Брюксел вече може да спира парите на държавите при проблеми с върховенството на закона

Първите потърпевши от решението на Съда на ЕС ще бъдат Полша и Унгария, но далеч няма да са единствените

Сега от ЕК се очаква да действа бързо, а под заплаха от замразени еврофондове са и други страни, включително България.
Сега от ЕК се очаква да действа бързо, а под заплаха от замразени еврофондове са и други страни, включително България.
Сега от ЕК се очаква да действа бързо, а под заплаха от замразени еврофондове са и други страни, включително България.    ©  Reuters
Сега от ЕК се очаква да действа бързо, а под заплаха от замразени еврофондове са и други страни, включително България.    ©  Reuters

Съдът на ЕС реши, че Европейската комисия трябва да спазва строги процедурни изисквания, които ще й позволят да задържа европейско финансиране, за да санкционира държавите членки при проблеми с правовата държава, които могат да доведат до ощетяване на европейския бюджет.

Опитите на Полша и Унгария, страните с най-големи проблеми с върховенството на закона в блока, да спрат т.нар. механизъм за условност, удариха на камък - "Съдът отхвърля исковете, предявени от Унгария и Полша в тяхната цялост", се казва в официалното решение. Сега от ЕК се очаква да действа бързо, а под заплаха от замразени еврофондове са и други страни, включително България.

Какво се случи?

На 16 декември 2020 г. Европейският парламент и Съветът приеха регламент, който цели защита на бюджета на Съюза в случай на нарушаване на принципите на правовата държава в страните (т.нар. механизъм за условност). Това даде тласък на Унгария и Полша да обединят усилията си и да заведат искове пред Съда на ЕС за отмяна на регламента заради липса на подходящо правно основание. В същото време срещу тях застанаха Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Люксембург, Холандия, Финландия, Швеция, които се намесиха в подкрепа на спазване върховенството на закона.

"Неслучайно северните държави и Нидерландия, които дълго време се противопоставяха на подобни механизми, се превърнаха в сериозни защитници на този мехнизъм в контекста на Зелената сделка и последвалия План за възстановяване и устойчивост - т.е. пред перспективата за увеличени публични разходи на ниво ЕС. Така че механизмът има две страни. От една страна - осигуряване на върховенство на правото чрез финансови инструменти, след като се видя, че немалко държавни лидери и партийни режими са склонни да въздействат прекомерно върху независимостта на правосъдието.От друга страна - предпазване на интереса на данъкоплатците от богатите държави срещу злоупотреба със средствата от техните данъци.", споделя пред "Капитал" евродепутатът Радан Кънев.

Проблемите на Полша и Унгария в ЕС продължават вече няколко години. Брюксел критикува съдебните реформи в Полша, за които твърди, че подкопават независимостта на съдиите. Миналата седмица полското правителство даде крачка назад с внесеното предложение от президента Анджей Дуда за премахване на спорната дисциплинарна камара на съдиите. Колкото до Унгария, комисията се позовава на опасения относно обществените поръчки, конфликт на интереси и корупционно изразходване на средства от ЕС. "Орбан е подчертано отделен случай, в т.ч. и геополитическото му позициониране. Така че конкретно за Унгария очаквам развръзка едва след непредвидимите избори напролет.", казва евродепутатът Радан Кънев.

Съдът подчертава, че процедурата, предвидена в регламента, може да бъде започната само при наличие на достатъчно основания, че е имало нарушения на принципите на правовата държава, но по-специално, че тези нарушения засягат или сериозно рискуват да засегнат доброто финансово управление на бюджета на Съюза или защитата на финансовите интереси на ЕС по значителен начин. Също така постановява, че регламентът попада в рамките на законодателните правомощия на ЕС и има пълно правно основание за него.

С решението си "Съюзът подсилва своите правомощия в борбата със злоупотребата с европейски средства и ограничаването на корупцията в ЕС. Това е ключово с оглед на безпрецедентния по своята същност и обем общ европейския дълг за възстановяване от пандемията.", споделя българският евродепутат Цветелина Пенкова пред "Капитал".

Как това ще засегне България?

Когато механизмът започне да действа, той ще важи както за Плана за възстановяване и устойчивост, така и за новата бюджетна рамка 2021 - 2027 г.

Източник на "Капитал" вече поясни, че нотификация по механизма е получила и България, но това не означава, че комисията автоматично ще спира финансирането за страната ни. Първо ще се търсят други съществуващи инструменти за защита на общия бюджет. В случая с България например това ще са залегналите реформи в Плана за възстановяване и устойчивост. Ако комисията прецени, че обещаните промени са достатъчни, то от тяхното изпълнение ще зависи дали и как плащанията се движат регулярно. "Всичко зависи от осигуряването на стабилни мнозинства за правосъдна реформа и за икономически реформи в контекста на Зелената сделка. За реформата в правосъдието е възможно ЕК да постави дори и условия, които изискват промени в Конституцията - това не можем в момента да предвидим.", разказва още евродепутатът Радан Кънев.

По-интересно е, че ЕК потвърди, че независимо дали парите на една държава бъдат спрени, тя ще продължи да дължи плащания към крайни получатели и бенефициенти, което означава, че парите ще остават за сметка на бюджета.

Последното есенно проучване на Евробарометър, поръчано от ЕП, показва, че в България има солидна обществена подкрепа за това парите от Европа да бъдат обвързани със състоянието на върховенството на правото - близо 85% . "В края на 2021 проведох и проучване и с агенция "Тренд". Над 50% от анкетираните одобряват факта, че финансовата помощ на ЕС от тук нататък ще бъде обвързана с реални реформи. Ясни са две тенденции: осъзнаването от нуждата на ключови реформи и доверието в контролните механизми на ЕС. Тоест няма разминаване между очаквания на гражданите и действията на ЕС.", споделя още евродепутатът Цветелина Пенкова.

Какво предстои?

Дългоочакваната присъда е на крачка да предизвика нова политическа битка. Макар те самите да се обърнаха към него, Унгария и Полша вече открито поставят под въпрос ролята на Съда на ЕС. "Държавите членки не трябва да приемат ситуация, в която политическите решения се вземат от Съда на Европейските общности вместо от народите и правителствата на държавите членки", каза миналия месец унгарският премиер Виктор Орбан.

Полша е един от големите бенефициенти на европейски средства. Страната може да има достъп до близо 75 млрд. евро по Политиката за сближаване за периода 2021-2027 г. и до близо 23,9 млрд. евро грантове по линия на Инструмента за възстановяване от пандемията. Унгария може да се възползва от около 22,5 млрд. евро до 2027 г. по Политиката за сближаване и 7,2 млрд. евро безвъзмездна помощ за социално-икономическо възстановяване след Ковид-19. "Тези ресурси все още не са на разположение на страните поради отворените въпроси пред тях. Едва ли самите правителства ще позволят да бъдат лишени от тези пари, които са нужни не само за социално-икономическа подкрепа, но за зеления и дигиталния преход.", разказва евродепутатът Цветелина Пенкова.

От своя страна, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветства решението, като сподели, че то оправдава действията, предприети досега от Брюксел и подчертава, че "сме на прав път". Очаква се тя да бъде поставяна под натиск от Европейския парламент, тъй като евродепутатите вече призоваха за бързи действия за намаляване на финансирането на изоставащите държави в областта на върховенството на закона. В действителност, Комисията ще се нуждае от поне няколко седмици, за да анализира решението и да интегрира възгледите на съда в насоките за прилагане на механизма.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар