нова политическа декларация, която правилно и красиво формулира принципите за неделимост и сигурност, но фактически премахва това положение (относно самостоятелността на всяка държава да взима решение за мерките за своята сигурност - бел. ред.).

Разбира се, това е много трудно, но е възможно. Това би било признание на ниво голяма политическа декларация, че ситуацията в Европа е съвсем различна спрямо тази преди 30 години и след това вече ще е възможно да се обсъжда това, което искат да поставят на обсъждане американците по повод разполагането на системи за въоръжаване. Теоретично можем да си представим подобна схема и тя навярно би устройвала Москва.

Правят се паралели със сегашната ситуация и карибската криза, когато САЩ и СССР се озовават на ръба на войната. Има ли прилики с тогава?

Тези паралели са доста условни. Карибската криза е резултат на безотговорна политика от двете страни и показа предела на тази политика. Днес има идея, че подобна криза трябва да бъде провокирана, тъй като само по този начин западните събеседници ще започнат сериозно да говорят по същинските теми. В това има доза истина, тъй като до момента никой не желаеше дори да изслуша руските предложения. Не мисля, че е възможна нова карибска криза, но ми се струва неизбежно до началото на следващия рунд сериозни преговори да има някаква демонстративна ескалация. Не зная дали ще бъдат мащабни маневри или някакво друго разместване на нападателни системи в близост. Това съвсем не е задължително да бъде свързано с Украйна. На Запад всички са се втренчили в Украйна, но всъщност не става въпрос за нея. Трудно ми е да си представя, че без още една демонстративна ескалация този разговор ще продължи като по мед и масло.

Движението на войски около Украйна върши ли работа в това отношение?

Определено работи. Струпването на войски доведе до разговорите в Женева и продължава да върши работа и сега.

Какво иска да получи Путин с това нажежаване на ситуацията и стигане до границата на конфликта?

Това е познат от историята прийом - вдигане на залозите по пътя на ескалацията и психологическо нагнетяване с цел влизане в преговори с партньора и получаване на сериозно отношение от негова страна. Доскоро всички искания и възражения на Русия просто биваха игнорирани. Сега им се обърна внимание. Това вече е резултат.

Няма ли опасения относно заплахата от санкции срещу Русия?

Заплахата от санкции е бутонът за ескалацията от другата страна. Всичко е напълно взаимно.

Какво е мястото на Европа в преговорите Русия - САЩ? Все пак става въпрос преди всичко за европейската сигурност.

Европа не желае да се позиционира като голям играч. Тя практически доброволно се отказва да участва в преговорите. Миналата седмица например освен формалните изказвания на Жозеп Борел нямаше друго, европейските лидери не казаха нищо за преговорите в Женева. Струва ми се, че те съзнателно искат да се дистанцират и делегират всичко на американците. Нека големите чичковци решават и Европа се чувства комфортно и приятно с това, сякаш не става въпрос за нея. И това дори не е ситуацията от студената война, защото тогава европейските страни понякога играеха много самостоятелна роля. При това особено в Източна Европа расте някакво неприятно чувство, че американците може да се оттеглят, ако преценят, че това е в техен интерес. С изключение на отделни смутители като прибалтийските държави и Полша, които искат зачитане на техните интереси, големите страни в Европа мълчат. И това е удивително.

В тази ситуация добре ли е за Русия, че в Белия дом е Джо Байдън, а не Доналд Тръмп?

Разбира се, ако беше Тръмп, нямаше да има никакво развитие. Тръмп беше крайно скептично настроен по отношение на Украйна и не би тръгнал да прави договорки, а и не можеше. В неговия случай дори и най-малкият опит да направи някаква крачка по отношение на Русия би била торпилирана от всички наоколо. В случая с Байдън, ако се стигне до някакви договорености, също ще му бъде трудно във вътрешен план. Но Байдън все пак се опира на демократите, които като цяло са достатъчно лоялни. При това преимуществото на Байдън е, че той в известен смисъл сам вижда себе си като президент за един мандат по обективни причини. И в по-малка степен е свързан с тази вечна необходимост да се бори за преизбиране. В някакъв смисъл той е по-дееспособен като преговарящ и при това не е "куцо пате".

Интервюто взе Александър Братерский - руски журналист, който пише за "Финам" и за "Капитал"

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dabeda avatar :-?
    Da be.. da..

    Ето и преглед на темата от Варламов - популярен руски ютубер
    https://youtu.be/-HR6QDdvUGk

    А каква е пречката Алиансът НАТО.... да поканят Русия да стане страна - членка?...
    Американците ги е страх от това, че биха загубили ролята си на хегемон и биха имали .. коректив? Европа би станала твърде ... независима за АУКУС ?... Ето я Турция - членка, но си си прави каквото си поиска - в Сирия, Ирак, Кавказ, Босна, Кипър, Либия, също заплашва съюзници с мигрантски вълни както Лукашенко...
    Ако Русия стане член, и на ЕС, цялото напрежение в Европа и Средиземноморието отпада... светът може да се насочи към усмирявянето агресивната експанзия на Китайската КП навън.
    Китайските имперски амбиции са много по-опасни - за цялата планета.

    Нередност?
Нов коментар