Казусът с Rio Tinto в Сърбия: Политика с литиев заряд

Обратният завой на Вучич по противоречивия минен проект показва, че властта му не е безгранична и непоклатима

Комбинацията от екологични опасения и недоверие във властта доведе до многолюдни протести
Комбинацията от екологични опасения и недоверие във властта доведе до многолюдни протести
Комбинацията от екологични опасения и недоверие във властта доведе до многолюдни протести    ©  Reuters
Комбинацията от екологични опасения и недоверие във властта доведе до многолюдни протести    ©  Reuters

Има ли нещо общо между Новак Джокович и проекта на Rio Tinto за 2.4 млрд. долара? Ако вярвате на циркулиращите в Сърбия теории - да. Отнемането на лиценза на англо-австралийската компания за разработване на литиева мина в Ядар се случи дни след като сръбският тенисист беше депортиран от Австралия.

Но колкото и да са интригуващи подобни версии, причините за спирането на проекта на Rio Tinto най-вероятно е свързано много повече с вътрешната политика, отколкото с влошаването на отношенията между Сърбия и Австралия заради казуса с Джокович. Историята със спортиста със статут на национална икона може и да е добавила към натиска върху сръбските власти най-после да приключат сагата с Rio Tinto, вместо да я проточат още с чакане на публикуването на екологичната оценка на проекта и провеждането на референдум по темата след това, каквото бе първоначалното обявено намерение. И причината за забързването са приближаващите избори три в едно (президентски, парламентарни и местни) през април, на които президентът Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия (СПП) ще се борят за запазване на позициите си. Което би се случило по-лесно без надвиснал над управлението екологичен скандал.

Нещо ново и нещо зелено

"Гласът на народа е гласът на Бога." С тези думи през юни президентът Вучич за първи път спомена възможността да свика референдум по въпроса с противоречивата мина, "за да види какво искат хората". В следващите месеци темата ставаше все по-гореща и през есента Сърбия бе залята от многолюдни протести. Опасенията на местните жители в Лозница (в долината на Ядар) и екоактивисти са, че планираната мина ще опустоши околната среда в района, ще унищожи земеделието и ще доведе до обезлюдяване. Репутацията на добивния гигант Rio Tinto, обвиняван по света в причиняване на екокатастрофи и корупция, не помага за успокояване на местните притеснения, които прераснаха в национални демонстрации.

БВП на глава от населението в Сърбия е около една трета от този в Западна Европа и надеждите в Белград са, че литият ще се превърне във важен стълб за икономиката. Според Rio Tinto мината би допринасяла пряко 1% към БВП на страната и 4% непряко. Изчисленията на сръбското правителство са още по-оптимистични - общият икономически ефект, включително други инвестиции около проекта, би могъл да е над 10 млрд. евро годишно или близо 22% от БВП.

Решението за отнемане на лиценза на Rio Tinto за разработване на находището очевидно беше трудно за властта в Белград и това пролича от изявленията. Вицепремиерът и министър на енергетиката Зорана Михайлович обвини природозащитните организации за спирането на проекта и лишаването на страната от огромни икономически ползи. А премиерът Ана Бърнабич провидя намеса на чуждестранни сили и думите й предизвикаха съвместна декларация на посолствата на САЩ, Великобритания и Германия в Белград, която отрича обвиненията, че са финансирали протестите.

Неочаквана заплаха

За авторитарния режим на Вучич обратният завой по казуса Rio Tinto е своеобразно признание, че дори абсолютната власт се натъква на рискове, а тоталният контрол върху медиите не гарантира имунитет от търсенето на отговорност за непопулярни решения. И ако досега анализаторите изреждаха овладяването на държавата, икономическата стагнация и демографския упадък като най-големите предизвикателства пред Сърбия, отскоро към списъка се добавя и унищожаването на околната среда.

"Наблюдаваме тази тенденция от известно време, но сега вече виждаме, че това наистина активира и мобилизира хората," казва Александра Томанич, изпълнителен директор на Европейския фонд за Балканите, цитирана от Reuters. Тя припомня, че големи градове на Балканите са на водещи позиции в глобалните класации по замърсяване, а според Световната здравна организация хиляди хора в Сърбия умират всяка година от вредните ефекти от мръсния въздух.

На този фон не е толкова учудващо, че "зелените" тревоги вдигнаха протести и се превърнаха в политически риск за управляващите в Сърбия. "Всъщност всички тези неща - корупция, липса на демокрация, на върховенство на закона, екология - са свързани проблеми. В държава, където политическата конкуренция работи правилно, екологията ще бъде обсъждана от политически опоненти в парламента или дебатирана от независими експерти в публичното пространство и медиите", казва в интервю за European Western Balkans Марко Кмезич, преподавател в Центъра за изследвания на Югоизточна Европа към Университета в Грац.

Само че в Сърбия на практика няма опозиция в парламента, няма град или община, които да не се управляват от СПП и няма свободни медии. "Лишени от нормална политическа арена, където представители на гражданите могат да дебатират техните притеснения по отношения на екологията, хората излязоха по улиците. Днес е заради екологията, утре може да бъде за каквото и да било друго нещо", допълва Кмезич. И според него това е ярко доказателство, че властта на Вучич не е безгранична. "Това, което научихме (от отстъплението по казуса Rio Tinto - бел. ред.) е, че исканията за политическа отчетност в бъдеще трябва да идват отвътре и че тези самоорганизирани граждански инициативи вероятно ще доведат до по-организирани политически субекти, които имат желание да участват в избори и да се превърнат в институционално предизвикателство за Вучич и неговата клика в следващите години", прогнозира Кмезич.

Въпреки спирането на проекта, протестите не стихват и има предположения, че отнемането на лиценза на Rio Tinto е временно и след изборите, на които Вучич и управляващата СПП се надяват отново да си осигурят мнозинство, процедурата по разработването на мината в Ядар ще бъде подновена. Затова и екоактивистите продължават битката и настояват за мораториум върху добива на литий.

Макар за момента режимът на Вучич да не изглежда застрашен, хубавата новина е, че не изглежда и непоклатим. И ако гражданският натиск не стихва и успее да прерасне в политическо движение, измъкването на Сърбия от авторитарната хватка има шанс се случи по най-добрия възможен начин - с напор отвътре и отдолу нагоре.

Глад за литий в Европа

Проектът на Rio Tinto е разглеждан не само в сръбски, но и в европейски контекст. В долината на Ядар са едни от най-големите залежи на литий в Европа. Добивът на този метал, наричан "бялото злато" заради ролята си в производството на батерии за електромобили, би бил не само икономически плюс за Сърбия, но и полза за Европа от гледна точка на достъп до ключов стратегически ресурс.

Макар в Европа да има много планирани литиеви мини, в момента "всъщност няма литиево производство" с нужното за батерии качество, казва Робърт Колбърн, анализатор в Benchmark Mineral Intelligence, цитиран от AFP. Сега най-големият производител е Австралия - с над 50% от световния обем, докато Китай преработва 60% от важния за "зеления преход" сребрист метал. "Европа не е на литиевата карта нито на ниво добив, нито на ниво преработка", добавя Колбърн. Това се отнася и за кобалта и никела - също използвани за направата на батерии.

Според френски доклад до 2030 г. Европа няма да е способна да задоволява сама повече от 30% нуждите си от тези метали. "Нужни са силни мерки. Идеята е ЕС да не премине от зависимост от петрола към зависимост от метали. (...) Твърди зависими сме от чужди сили, особено от Китай", посочва източник от френското правителство пред AFP.

Залежи от литий в Европа имат Сърбия, Португалия, Германия, Франция и Чехия. Наскоро литият бе включен в списъка на ЕС с критично важни метали, а според Международната агенция по енергия глобалното търсене ще нарасне 40 пъти до 2040 г. Колбърн прогнозира, че "до 2030 г. Европа ще се нуждае от над 500 000 тона годишно, което е повече от настоящото световно производство" от около 475 000 тона през 2021 г.
Все още няма коментари
Нов коментар