Как Путин залага руската икономика заради Украйна

Икономическите опасения отстъпват пред геополитическите амбиции на Москва

Бедността и ниските доходи са основният проблем на Русия, но Путин предлага нова имперска доктрина
Бедността и ниските доходи са основният проблем на Русия, но Путин предлага нова имперска доктрина
Бедността и ниските доходи са основният проблем на Русия, но Путин предлага нова имперска доктрина    ©  Reuters
Бедността и ниските доходи са основният проблем на Русия, но Путин предлага нова имперска доктрина    ©  Reuters

Надвисналата война вече взима икономически жертви в Русия. Рублата поевтинява, а фондовият пазар е изложен на риск от сериозен спад. Цените се покачват, но не и заплатите. И все пак руският президент Владимир Путин изглежда решен да преначертае инфраструктурата за сигурност в Европа, създадена след студената война, дори това да е с цената на икономиката.

Кремъл има причини да смята, че тези сметки ще му се получат. Въпреки годините на санкции след анексирането на Крим руската икономика изглежда добре подготвена, за да оцелее в криза. Путин изтъква големите международни валутни резерви на страната и минималния държавен дълг. Освен това Русия има държавен фонд почти 200 млрд. долара, който може да използва, за да помогне за стабилизиране на икономиката. Бумът на цените на суровините, особено на енергията и металите, стимулира Кремъл да действа.

Колко е стабилна икономиката

През миналата година руският БВП е нараснал с 4.7%, което означава, че корона кризата е преодоляна. Високата инфлация (8.73% през януари на годишна база) обаче е сигнал за опасност.

"Наблюдаваните темпове на икономически растеж в настоящите условия погрешно се считат за устойчиви. Високата инфлация е индикатор за нарастващото прегряване на икономиката. Ако не се вземат мерки за връщане на икономиката към балансиран път на растеж, нейното "прегряване" ще се засили и ще доведе до неконтролирано ускоряване на инфлацията и последващо забавяне на икономическия растеж до рецесия", каза миналата седмица управителят на Руската централната банка Елвира Набиулина.

По-задълбочен поглед върху руската икономика показва, че тя е в пълен застой от 2014 г. (и предимно в застой от 2009 г.). В американски долари БВП на Русия пада от 2.3 трлн. долара през 2013 г. на 1.5 трлн. долара през 2020 г. Откакто Путин за първи път нахлу в Украйна и незаконно анексира Крим през 2014 г., реалният (коригиран спрямо инфлацията) разполагаем доход на руските домакинства е намалял с 10%, отбелязва Андерс Ослунд от Stockholm Free World Forum в анализ за Project Syndicate.

След атаката на Русия срещу Грузия през август 2008 г., която разкри значителни недостатъци в армията, Кремъл предприе значителна военна модернизация, докато по-голямата част от Европа продължи своето разоръжаване след студената война. Но относителната военна мощ на Русия вероятно вече е достигнала своя връх. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира руските военни разходи са достигнали 62 млрд. долара през 2020 г., когато тези на САЩ са били 778 млрд. долара, а на Китай - 252 млрд. Дори Индия изпреварва Русия със своя военен бюджет 73 млрд. долара.

Реалността за повечето руски домакинства също не е никак розова. В независимо допитване повече от 40% от респондентите описват икономическата ситуация на Русия като "лоша" или "много лоша". От началото на годината медиите и социалните мрежи бяха затрупани от сравнения на цените. Общото заключение: за много руснаци личната инфлация е далеч по-висока от официалната.

Бедността и ниските доходи са основният проблем на Русия. На това мнение са и Путин, и Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност. Проблемът с корупцията, технологичната изостаналост и необходимостта от създаване на модерна иновативна икономика остават на дневен ред, признава Медведев. Така след 22 години управление на Путин, вместо да се стигне до подобряване на условията на живот, той предлага на руснаците мечта за възраждаща се руска империя. И може би смята, че ако Русия ще се възползва от военната си сила, е по-добре да го направи сега, преди икономическата основа на страната да ерозира допълнително.

Смачкана опозиция

Освен това президентът няма от какво да се страхува в страната. Макар бедността и ниските доходи да са основният проблем за Русия, политическата опозиция е притисната и принудена да е почти безмълвна.

"Външната политика е по-важна за Путин от икономическите последици", казва пред Politico Сергей Гуриев, бивш главен икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие, който сега е професор в Sciences Po. В демокрациите подобни решения имат политическа цена. В Русия обаче Путин не се страхува от общественото недоволство - опозицията е унищожена, а пропагандата и цензурата ще попречат на хората да разберат колко лоши са нещата, обяснява Гуриев. Всяка гражданска активност е блокирана - през януари организаторите на протест срещу повишаването на цените в Тува, регион, граничещ с Монголия, който постоянно се определя за най-бедния в Русия, получиха предупреждение, че могат да бъдат обвинени в "екстремизъм".

В резултат дори сред онези, които не вярват на версията на държавните медии за случващото се в Украйна и описването на НАТО като агресор, цари политическа апатия. Което позволява да се запази впечатлението, че военният авантюризъм на Русия е безплатен.

Тази максима, изглежда, дълго време ръководи мисленето и на руския елит, който натрупа огромно богатство при управлението на Путин. Сега лоялността на същия този елит ще бъде изпитана, докато гледа как състоянието му се превръща в заложник на геополитическите амбиции на президента. Дори сегашната криза да не доведе до скъпоструваща война с Украйна, нестабилността вече натоварва руската икономика. А новите, по-строги западни санкции биха поставили Москва пред безпрецедентно предизвикателство.

Петролна връзка

Историята показва силна корелация между покачващите се цени на петрола и готовността на Москва да отстоява волята си агресивно извън своите граници. По време на двете атаки на Русия срещу съседите й - войната през август 2008 г. в Грузия и анексирането на Крим през февруари 2014 г. - цените на петрола бяха на исторически високи нива (съответно 125 и 102 долара за барел сорт брент). В момента цените на петрола отново се покачват, достигайки 7-годишен връх от над 95 долара. Това може да осигури на руския бюджет над 65 млрд. долара допълнителни приходи през тази година. От Bloomberg Economics изчисляват, че увеличението може да достигне до 80 млрд. долара при цена на петрола 100 долара за барел. Откакто бяха въведени първите западни санкции, Русия предприе мерки да намали зависимостта си от приходи от петрол и газ. Тази година бюджетът се цели в 38% приходи от тези източници при над 50% преди около десетилетие.

Това вдъхва на Кремъл чувство на имунитет срещу заплахата от нови западни санкции или икономическа изолация. Експерти припомнят, че подобна е била пазарната ситуация преди руските атаки в Грузия и Украйна.

"В тези случаи войната беше предшествана от няколко години на високи цени на петрола, които без съмнение изиграха роля за окуражаването на руските лидери", казва пред Al Jazeera Боб Макнали, главен енергиен съветник на Джордж Буш от 2001 до 2003 г., а сега главен изпълнителен директор на енергийната консултантска компания Rapidan Energy Group.

Високите цени на петрола попълниха суверенния фонд на Русия и помогнаха на Москва да работи по постигане на дългосрочната си цел, която споделя с Китай и други американски противници - намаляване на зависимостта на световната икономика от долара.

В исторически план конфликтите, свързани с петрола, обикновено включват обратната ситуация - зависима от петрола държава се стреми да присвои ресурса от друга. Такива са ирано-иракската война, инвазията в Кувейт, нападението на Япония срещу Пърл Харбър след петролното ембарго на САЩ.

Но притежаването на огромни запаси от петрол също може да предизвика конфликт, давайки на по-мощната страна чувство за неуязвимост. Това е особено вярно, когато техните потенциални противници са демокрации, чувствителни към обществената реакция на цените на енергията, която ще скочи отново, ако избухне конфликт, и чиито собствени икономики може да зависят пряко от руските енергийни ресурси.
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 5

    Путин залагал руската икономика заради Украйна - пълна ... да не кажа простотия. Руснаците и Путин ясно са казали "за нас Украйна е червената линия и повече отстъпление няма да правим и ако някой се опита да я премине ще има война". Икономиката ли е по-важна или сигурността на страната?? Украйна никога няма да влезне в НАТО или това означава Русия да я няма. Правилно или не това е друг въпрос. За руснаците е правилно за други не. В момента американското правителство ги провокира, направи Майдан в Украйна, настойват украинците да влизат в НАТО като добре знаят до какво ще доведе и при всичко това Русия трябва да стои послушно, мирно и само да дава газ и природни ресурси на Европа. Явно на Путин не е сългасен с това!

    Нередност?
  • 2
    BBB avatar :-|
    D.r D
    • - 2
    • + 3

    Лицемерието ви все пак трябва да има някаква граница!

    Нередност?
  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "BBB":

    Наистина, равнодушието с което описват икономиката на източния агресор е дразнеща.

    Нередност?
Нов коментар