Марш на запад

Европа не е готова да плати цената в конфликта срещу Русия

Обявените нови санкции от Брюксел трудно ще ограничат имперските амбиции на Путин

Отказът на ЕС да купува петрол, газ и въглища от Русия би нанесъл огромни щети на икономиките на съюза
Отказът на ЕС да купува петрол, газ и въглища от Русия би нанесъл огромни щети на икономиките на съюза
Отказът на ЕС да купува петрол, газ и въглища от Русия би нанесъл огромни щети на икономиките на съюза    ©  Reuters
Отказът на ЕС да купува петрол, газ и въглища от Русия би нанесъл огромни щети на икономиките на съюза    ©  Reuters
Основният проблем е, че Европа е зависима от "Газпром" и Брюксел не е постигнал напредък в намаляването на зависимостта, както обеща да направи след нахлуването на Русия в Крим през 2014 г.

САЩ имат решаващата военна роля за Запада в конфликта с Путин, Европа теоретично има по-голям икономически лост, ако реши да го използва.

Важният политически въпрос е дали гражданите на Западна Европа са готови да направят жертви за Украйна и да поемат разходите от тежки мерки срещу имперската политика на Путин.

Европа е изправена пред тежък избор - готова ли е да плати цената на тежките икономически санкции, които може да се наложи да въведе при руска инвазия в Украйна. Обявените досега мерки показват, че ЕС не желае да прекъсне доставките на газ и петрол от Русия - най-тежкият възможен удар за Кремъл, в случай на по-дълбок конфликт в Украйна. Докато Западът преценява как да санкционира руския президент Владимир Путин, в четвъртък сутринта руският президент обяви война на Украйна и армията атакува редица градове в страната с ракетни удари, включително столицата Киев.Старият континент реално подпомага финансирането на военната машина на Кремъл чрез енергийната си зависимост от Москва.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Основният проблем е, че Европа е зависима от "Газпром" и Брюксел не е постигнал напредък в намаляването на зависимостта, както обеща да направи след нахлуването на Русия в Крим през 2014 г.

САЩ имат решаващата военна роля за Запада в конфликта с Путин, Европа теоретично има по-голям икономически лост, ако реши да го използва.

Важният политически въпрос е дали гражданите на Западна Европа са готови да направят жертви за Украйна и да поемат разходите от тежки мерки срещу имперската политика на Путин.

Европа е изправена пред тежък избор - готова ли е да плати цената на тежките икономически санкции, които може да се наложи да въведе при руска инвазия в Украйна. Обявените досега мерки показват, че ЕС не желае да прекъсне доставките на газ и петрол от Русия - най-тежкият възможен удар за Кремъл, в случай на по-дълбок конфликт в Украйна. Докато Западът преценява как да санкционира руския президент Владимир Путин, в четвъртък сутринта руският президент обяви война на Украйна и армията атакува редица градове в страната с ракетни удари, включително столицата Киев.Старият континент реално подпомага финансирането на военната машина на Кремъл чрез енергийната си зависимост от Москва.

Засега няма лесен начин този проблем да бъде решен. В публична демонстрация на съгласуване със САЩ ЕС говори за твърди санкции срещу Русия. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща Русия да бъде извадена от международните финансови пазари, а британският премиер Борис Джонсън каза, че руските компании няма да могат да извършват транзакции в долари и паундове. Налагането на тези финансови санкции може да удари силно Путин, но той засега не се спира пред тях. Позицията на ЕС обаче е мъглява, когато става дума за мерки срещу изключително важните за Москва приходи от износа на енергийни суровини, които осигуряват повече от една трета от руския бюджет.

Мат с газа

Както се вижда от обявените във вторник санкции от ЕС - насочени главно към руски банки и физически лица, енергийните финансови потоци вероятно ще продължат да текат към Москва. Основният проблем е, че Европа е зависима от "Газпром" и Брюксел не е постигнал съществен напредък в намаляването на зависимостта, както обеща да направи след нахлуването на Путин в Крим през 2014 г. Нещо повече - през 2020 г. 35% от вноса на газ в ЕС идват от Русия в сравнение с 26% през 2010 г. А през миналата година делът на Русия във вноса на газ в ЕС е над 42% само по тръбопроводи, без да се включват доставките на LNG, отбелязва в анализ Politico.

Докато САЩ имат решаващата военна роля за Запада в конфликта с Путин, Европа теоретично има по-голям икономически лост, ако реши да го използва. Търговията между Европа и Русия е 10 пъти по-голяма от тази на САЩ. Загубата на ЕС от газовите доставки обаче изглежда твърде голяма, за да бъде преглътната от Брюксел.

Италианският премиер Марио Драги подчерта в края на миналата седмица, че санкциите не трябва да включват енергетиката. "Санкциите трябва да бъдат ефективни, но и устойчиви", каза той. Фон дер Лайен не прие забележките на Драги, като заяви пред CNBC, че "всички опции са на масата", когато става въпрос за енергийния сектор. Засега обаче съюзът не е сложил тази карта на масата, защото не може да постигне необходимото единодушие относно енергийни мерки без подкрепата на голяма страна като Италия.

Германия - най-мощната икономика в Европа - също не е ентусиазирана от каквито и да било ограничения върху газовите доставки от Русия. Все пак като крачка напред може да се приеме решението на канцлера Олаф Шолц да замрази газопровода "Северен поток 2" като реакция от агресивните действия на Русия.

"Без да бъде сертифициран, проектът за газопровода не може да влезе в експлоатация", поясни Шолц. Той подчерта, че последните руски действия по признаването на сепаратистките региони са променили ситуацията значително, поради което се е наложило да бъде преосмислен и оспорваният проект. Газопроводът отдавна е в центъра на раздора не само в средите на германските политици, но и в отношенията на Германия със САЩ.

Проф. д-р Клаудия Кемферт от Германския институт за икономически изследвания заяви пред "Капитал": "Случаят със "Северен поток 2" показва, че изкопаемите горива по своята същност са нестабилни и не заслужават доверие. Германия не трябва да се опитва да диверсифицира зависимостта си от руския газ чрез изграждане на нова инфраструктура за изкопаеми горива за внос от други страни, а вместо това да се фокусира върху производството и съхранението на възобновяема енергия."

В допълнение Европа изпадна в ситуация на растяща инфлация и високи сметки за комунални услуги, а влиятелната Германска индустриална асоциация BDI предупреди, че нарастващите цени на енергията и газа "заплашват да смажат икономиката". Според организацията ситуацията е толкова сериозна, че дори средни компании от различни сектори трябва да обмислят преместване в чужбина.

Опасни връзки

ЕС и САЩ са наясно, че някои от най-големите петролни компании в света и търговци на суровини са изложени на риск от прекъсване на мащабните си бизнес операции в Русия, ако наложат "безпрецедентните" санкции срещу Москва за всяка по-нататъшна инвазия в Украйна. Такива най-вероятно ще бъдат въведени, след като реално войната започна.

САЩ наблегнаха на мерки, които са насочени към финансовия сектор на Русия и членовете на вътрешния кръг на президента Владимир Путин, а не на санкциите, които пряко биха нарушили доставките на руски петрол и газ в Европа, които потенциално могат да доведат до още по-високи цени на енергията. Въпреки това заплахата на страните от Г-7 за финансови и икономически санкции срещу "широк спектър от секторни и индивидуални цели" все още може да удари петролни компании като BP, Shell и ExxonMobil и търговци на суровини като Glencore, Vitol и Trafigura, които всички имат важни бизнес отношения в страната.

"Обширните санкции биха били наистина проблематични за енергийния сектор, дори и да не са насочени директно към износа", каза пред Financial Times Ливия Паджи, ръководител на отдела за политически риск в консултантската компания GPW.

Vitol и Trafigura имат дялове в спорен арктически петролен проект, управляван от "Роснефт", и са големи търговци на руски петрол. Базираната в Женева Gunvor също купува руски петрол, докато Glencore притежава 10.55% от EN+, групата за водноелектрическа енергия и метали, контролирана преди от руския олигарх Олег Дерипаска, както и малък дял в "Роснефт". Подкрепяният от държавата производител на петрол е под санкции на САЩ и ЕС от 2014 г., когато Русия анексира Крим от Украйна.

Мерките бяха предназначени да гарантират, че "Роснефт" ще може да изнася петрол и газ, но няма да има възможност за растеж. Това стана, като беше блокиран достъпът на компанията до западно финансиране с падеж над 90 дни и до технологии и персонал, необходими за определени проучвателни дейности. В резултат на тези мерки BP например успя да получи 2.4 млрд. долара дивиденти от "Роснефт" миналата година.

Брайън О'Тул, бивш експерт по санкциите в Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ, смята, че стремежът на всякакви нови санкции, свързани с енергетиката, вероятно ще бъде подобен и че "всякакви значителни санкции срещу "Газпром" и "Роснефт", които засягат текущите доставки, биха били малко вероятни.

Вместо това санкциите може да са насочени към инфраструктура на т.нар. среден поток като тръбопроводи или бизнеси надолу по веригата. "Такива мерки може да са по-приемливи и да не окажат влияние върху текущото производство, но биха изпратили нещо като послание, че енергийният сектор не е напълно недосегаем", казва О'Тул пред Financial Times.

Дълбоки зависимости

Газът е само един елемент от енергийната зависимост на Европа от Русия. ЕС също така внася половината от нужните въглища от Русия, а Москва е основният доставчик и на петрол, далеч пред Норвегия, Казахстан и САЩ. Европейски лидери, включително Урсула фон дер Лайен, смятат, че ЕС ще издържи на прекъсване на газовите доставки при война, но не и че ЕС трябва да поеме инициативата и да атакува златната кокошка на Путин.

Обяснението е лесно - отказът на ЕС да купува петрол, газ и въглища от Русия би нанесъл огромни щети на икономиките на съюза - повече в краткосрочен план, отколкото на Москва. Освен това Русия е ключов производител на паладий, който автомобилните производители използват, както и на платина, мед и никел, ключов материал за батериите.

По-сложният въпрос е дали финансовите санкции на ЕС - например насочени към системата за международни разплащания SWIFT, не може да се превърнат в заместител на тежки енергийни санкции. В този случай Москва може да задържи газовите доставки, защото "Газпром" няма да получи плащания.

Франческо Джумели, доцент в университета в Грьонинген, твърди пред Politico, че позицията е по-нюансирана. Той отбеляза, че SWIFT е система за съобщения и че забраната няма да блокира транзакции. Клиентите от ЕС биха могли да намерят други начини за плащане. ЕС повишава перспективите за някои санкции срещу руския нефтен и газов сектор, но те, изглежда, няма да важат за директните продажби на въглеводороди в Европа.

Една от възможностите в дневния ред на ЕС е ограничаването на продажбите на европейски технологии за нови газови проекти. Фон дер Лайен каза пред германската обществена телевизия ARD в неделя, че европейските санкции ще засегнат "всички стоки, които правим, от които Русия спешно се нуждае, за да модернизира и диверсифицира икономиката си, където ние сме глобално доминиращи и те нямат заместител".

В този смисъл санкциите на ЕС звучат подобно на неконфронтационните мерки от 2014 г., които бяха насочени към способността на Русия да купува технологии за дълбоководни и арктически нефтени сондажи.

Важният политически въпрос

По-важният политически въпрос е дали гражданите на Западна Европа са готови да направят жертви за Украйна и да поемат разходите от тежки мерки срещу имперската политика на Путин. Ясно е, че Русия ще пострада най-силно при удар срещу енергийния сектор, а останалите мерки имат доста по-слаб ефект. Санкциите след анексирането на Крим от Украйна го доказват.

Освен това, колкото и да са сурови мерките на ЕС и САЩ срещу Русия, те трябва да бъдат подкрепени и от други страни поради глобалния характер на веригите за доставки. Въпреки че Пекин беше много внимателен, когато става дума за напрежението в Украйна, китайското външно министерство се обяви срещу потенциалните санкции.

Затова решаващ въпрос за Запада остава как да определи времето и да наложи точния размер на санкциите срещу Москва за максимално възпиращ ефект. Защото целта на тези мерки трябва да е различна от 2014 г. и този път да проработят. За да не се окаже, че след няколко години и България ще се превърне в цел на Кремъл.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    rumen_s avatar :-|
    rumen_s
    • - 1
    • + 5

    Европа не плати ли цената, ще се раздели със свободата си. Дано оядените брюкселски зелки и разглезените от спокоен и мирен живот европейски граждани го осъзнаят навреме.

    Нередност?
Нов коментар