Трудният дигитален преход на ЕС

Амбициозните планове на Брюксел ще засегнат малкия бизнес и BigTech, но още са далеч от реализация

Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер определи стратегията като "втория шанс на Европа да стане световен лидер в областта на технологиите".
Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер определи стратегията като "втория шанс на Европа да стане световен лидер в областта на технологиите".
Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер определи стратегията като "втория шанс на Европа да стане световен лидер в областта на технологиите".    ©  Reuters
Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер определи стратегията като "втория шанс на Европа да стане световен лидер в областта на технологиите".    ©  Reuters

Европейският съюз си е поставил амбициозната цел да се превърне в един от световните лидери в цифровизацията. Брюксел подготви редица правила и стратегии, но по-тежките регулации могат да създадат пречки, както за големите технологични компании (т.нар. BigTech), така и за европейския бизнес. Промените ще засегнат редица сектори и сфери - законът за осигуряване на по-безопасно онлайн пространство (Digital Services Act), за цифровите услуги и регулирането на дигиталните платформи (Digital Markets Act), който наскоро получи "зелена светлина" от Европейския парламент и предстои обсъждане в съвета. Още промени в законодателството за изкуствения интелект (включително за технологиите за биометрично разпознаване), предлагащи стъпки към превръщане на Европа в глобален център за надежден AI), инициативите за киберсигурност (NIS2) и полупроводници, както и повече права на работниците в споделената икономика и регулирането на сектора са също част от цифровия пакет, който трябва да бъде обсъждан през 2022 г.

Амбицията е цифровата стратегия на ЕС да даде резултат до 2030 г. (виж графиката), а Маргрете Вестагер, заместник-председател на ЕК и еврокомисар по конкуренцията, я определя като "втория шанс на Европа да стане световен лидер в областта на технологиите". По този начин ЕС се стреми да намали и зависимостта си от чуждестранни технологични компании, като същевременно подсилва собствения технологичен сектор, с цел да стане по-конкурентен на САЩ и Китай. Макар пакетът да е фокусиран върху технологиите, той ще има значително въздействие върху енергетиката, здравеопазването, финансовите услуги, транспорта и селското стопанство.

Проучване на Европейската парламентарна изследователска служба (EPRS) показва, че потенциалната полза от единен цифров пазар в Европа може да възлезе на 415 млрд. евро годишно, което е 3% от БВП на ЕС. Според консултантите от Accenture Strategy, цифровизацията на Европа може да донесе добавена стойност до 4 млрд. евро на ден. Въпреки това степента, до която европейците ще се възползват от този значителен потенциал зависи до голяма степен от вземането на правилните политически решения, подкрепени от ефективни инвестиции.

В допълнение Европейската комисия представи в сряда план за засилване на влиянието си при създаването на глобални технологични стандарти, тъй като в момента съюзът рискува да изостане в глобалните организации за стандартизация, където технологични гиганти, правителствени регулатори и експерти се събират, за да определят правила за това как работят новите технологии - всичко от интернет до батерии, свързани устройства и други.

Има ли страх от конкуренцията

След окончателното влизане в сила на Закона за цифровите услуги и Закона за цифровите пазари, насочени към ребалансиране на онлайн света в полза на потребителите, големите технологични компании ще трябва да са по-отговорни за това, което се публикува онлайн, и за конкуренцията с по-малки компании. Лидерите на ЕС се надяват правилата да бъдат одобрени окончателно през първата половина на тази година.

Безспорно цифровизацията на единния пазар ще го направи по-силен и икономиката на ЕС ще бъде по-конкурентна. Свободната търговия с цифрови услуги и продукти с цифрови технологии е от ключово значение за постигане на зеления и цифровия преход на блока. Въпросът е иска ли Европа да има свои Facebook или Google, свой облак, когато регулаторите в ЕС и в големите държави членки демонизират техния размер, сила и бизнес модел.

Европа отдавна се страхува от технологичното си изоставане от САЩ и Китай. В анализ за CEPS - един от водещите мозъчни тръстове за европейски политики в Брюксел, Андреа Ренда посочва няколко фактора, които биха обяснили този нарастващ проблем: тежки европейски регулации, липса на рисков капитал, липса на умения, политическо нежелание за завършване на единния пазар и др.

"Приветстваме цифровата амбиция на ЕС, но нашите европейски предприятия не могат да внедрят своите иновации, ако нямат мащаба за това", споделя пред "Капитал" Светлана Стоилова, съветник дигитална икономика в BusinessEurope, една от най-големите лобистки организации в Брюксел, представляваща над 40 национални браншови и работодателски организации. Тя обръща внимание на факта, че предприятията все още се сблъскват с пречки на вътрешния пазар, които влияят на техния растеж, като различно тълкуване на законите на ЕС в държавите или допълнителни национални правила, които налагат регулаторна тежест за трансграничната дейност.

Старши изследователят в "Мартенс център" в Брюксел Димитър Лилков обръща внимание, че дигиталната стратегия на ЕС до 2030 е от онези дългосрочни проекти, които на хартия са обещаващи, но трябва да се чете внимателно дребния шрифт. "Все пак подобни стратегии са важен сигнал и напомнят на националните администрации да мислят в перспектива", споделя той. И припомня неуспешният опит на Германия и Франция да създадат през 2005 г. европейска търсачка (Quaero), която пряко да конкурира Google. Идеята се провали година-две по-късно след абсолютно неразбирателство относно крайните цели и техническите приоритети, казва експертът. В такива моменти проличава, че ЕС продължава да е в плен на националните интереси и лобита, които на позволяват континентът да има наистина координирана технологична или индустриална политика.

Ясно е, че в момента дигиталните платформи, базирани извън ЕС, имат голяма преднина - дори ЕС да може да постигне технически паритет, би било трудно да се конкурира с големите мрежови ефекти на платформа с огромна клиентска база. "Облакът е област на относителна слабост за ЕС - големите облачни платформи оперират в ЕС, но нито една от тях не е базирана в ЕС. Това прави предизвикателство да се поддържат стандартите на ЕС за поверителност и сигурност, особено когато става въпрос за сигурност срещу неподходящо наблюдение от страна на правителствата на трети държави", споделя Скот Маркус, старши изследовател в брюкселския мозъчен тръст Brugel.

Собствен дигитален модел на Европа

Във време, когато технологичните гиганти са подложени на изпитание дори у дома, Европа може да си върне доверието на своите граждани и бизнеса само ако даде последователен отговор на тази дилема: или се опитва да настигне съществуващите (до голяма степен американски) технологични гиганти, или изгражда свой собствен модел, смята Андреа Ренда.

Доклад на Европейската инвестиционна банка показва, че европейските фирми в момента изостават от американските във въвеждането на цифрови технологии във всички основни сектори, в същото време в него се заключава, че дигиталните фирми са склонни да бъдат по-продуктивни, имат по-добри практики за управление и е по-вероятно да се развиват и създават работни места.

"Крайно време е ЕС да се концентрира и да развие дългосрочни сравнителни предимства в определени технологични сфери. Позиция, която имахме през 90-те години, но загубихме последното десетилетие", казва Димитър Лилков.

И въпреки това, не може да се отреже, че цифровата стратегия на ЕК до 2030 г. е по-добре обмислена, отколкото през предходните десетилетия. "Целите са индивидуално и колективно значими за цялостната дигитализация на ЕС и всяка от тях е изразена чрез конкретни, измерими резултати. Освен това има по-добър баланс между мерките от страна на предлагането и мерките от страна на търсенето, отколкото през предходните десетилетия", споделя Скот Маркус.

Влизането в сила на правилата за управление на данните ще определи как ще се търгува с тях, включва по-малки участници в пазара на данните и осигурява механизъм за повторното използване на данни от публичния сектор. Успехът на схемата ще зависи от възприемането й от индустрията. В здравния сектор, например, органите на общественото здравеопазване могат да бъдат принудени да споделят данни за пациентите в европейски "пространства за здравни данни". Обединените данни ще бъдат достъпни за изследователи, които биха могли да ги използват за разработване на нови лечения за заболявания, като същевременно ще помогнат да се провери въздействието на лечението върху пациентите на целия континент.

"Пандемията на COVID-19 е добър повод за насърчаване на устойчиво и дигитализирано общество на ЕС. Блокът е все по-успешен в създаването на иновативни стартиращи фирми, но ние се проваляме с възможността да им дадем възможност да се разширят до следващото ниво", добавя Скот Маркус.

В крайна сметка е важно по-голяма част от дигиталната стратегията да се превърне в реални законодателни мерки, за да може ЕС да изпълни целите си. В противен случай Старият континент ще продължим да изостава в технологиите от САЩ и Китай.

Финансирането на прехода към единен цифров пазар и цифрова икономика

Програмата "Цифрова Европа" е нов инструмент за финансова подкрепа за периода 2021 - 2027 г., насочен към насърчаване на цифровата трансформация на обществото, икономиката и публичните администрации в ЕС. С финансов пакет от 7.6 млрд. евро той ще изгради цифров капацитет и инфраструктура и ще подкрепи цифровия единен пазар. Освен това държавите членки трябва да заделят най-малко 20% от средствата за възстановяване за проекти, които дигитализират техните икономики и общества. Допълнително, програмите за директно финансиране от ЕС за цифровизацията включват - "Хоризонт Европа" с бюджет 86.6 млрд. евро, Механизма за свързване на Европа с 21.7 млрд. евро, Европейската космическа програма с бюджет 14.2 млрд. евро и InvestEU Fund с 13 млрд. евро.

Очаквани нови законодателни и незаконодателни инициативи на ЕК за 2022г.

Полупроводници Предвижда конкретни стъпки за реализирането на целта на ЕС да произвежда 20% от световните полупроводници до 2030 г.
Инструмент за извънредни ситуации на единния пазар Този нов инструмент ще има за цел да гарантира свободното движение на стоки, услуги и хора с по-голяма прозрачност и координация по време на кризи.
Кибер устойчивост Проектиране на мрежа от оперативни центрове (SoC) и общо кибер звено, финализиране на 5G инструментариума, установяване на стандарти за сигурност, защита на силно криптиране, укрепване както на планирането на кутията с инструменти за кибер дипломация.
Иновативно и устойчиво космическо пространство Изграждане на базирана в космоса глобална защитена комуникационна система на ЕС и Стратегия на ЕС за управление на космическото движение
Дигитално образование и умения Незаконодателни препоръки за подобряване на предоставянето на цифрови умения в образованието и обучението и благоприятните фактори за дигиталното образование
Мултимодална цифрова мобилност Законодателно предложение относно мултимодални дигитални услуги за мобилност, като например планиране на маршрути или продавачи на билети, които помагат за сравняването на опциите за пътуване.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    Много добра публикация. Дигитализацията и стремежа Европа да има свои Facebook или Google могат да бъдат приветствани. Важно е и подсилване на програмите за изследване на Космоса особено с цел опазване на Земята от природните катаклизми и ограничаване на вредното човешко въздействие ....

    Нередност?
  • 2
    dobadoba avatar :-|
    dobadoba

    Дигиталния преход в БГ докара дотам, че да лепиме еко -стикери зад огледалото! Айде честито!

    Нередност?
Нов коментар