Трудният дигитален преход на ЕС

Европейският съюз си е поставил амбициозната цел да се превърне в един от световните лидери в цифровизацията. Брюксел подготви редица правила и стратегии, но по-тежките регулации могат да създадат пречки, както за големите технологични компании (т.нар. BigTech), така и за европейския бизнес. Промените ще засегнат редица сектори и сфери - законът за осигуряване на по-безопасно онлайн пространство (Digital Services Act), за цифровите услуги и регулирането на дигиталните платформи (Digital Markets Act), който наскоро получи "зелена светлина" от Европейския парламент и предстои обсъждане в съвета. Още промени в законодателството за изкуствения интелект (включително за технологиите за биометрично разпознаване), предлагащи стъпки към превръщане на Европа в глобален център за надежден AI), инициативите за киберсигурност (NIS2) и полупроводници, както и повече права на работниците в споделената икономика и регулирането на сектора са също част от цифровия пакет, който трябва да бъде обсъждан през 2022 г.

Амбицията е цифровата стратегия на ЕС да даде резултат до 2030 г. (виж графиката), а Маргрете Вестагер, заместник-председател на ЕК и еврокомисар по конкуренцията, я определя като "втория шанс на Европа да стане световен лидер в областта на технологиите". По този начин ЕС се стреми да намали и зависимостта си от чуждестранни технологични компании, като същевременно подсилва собствения технологичен сектор, с цел да стане по-конкурентен на САЩ и Китай. Макар пакетът да е фокусиран върху технологиите, той ще има значително въздействие върху енергетиката, здравеопазването, финансовите услуги, транспорта и селското стопанство.

Преглед на оригинала