Китайският "троянски кон" в Централна и Източна Европа

Първоначалните надежди на страните, че сътрудничество би ускорило икономическото развитие, вече са се изпарили

Китайският президент Си Цзинпин си е поставил амбициозна цел страната да се превърне в световен фактор.
Китайският президент Си Цзинпин си е поставил амбициозна цел страната да се превърне в световен фактор.
Китайският президент Си Цзинпин си е поставил амбициозна цел страната да се превърне в световен фактор.    ©  Reuters
Китайският президент Си Цзинпин си е поставил амбициозна цел страната да се превърне в световен фактор.    ©  Reuters

Китайските преки чужди инвестиции (ПЧИ) в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) скочиха от под 100 млн. долара през 2009 г. до близо 2 млрд. през 2019 г. Пекин привлече интереса на държави от региона със заеми с привлекателни условия за дългосрочно изплащане, ниски лихви и обеща голямо развитие на енергетиката и инфраструктурата. За да се обвърже допълнително, втората по големина икономика в света създаде групата за сътрудничество 17+1, която е важен инструмент за преговори със 17 държави в региона (вече 16, след като миналата година Литва излезе от този формат).

Когато Китай за пръв път заяви интересите си в ЦИЕ, местните политици имаха надежди, че сътрудничество би ускорило икономическото развитие на страните. Но над десет години по-късно представата за китайското присъствие в региона драстично се е променила. Сега то се описва като "Троянски кон", целящ да увеличи сферата на влияние на Пекин и да подпомогне получаването на политически услуги от държави партньорки.

Какво промени мнението на европейските лидери

Макар да изглежда привлекателна на пръв поглед, китайската намеса в региона идва със значими рискове. Инвестициите и заемите са правени с условието държавата получател да наема "китайски изпълнители, работници и оборудване". По този начин голяма част от печалбите се връщат обратно в Китай и се намалява потенциалът за икономически растеж в държавата домакин. Китайските заеми също така не са регулирани. Пекин финансира скъпи, рискови проекти, поради което някои държави са достигнали критично ниво на дълг. Черна гора например толкова желаеше да си построи магистрала, че пое заеми, равни на 18.5% от БВП на страната. Резултатът осем години по-късно - магистралата не е завършена, а държавата е пред риск от фалит. В същото време китайските компании са сериозен риск за дългосрочното демократично развитие на страните в ЦИЕ. През последното десетилетие те заобикалят европейските стандарти за прозрачност и получават преференциално отношение, като това увеличава нивото на корупция. Сърбия например премахна закона, изискващ да има публични търгове за държавни проекти, за да може задкулисно да се дават проекти на китайски компании (които са получавали и данъчни облекчения).

Важен проблем с китайските инвестиции е, че много от финансираните проекти не съответстват на дългосрочните стратегии на ЕС. Според Центъра за изследване на демокрацията (тук може да прочетете анализа) към септември 2021 г. в ЦИЕ са се изпълнявали или са били планирани общо 16 проекта за добив на въглища и строеж на ТЕЦ-ове, работещи с въглища. Тези действия са в разрез с целта на ЕС за нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г. и биха излезли много скъпо за държавите от съюза поради повишаващите се цени на въглеродните квоти. Инвестициите в тези сектори представляват проблем, включително и за държави, които не са в съюза, защото колкото по-зависими стават от въглищата, толкова по-скъп и малко-вероятен би бил преходът им към включване в ЕС.

Опасно ли е китайското присъствие в региона

Китайската намеса в региона е сериозен риск, особено за държавите, които пряко са се обвързали с азиатската суперсила. В Сърбия примерно стотици камери с лицево разпознаване бяха инсталирани през 2020 г. в Белград. Камерите са на компанията Huawei, която има проблем с достъпа на нейно технологично оборудване за 5G в много европейски държави. Друга държава, която се обвързва по-сериозно с Китай, е Унгария. През 2018 г. премиерът Виктор Орбан изгони американския Централноевропейски университет от Будапеща заради критики към унгарското правителство. След като университетът премести кампуса си във Виена, има голяма възможност китайският университет "Фудан" да заеме мястото му в Будапеща - ясен прокитайски, антиамерикански политически ход. Орбан до такава степен иска да подсигури добри отношения с Китай, че неотдавна беше хванат да редактира интервютата си. През август 2021 г. при интервю с Орбан водещият от Fox News Тъкър Карлсън споменава как китайският президент Си Цзинпин е "убил много от политическите си опоненти". Орбан не само избягва да коментира въпроса, но когато офисът му изпраща записа от интервюто на репортери, всяко споменаване на Китай е изтрито.

Инвестициите и заемите са правени с условието държавата получател да наема "китайски изпълнители, работници и оборудване".

Но по-широкият поглед показва, че позицията на Китай в региона отслабва. В момента много инфраструктурни проекти или се изоставят, или се договарят наново. Пример е проектът за изграждането на ядрен реактор в АЕЦ "Черна вода" в Румъния, който щеше да е най-големият китайски проект в региона. След шест години преговори, смяна на правителства и политическо напрежение сделката беше изоставена. Проектът за високоскоростен влак (обявен през 2013 г.), свързващ Будапеща и Белград - столиците на двете най-подкрепящи Китай държави в региона, се оказа провал спрямо първоначалните очаквания. Почти десетилетие по-късно напредъкът е минимален и влакът няма да може да развива първоначално очакваните скорости.

Неоправданите очаквания, неспазените обещания и нарастващото притеснение в Европа относно мотивите зад присъствието на Китай в региона дестабилизираха инициативата 17+1, която вече се смали до 16+1. Преди срещата през 2021 г. чешкият президент Милош Земан (принципно голям привърженик на Китай) публично обяви, че отказва да участва поради преувеличените китайски обещания. Докато Китай инвестира почти 14 млрд. долара в региона от 2000 г. насам, Германия получи ПЧИ на стойност 25 млрд., а Великобритания - 57 млрд. за същия период. Земан по-късно премисли и участва в срещата, но шест държави - България, Румъния, Естония, Латвия, Литва и Словения, демонстративно изпратиха министри вместо държавни глави. Още по-шокиращото за Китай развитие се случи през май 2021 г., когато Литва обяви, че напуска организацията. Естония може да е следващата, след като председателят на комисията по външните работи към парламента Марко Микелсон описа решението на Литва като "стъпка в правилната посока" и добави, че "Естония ще я последва скоро".

Отговорът на ЕС

Осъзнавайки как много държави в ЦИЕ започват да се обръщат към Китай, ЕС започна да взема мерки, за да попречи на Пекин да дестабилизира съюза. През 2019 г. Европейската комисия публикува "ЕС - Китай - стратегически перспективи" - документ, който обявява Китай за стратегически конкурент на ЕС и който ограничава "достъпа до пазара" си и "не поддържа равни условия на конкуренция".

Макар и популярността на китайските ПЧИ да намалява, Пекин все още създава неяснота и потенциално застрашава демократичните институции в региона. Въпреки това има огромен потенциал за икономически растеж от сътрудничество с Китай. Поради тези възможности ЕС и Китай са в процес на договаряне на "Всеобхватно споразумение за инвестиции" - сделка, която би увеличила достъпа на европейски инвеститори до китайския пазар и би позволила на фирмите да се конкурират при равни условия. Това значително би подпомогнало европейски бизнеси, тъй като ще получат улеснен достъп до един от най-големите и бързо развиващи се пазари. В замяна Китай също ще получи по-пряк достъп до европейските пазари. Това няма да е безусловно - страната ще трябва да спазва европейските стандарти за "прозрачност, лоялна конкуренция и устойчивост на околната среда". Пекин също обещава да поеме ангажименти да не намалява стандартите за защита на работници и да окуражава отговорно бизнес поведение сред китайските компании. Втората по големина икономика в света се съгласява и ефективно да предприеме мерки за спазване на ангажиментите си към Парижкото споразумение за изменението на климата.

През последните години се видя как когато държави от ЕС подписват индивидуални споразумения с Китай, това създава предпоставки за конфликт на интереси между двете геополитически сили. Но макар големи проекти, финансирани от китайското правителство, да създават предпоставки за корупция, опериращи на пазарен принцип китайски частни инвеститори подпомагат икономическото развитие на държави в региона, създавайки работни места и внасяйки нови технологии. Големите възможности за икономически растеж, породени от взаимодействието с Китай на частен и държавен принцип, не бива да бъдат игнорирани. За да се използва този потенциал, ЕС трябва да изгради обща стратегия и методология как да сътрудничи с Китай. Едва тогава може да се очакват по-добри резултати от партньорството между двете сили.

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1

    Бих бил любопитен да науча от автора за кредитор, който не поставя никакви условия. Аз не съм попадал на такъв, а видимо има.

    Скоро прехвърлях извадки от миналогодишен доклад на МВФ за състоянието на изпълняването на задълженията от Украина. Направо да ти настръхне косата! Дори в един момент се замислих да не би междувременно Украина не е нотъриално прехвърлена във владение на Кристалинината банка!?

    В Аржентина в момента текат протести срещу налаганата от МВФ икономически и социални ограничения на страната.

    Известен с комизма си е случая, когато Симеон Дянков като представител на Световната банка в Грузия издейства закриването на Грузинската академия на науките с цел затягане на разходите.

    Ами Гърция, която преди няколко години бе поета на ръчно управление от кредиторите й? Помня, когато затвориха банките и можехме да теглим от банкомат само по 60 € на ден.

    Китай е просто единствената свръхсила, която има възможност да предоставя многомилиардни кредити за крупни инфраструктурни, енергийни и т.н. проекти на държави на всички континенти. Всъщност не съм чувал само за Антарктида.

    Не е секрет, че в Източна Европа и Балканите сме включвани от Вашингтон единствено в инфраструктурни проекти с двойно предназначение - цивилно и военно - магистрали, тунели, мостове, летища, пристанища, складови центрове по програмата Триморие. И то ако си ги финансираме сами.

    Няма безплатен обяд.

    Нередност?
  • 5
    antipa avatar :-P
    D-r D
    • - 1

    Хей, Плевнелиев-младши, от вас търсех отговор, а не да ми пробутвате два варианта за кредити от приятели на боса си!

    Нередност?
  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Китай не предлагат инвестиции. Те предлагат заеми. Като експортно кредитиране, само че кредитираш купувача, вместо износителя.

    Това е като да кажеш, че банката е инвестирала в твоя апартамент.

    Иначе трола по-горе афилиацията му към източните пропагандни канали е пословична. ЕС инвестира многократно повече пари в инфраструктурни проекти, безвъзмездно.

    Нередност?
Нов коментар