Въглеродният отпечатък на храните

Ако ЕС наистина иска да постигне целите на Зелената сделка, емисиите, свързани с храните, трябва да бъдат ограничени

Засега няма проектопредложение в ЕС за етикиране на продукти с цел оценка на производството, но според проучване от 2020 г. повече от половината европейски граждани биха искали да имат ясна представа за въздействието върху околната среда на храната, която консумират
Засега няма проектопредложение в ЕС за етикиране на продукти с цел оценка на производството, но според проучване от 2020 г. повече от половината европейски граждани биха искали да имат ясна представа за въздействието върху околната среда на храната, която консумират
Засега няма проектопредложение в ЕС за етикиране на продукти с цел оценка на производството, но според проучване от 2020 г. повече от половината европейски граждани биха искали да имат ясна представа за въздействието върху околната среда на храната, която консумират    ©  Reuters
Засега няма проектопредложение в ЕС за етикиране на продукти с цел оценка на производството, но според проучване от 2020 г. повече от половината европейски граждани биха искали да имат ясна представа за въздействието върху околната среда на храната, която консумират    ©  Reuters

Според различни оценки хранителният сектор отделя между една четвърт и една трета от глобалните емисии на парникови газове. В Европейския съюз числото варира от 25% в някои страни до 42% в други. За да се намалят емисиите с 50% до 2030 г. и 100% до 2050 г., както е предвидено в Европейския зелен пакт, трябва да се предприемат решителни действия в хранителния сектор, според проучване на European Data Journalism Network.

Етикет за устойчиво производство

За тази цел предлаганото въвеждане на етикети тип "светофар", подобни на тези, обозначаващи енергийната ефективност на домакинските уреди, се налага в редица европейски страни. Тези етикети ще използват букви и цветове, за да посочват нивото на емисиите, свързани с въпросния продукт.

Понастоящем много продукти вече носят етикети, показващи, че въпросната храна е произведена по определен стандарт - например биологични продукти или продукти за справедлива търговия, но има много други. Такива етикети, наричани още "единични етикети", помагат на потребителите да направят информиран избор при пазаруване и осигуряват ценно признание за ангажимента на производителя към високите производствени стандарти. Те обаче са ограничен инструмент, тъй като предоставят информация за едва един аспект от производствения процес. Някои дори са проектирани от самите производители и им липсва истинска прозрачност относно използваните критерии (много от тях често носят общи термини като "зелени" или "екологични").

Стандартен етикет, използващ ясно определени критерии и отчитащ различни фактори на околната среда, не само би предоставил по-пълна информация на потребителите, но също така би бил ефективен инструмент за намаляване на емисиите, свързани с храните. Изследване, публикувано наскоро от Oxford University, сочи, че подобни етикети действително влияят на избора на потребителите.

Засега няма проектопредложение в ЕС за етикиране на продукти с цел оценка на производството, но според проучване от 2020 г. повече от половината европейски граждани биха искали да имат ясна представа за въздействието върху околната среда на храната, която консумират. Миналия юни беше поставено началото на Европейска гражданска инициатива, която призовава за въвеждане на "европейски екорезултат".

Инициативата трябва да събере 1 млн. подписа, за да бъде обсъдена от Европейската комисия. Във Франция в началото на 2021 г. някои екологични организации (включително Open Food Facts, които вече събират информация за хранителни продукти в световен мащаб) въвеждат "Екооценка" с подкрепата на Френската агенция за екологичен преход. Системата наскоро беше разширена в Германия, след като редица търговци решиха да експериментират с нея.

Най-доброто решение, предлага EU Data Journalism Ne, е единен етикет, издаден от Европейския съюз, използващ изчерпателни критерии и блокиращ от самото начало всяка възможност за злоупотреба с термините "еко" и "био".

Кои храни ще са с най-ниска оценка?

Как биха изглеждали рафтовете по магазините, ако се постави такъв етикет? Графиката показва количеството парникови газове, отделяни по веригата на доставки на дадена храна, като ни дава представа какви оценки за устойчивост можем да очакваме. Храните от животински произход (говеждо месо, но също и агнешко, овче и млечните продукти) са тези, които отделят най-много парникови газове.

Безспорно най-замърсяващите производствени процеси са тези, свързани със земеделието и използването на земята. Транспортът, често погрешно цитиран като един от най-важните фактори при оценката на въздействието върху околната среда на даден хранителен продукт, всъщност причинява сравнително малък процент от емисиите. Например въглеродният отпечатък на банан, внесен в Европа от Еквадор, е много по-нисък от този на сиренето, произведено във ферма близо до дома.

Средно около 80% от емисиите на парникови газове, причинени от хранителните навици на европейците, идват от животински продукти като месо, яйца и сирене. В Литва, Чехия и Гърция числото надхвърля 85, докато в България, където консумацията е умерено ниска, тя все още е около 75%.

От години експерти и институции спорят как да убедят гражданите да преминат към по-здравословна и по-устойчива диета. Светофарните етикети със сигурност не са единственото решение, но ще информират потребителите и ще им позволят да направят по-устойчив избор. Пътят към консенсус ще бъде дълъг, като се има предвид противопоставянето на големи групи, но това е компромис, който много производители, особено земеделски производители, ще трябва да приемат, ако наистина искат да има ефективна промяна.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.

Все още няма коментари
Нов коментар