Рисковете за България и Европа от кризата в Украйна

Газът като оръжие за Москва и алтернативите на Европа

Русия може да предизвика истинска криза ако спре доставките на природен газ, но това ще ѝ струва скъпо и е малко вероятно да се случи

Темата накратко
  • България, а и цяла Европа са заплашени от истинска икономическа и битова криза, ако Русия спре напълно доставките на природен газ.
  • За кратък период алтернативи може да се намерят, но цената ще бъде изключително висока.
  • Дългосрочното решение е диверсификация на енергийните източници и по-голяма електрификация.

Още през есента на 2021 г. Русия намали доставките на природен газ за Европа с 25% в сравнение с последното тримесечие на 2020 г. и с 22% в сравнение с нивата от 2019 г. Това предизвика истинска ценова криза на европейския газов пазар, която се прехвърли върху целия енергиен сектор и ускори инфлацията. Но по-големият ефект бе, че остави ЕС с незапълнени газови хранилища на прага на зимата.

Допреди няколко месеца се смяташе, че Русия прави всичко това, за да окаже натиск за пускането на "Северен поток 2". От днешна гледна точка обаче на фона на задаващия се военен конфликт в Украйна тези действия на Москва с газа придобиват съвсем друга светлина. Заради тях в момента Европа е много по-уязвима от обикновено и значително по-трудно би заела твърда позиция по въпроса с Украйна. Най-показателно в това отношение е, че Русия не увеличи газовите доставки въпреки изключително високите пазарни цени, което се изразява в стотици милиони евро пропуснати ползи. Очевидно цена, която Владимир Путин предварително е бил готов да плати.

Въпросът сега е докъде може да стигне използването на газа като оръжие? И готова ли е Европа, в това число и България, да поеме такъв удар?

Извън това Русия се нарежда на 5-о място в европейската търговия и стокообмен след САЩ, Китай, Великобритания и Швейцария - приблизително наравно с Турция. И това е заради петрола и петролните продукти. Без тях Русия като търговски партньор на ЕС би била сравнима с Норвегия. Което прави възможността за налагане на икономически санкции срещу нея много голяма.

Може ли газът да спре напълно?

Един от най-големите рискове от напрежението между Русия и НАТО (САЩ и ЕС) освен горещия военен конфликт е именно възможността Путин да реши да спре доставките на газ за Европа. Тази хипотеза е напълно реална, но за моментна изглежда малко вероятна. А редица анализатори припомнят, че дори по времето на студената война съветските лидери не са прибягвали до такава мярка. Сега обаче ситуацията е доста по-различна.

Официално Кремъл отхвърли притесненията, че ще затвори газовия кран към Европа в случай на санкции заради струпването на войски на границата с Украйна и заплахата от военна инвазия. "Русия изпълни безупречно своите договорни задължения в най-трудните моменти на конфронтация между Изтока и Запада", обяви говорителят на Путин - Дмитрий Песков, пред агенция "Интерфакс" и допълни, че Русия никога не е давала основания за съмнения "в нейната надеждност". В същото време през изминалите 15 години имаше два случая, в които Русия спираше, макар и частично газовите доставки - през 2009 и 2014 г.

"Доставките на природен газ от Русия не са застрашени", твърди и изпълнителният директор на "Булгаргаз" Николай Павлов. По думите му миналата седмица е имало разговор с "Газпром", в който е нямало никакъв знак, че ще има прекъсвания на доставките. Павлов дори твърди, че руският доставчик е обещал, че договорите ще се изпълняват не само в България, но и в региона, и в Европа.

"Ако не се стигне до военен конфликт, рискът за спиране на доставките е 0%. Както Европа има нужда от руския газ, така и Русия има нужда от европейските пари", смята също енергийният експерт Васко Начев.

"Каквото и да направи Русия, ще го направи по начин, който минимално да засегне износа и на газ за ЕС. Крайни действия от нейна страна могат да доведат до санкции, които да засегнат и руския износ на въглища и петрол, както и руски енергийни компании в чужбина - "Газпром", "Лукойл", "Росатом" и др. Русия играе хазартна игра, в която губи енергийни позиции в дългосрочен план - включително руски достъп до технологиите на въглеродно неутралната икономика", смята и Юлиян Попов от Европейския климатичен фонд.

И все пак възможността за спиране на газовите доставки не може да бъде изключена напълно. При такъв развой обаче финансовите загуби за Русия ще бъдат много по-големи. Изчисления на Energy Intelligence показват, че това ще струва на Москва средно по 220 млн. долара на ден. Колко дълго време Путин е готов да плаща тази цена (ако въобще), не е съвсем ясно.

Но ударът върху Европа също ще е болезнен - руският газ осигурява над една трета от общата консумация, много от домакинствата в Западна Европа се отопляват с газ, а поне 20% от електроенергията се произвежда в газови централи. Отделно ще са ефектите за индустрията. Най-силно впрочем би пострадала Германия, която е най-големия консуматор на руски газ в Европа, а заради климатичните си политики вече затвори повечето си въглищни и атомни централи, така че трудно може да намери бърза алтернатива. Неслучайно според източници на Bloomberg именно Германия е поискала енергийният сектор да бъде изключен от евентуалния пакет санкции срещу Русия.

Конкретно за България ефектът от спирането на руския газ би предизвикал доста рискове. От "Чирен" и с азерските доставки в сегашните количества могат да се покрият 40% от вътрешното потребление. Това означава спиране или поне ограничаване на столичното парно и другите топлофикации, някои големи химически заводи и би оставил на студено няколко десетки хиляди домакинства. Част от тези проблеми обаче могат да се решат с алтернативни горива като газьол, който би могъл да бъде освободен от държавния резерв.

В тази връзка премиерът Кирил Петков заяви, че "българските домакинства и българският бизнес ще имат алтернатива при този сценарий", но не е ясно какви точно са плановете на правителството.

Каква е реалността

Докато пълното спиране на руския газ за Европа изглежда възможно само като крайно действие при тежък военен конфликт, спирането на потоците през Украйна е почти сигурна стъпка. Но за разлика от преди няколко години това почти няма да засегне Европа. Самият транзит през страната е намален на една четвърт от нивата през 2019 г., след пускането на "Турски поток". Освен това Европа е значително по-защитена от евентуално прекъсване на доставките, отколкото беше през 2009 или 2014 г. заради изградените интерконектори, Трансадриатическия газопровод и азерските доставки, както и поради множеството LNG терминали.

В свой анализ Economist посочват, че дори при полупразните европейски газови хранилища (около 41.6% към 26 януари - най-ниското ниво за този период от 2013 г. насам) ситуацията, включваща спиране на руските доставки, не изглежда отчайваща. По скоро проблемите биха били финансови заради високата цена на алтернативите.

Една от тях са именно LNG доставките. Европа има капацитет за регазифициране в терминалите си, който може да замени две трети от руския внос. Проблемът е да се намерят достатъчно танкери. Европейските и американските дипломати от няколко седмици преговарят за увеличено производство на втечнен природен газ, който да се доставя в Европа от големи енергийни фирми в Америка и Катар, но засега резултатите не са обнадеждаващи. И тъй като разширяването на производствения и износен капацитет отнема много време, възможността е просто Европа да се сдобие със съществуващите товари втечнен природен газ, първоначално предназначени за другаде. И да плати повече, разбира се. Което на фона на вихрещата се ценова криза означава стотици милиарди евро.

Но и самата Русия също ще плати висока цена в дългосрочен план при евентуален проблем с доставките. От една страна, "Газпром" вероятно ще се сблъска с множество търговски дела за нарушените договори и ще трябва да плати стотици милиони неустойки. Заедно с това компанията трудно ще успее да си осигури нови дългосрочни договори с европейските страни след такава проява на агресивна ненадеждност. А газопроводът "Северен поток 2", в който Русия инвестира милиарди евро, със сигурност ще остане неизползваем.

Вероятно настоящата напрегната ситуация с газовите доставки може да се окаже катализатор на нови промени в енергийната система на ЕС, допълнително намаляване на зависимостта от руските енергийни ресурси и ускоряване на целите на Зелената сделка.

В дългосрочен план губещият е ясен. Въпросът сега обаче е какво ще се случи през идващите месеци - дали ще победи разумът, или той ще падне първа жертва в иначе безсмисленото противопоставяне.