Какво ще промени войната в Европа

В руините на икономическата "Крепост Русия"

Санкциите на Запада практически за ден извадиха финансовата система на Русия от строя и предизвикаха банкова паника

Темата накратко
  • Санкциите на Запада практически за ден извадиха финансовата система на Русия от строя и предизвикаха банкова паника.
  • Централната банка опитва да овладее тегленията от вложители и борсовия срив с покачване на лихвите и капиталов контрол.
  • Щетите за икономиката ще са големи, но със сигурност ще се пренесат и към Европа, където все повече икономисти се притесняват от стагфлация.

Срив на рублата с около 30%, затворена фондова борса и опашки пред банките. Това бяха незабавните следствия от новия рунд санкции на Запада спрямо Русия в първия работен ден след обявяването им. Изваждането на част от финансовите институции в страната от системата SWIFT и най-вече блокадата на валутните резерви и централната ѝ банка и всякакви транзакции с нея, практически за една нощ превърнаха почти всички руски финансови активи в токсични. А в ролята на оръжие се оказаха неумолимите пазарни закони и самото население на Русия, което чрез страха за парите си прибегна до масови тегления от банките и опити да ги обърне в евро или долари.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Санкциите на Запада практически за ден извадиха финансовата система на Русия от строя и предизвикаха банкова паника.
  • Централната банка опитва да овладее тегленията от вложители и борсовия срив с покачване на лихвите и капиталов контрол.
  • Щетите за икономиката ще са големи, но със сигурност ще се пренесат и към Европа, където все повече икономисти се притесняват от стагфлация.

Срив на рублата с около 30%, затворена фондова борса и опашки пред банките. Това бяха незабавните следствия от новия рунд санкции на Запада спрямо Русия в първия работен ден след обявяването им. Изваждането на част от финансовите институции в страната от системата SWIFT и най-вече блокадата на валутните резерви и централната ѝ банка и всякакви транзакции с нея, практически за една нощ превърнаха почти всички руски финансови активи в токсични. А в ролята на оръжие се оказаха неумолимите пазарни закони и самото население на Русия, което чрез страха за парите си прибегна до масови тегления от банките и опити да ги обърне в евро или долари.

Накратко, ако при старта на нахлуването в Украйна представянето на фронта на пратените от Владимир Путин войски не беше особено звездно, на финансовия фронт той понесе мащабно поражение. След обявяването им и последвалия финансов хаос руският президент нарече Запада "империя от лъжи" и засили уверенията, че това няма да отклони Москва от поетия курс.

Дали мащабът на санкциите е надхвърлил очакванията, или това е бил калкулиран риск от Кремъл е трудно да се каже със сигурност. Първите опити в понеделник за справяне с безпрецедентната криза на рублата обаче не вдъхваха усещане за добре подготвена стратегия, а по-скоро за отчаяни опити да се спре кървенето на капитал и ликвидност от финансовата система. Руската централна банка с вързани ръце да интервенира на пазара прибегна до почти всички останали инструменти по учебник. А именно рязко вдигане на лихвата и поетапно въвеждане на различни форми на капиталов контрол - ограничения за продажби на борсата, задължения износителите да обръщат постъпленията си в рубли и забрани за валутни преводи навън. Засега всичко това е без особен ефект да успокои вложителите в банките, а още по-малко инвеститорите, които се оказват пленени без възможност да излязат от обезценяващите се облигации и акции на затворения капиталов пазар.

Стенобойната машина на санкциите

Не е като Русия да не се подготвяше и за икономическа война. От 2014 г., когато САЩ и техните западни съюзници наложиха санкции на Русия след анексирането на Крим, Путин се опитва да изгради икономика, способна да издържи много по-тежки мерки. Част от тази доктрина, добила популярност като "Крепост Русия" (Fortress Russia), беше страната да стане по-малко зависима от внос - буквално да може сама да се изхранва. И това до голяма степен беше постигнато - от вносител на основни храни като пшеница тя се превърна в нетен износител.

А другата част беше да стане финансово независима. И това също видимо беше постигнато с цената на седем години изключително консервативна фискална политика. Руската икономика с размер от 1.5 трлн. долара е 11-ата по големина в света, точно след тази на Южна Корея, според данни на Световната банка. От 2014 г. обаче брутният вътрешен продукт почти не расте, а ако се гледа на глава от населението и предвид обезценяването на рублата, излиза, че хората в този период са обеднели чувствително. Същевременно обаче Кремъл значително намали вътрешния дълг на публичния и частния сектор и даде време на централната банка да изгради запаси от чужди активи, достатъчни, за да поддържат финансите на страната с месеци, ако не и с години. Статистиката сочи, че резервите са били на най-ниското ниво около първия конфликт с Украйна през 2014 г. и оттогава насам са достигнали 630 млрд. долара благодарение и на високите цени на нефта и газа през 2021 г. А тъй като опцията изключване от SWIFT стоеше на дневен ред и беше приложена и спрямо Иран, Русия разработи собствена система за вътрешно ползване, която да я дублира.

Всички тези фортификации обаче бяха до голяма степен сринати с един удар. Въпреки опитите на Русия да диверсифицира валутните си резерви и да насочи по-голяма част от тях към Китай все пак над 50% са вложени в книжа на ликвидните пазари на западните икономики - САЩ, ЕС, Япония, Великобритания. Замразяването им и поставянето на самата Руска централна банка под санкции нулира възможността те да се ползват за подкрепа на рублата и огневата мощ беше ефективно преполовена. Продаването на вложенията в Китай пък може да набави в голямата си част не търсените долари и евро, а юани, което едва ли съществено ще намали натиска над рублата. И все пак над една пета от резервите са в 2300 тона физическо злато, което е ликвидно и търсено. Дори и тук обаче Руската централна банка вероятно би срещнала трудности да реализира съществени количества заради санкциите и репутационната стигма да купуваш златото на Путин.

"Който казва, че ще бъде лесно да се продава злато или юани, сигурно се шегува - китайските държавни банки вече блокират финансирането на продажбите на руски петрол. Китай се страхува, и с право се страхува, от вторични санкции. Това наистина променя играта", казва пред Financial Times Сергей Гуриев, икономист от университета Sciences Po в Париж.

В добавка вследствие на санкциите и суверенният фонд на Русия практически изчезва, както обяснява пред Reuters бившият подуправител на Руската централна банка Сергей Алексашенко, който живее в САЩ. "Путин и Кудрин (бившият финансов министър - бел. ред.) го изграждаха с години с мисълта за евентуална война. Войната дойде, а парите ги няма", казва той.

Тактиката на паниката

Вероятно част от измамното спокойствие на Москва е идвало от това, че наистина и санкциите след анексирането на Крим, и повечето други досега не бяха особено ефективни и се приемаха по-скоро с насмешка. Ембаргото за конкретни стоки е нещо, към което се нагажда, а включването на този или онзи олигарх в някой списък, който му блокира личните сметки и го ограничава да пътува до Лондон или Париж, беше по-скоро дразнещо, отколкото болезнено. Този път обаче размахът и координацията предизвикаха реални опасения доколко въобще руската финансова система ще може да функционира и логичното следствие беше, че много хора просто решиха да се запасят с кеш - в случай че утре просто кредитната им карта не се приема. А други, предусещайки задаващата се инфлация заради започналия още миналата седмица срив на рублата, също така логично искаха да спасят спестяванията си, като ги обърнат в някоя по-стабилна валута.

А веднъж щом пред банкоматите се извият опашки, а в клоновете няма достатъчно долари и евро за желаещите, овладяването на паниката става изключително трудно. Това започна да се случва още през уикенда и всички очаквания бяха седмицата да започне с Червен понеделник, в който освен тегленето на влогове да се наблюдава безпрецедентен срив на рублата, борсата и въобще всеки финансов актив бегло докоснал се до Москва. А в допълнение през нощта ЕЦБ практически затвори европейското поделение на най-голямата руска банка Сбербанк, като го оцени като "проблемно или вероятно да стане проблемно". Това е стъпка, от която почти гарантираният изход за регистрираната в Австрия банка с над 13 млрд. евро активи и дъщерни дружества в Хърватия, Словения, Чехия, Унгария и няколко балкански пазара, ще бъде ликвидация или преструктуриране.

Руската централна банка опитваше да пребори паниката първо вербално, а после и реално с каквото й беше останало в куфарчето с инструменти. Тя покачи лихвата си от 9.5% на 20%, нещо, което по замисъл и в нормални условия трябва да направи всяко вложение в активи, деноминирани в рубли, по-атрактивно и да намали разпродажбите и тегленията. Сега обаче страховете са не просто, че парите ще се обезценят, а че може в скоро време въобще да няма достъп до тях, така че понеделник за много руснаци се превърна в своеобразен лов за кеш от опашка на опашка, документиран от репортажи на западни медии.

Например Guardian предава разказа на 32-годишния Алексей Песняков, който видял в приложението на своята банка "Тинкоф", че в един клон има долари и като пристигнал, имало двайсетина души. "Спонтанно реших днес да си поискам почивен ден и да обикалям, докато си изтегля всички пари. Преди стойността им да стане нула", обяснява той. След минути обаче тръгнала мълвата, че доларите са свършили и половината опашка се разотишла. "На кого са му нужни рубли", отсякла саркастично една жена, докато се отдалечавала.

Някои все пак се задоволявали и с местната валута, с която незабавно да купят каквото могат, така че да съхранят стойност - например техника, бижута и т.н.

Битката за банките

Може би една от причините паниката да не се повлияе от лихвения ход е и че той беше съчетан с поетапно въвеждане на капиталов контрол. Първоначалните мерки бяха насочени към едрия бизнес и чужди лица, но обичайно, ако не са достатъчно ефективни, следващите стъпки достигат и обикновения човек. Още в понеделник беше въведена забрана за валутни преводи към нерезиденти. А страхът е, че може да последва и ограничение на сумите, които могат да се теглят от банковите сметки, а картите да бъдат блокирани. Във вторник двете големи глобални платежни компании Visa и MasterCard обявиха, че блокират санкционираните руски банки от системите си. Това със сигурност означава невъзможност или поне сериозна трудност руснаците да ползват средствата си зад граница, като уверенията на руските банки са, че на територията на страната картите ще могат да продължат да се ползват.

Руската централна банка предприе и мерки в подкрепа на самите банки, като им осигури безлимитна ликвидност в рубли плюс капиталови мерки за около 900 млрд. рубли. Тя освободи временно банките от задължението да осчетоводяват инвестициите си по пазарна стойност и да провизират лоши кредити, а също и освободи капиталовите им буфери.

Извън това руският капиталов пазар беше практически замразен. Първо, още в неделя централната банка забрани на местните брокери да изпълняват поръчки продава от чуждестранни лица. В понеделник московската борса първо отложи старта на търговията, а после тя въобще беше отменена и според официално съобщение цяла седмица ще остане затворена. Това практически пленява инвеститорите в обезценяващите се акции на руски пазари въпреки изказаните намерения на чужди институции (като Норвежкия държавен петролен фонд) частни фондове и компании да разпродадат руските си активи. Дори и при затворена борса в Москва, част от големите компании и банки се търгуват и на други пазари като Лондон и там се виждат сривове с по между 40 и 80%. Един от най-големите доставчици на структурирани финансови инструменти MSCI обяви, че вади Русия от индексните си фондове, което автоматично би трябвало да генерира натиск от близо 25 млрд. долара разпродажби.

В допълнение е въведено и задължение на всички износители да обръщат 80% процента от валутните си наличности и бъдещите постъпления в рубли. Това по замисъл при продължаващи и поскъпващи доставки на петрол и газ би трябвало да попълва резервите ритмично. Това обаче е нещо, което определено не се харесва на гвардията от олигарси около Путин, чието състояние и без това се стопява след инвазията в Украйна с десетки милиарди долари. В рядък изблик в Telegram акаунта си Олег Дерипаска разкритикува мерките, като написа, че трябват истински кризисни мениджъри, а не "фантасти с купчина презентацийки". А също така и че сега за разлика от 2014 г. не може просто да се чака, а "трябва да се смени икономическата политика и да се сложи край на целия този държавен капитализъм". По-умерен призив за мир отправи и собственикът на една от санкционираните институции, Алфа банк - Михаил Фридман, който родом е от Украйна. Засега обаче критичните гласове са по-скоро единични.

Настъплението на стагфлацията

Това, че санкциите ще предизвикат дълбоки щети на руската икономика, вече е гарантирано. Големите неизвестни са колко точно ще е дълбок спадът на БВП и колко висока ще е инфлацията, като отговор едва ли може да се даде, преди да има поне някаква яснота колко дълго ще продължат военните действия и как ще се развият.

Със сигурност обаче щетите ще са двустранни. Преките загуби от инвестиции в руски активи вече са видими. При някои с по-големи експозиции те са доста болезнени - например акциите на австрийската Raiffeisenbank, която притежава дъщерна банка в топ 10 по активи в Русия, съставляваща близо ⅕ от консолидирания капитал, й носи близо ⅓ от печалбата на групата, се сриват с 37% от началото на инвазията и 46% от началото на годината. Други финансови институции с голям бизнес в Москва включват италианската Unicredit, френската Societe Generale и американската Citi.

Но ударните вълни ще имат и доста по-дългосрочен ефект. Голямото притеснение е, че това допълнително ще изостри ценовия шок, който вече изведе инфлацията почти навсякъде по света на невиждани нива от 30 и дори 40 години. И все по-често, дори и от централни банкери започва да се чува плашещата дума стагфлация. Още преди избухването на конфликта Германия отчете спад на БВП в последното тримесечие на миналата година и официалните прогнози той да продължи и през настоящето, което е класическата дефиниция за рецесия. Това, което може да доведе до спадове и в други европейски икономики, е комбинацията от допълнително поскъпване на енергията и спад на потребителското и бизнес доверието, като обаче за точни прогнози е рано. Например Oxford Economics предвижда ефектът от конфликта да е 0.2% по-нисък ръст на глобалния БВП, като обаче ефектът ще е различен по региони - по-силен в Европа и по-ограничен за САЩ, Китай и повечето развиващи се пазари, освен ако не ескалира драстично.

Според български банков анализатор, с когото "Капитал" разговаря, най-лошият вариант е дълга изтощителна война, висока инфлация, която идва от суровините, и, най-лошото, стагфлация, която идва от забавянето на растежа на производителността на труда. Но според него дори и без да се стига до този сценарий, ЕС дългосрочно ще промени стратегията си за икономическа интеграция с Русия. "За да има мир в Европа, Русия трябва да бъде държана икономически слаба. Стратегията, че ако тя е икономически интегрирана, ще има нормално поведение, се провалиха. Това означава много дългосрочно действащи санкции и те си имат цена, която ЕС ще трябва да плати. Диверсификацията на енергийните доставки в Европа също ще има висока цена под формата на инфлация", обясни той.

Призракът на стагфлацията изправя и западните централни банки пред трудности, тъй като вече очакваното затягане на паричната политика допълнително може да задуши възстановяването. Засега прогнозите на пазарите остават Федералният резерв да започне с покачване на лихвата си от март и да продължи да го прави и на следващите си заседания, докато за ЕЦБ все повече перспективата да тръгне по този път се отлага за 2023 г.

Има и анализатори, обаче, които предвещават, че ЕЦБ може не просто да отложи затягането, а и да отмени планирания край на покупките на ценни книжа. "Нещо повече, големите централни банки вероятно ще предприемат мерки, за да предотвратят рискове за финансовата система и икономиката, идващи от руската финансова и икономическа криза - предоставяне на доларова и еврова ликвидност и т.н.", коментира Георги Ангелов, старши икономист на "Отворено общество". Той предвижда още и че ЕС може да отложи затягането и на фискалната политика, а е възможно да обмисли и общ фонд за компенсиране на засегнатите от кризата или да позволи част от средствата от фонда за възстановяване да се ползват за такива цели. Също така, вероятно повече евросредства ще се насочат към инвестиции в алтернативни източници на енергия - терминали за газ, ВЕИ и пр.

Но дори и при по-негативно развитие, включително и твърди контрасанкции от Москва, щетите за Европа изглеждат по-ограничени и контролируеми в сравнение с цената, която се очаква да платят обикновените руснаци. И тук идва истински голямата неизвестна - дали те ще са склонни да го направят, или недоволството от резкия скок на инфлацията, ръста на безработицата и принудителната изолация от света ще започне да клокочи неудържимо. Историческите аналогии как руският народ е издържал на големи лишения са от други епохи и от моменти, когато самият той е бил нападнат.

И сега вероятно "Крепостта Русия" може да осигури дълго време оцеляването на хората при екстремни условия, но не и да запази стандарта им на живот. Този път те имат много повече какво да губят и много по-трудно могат да бъдат мотивирани, че правят жертва за справедлива кауза.

А това вдига много залога и за Запада, защото, ако той не успее да докаже, че в съвременния глобализиран свят да поведеш подобна война е равнозначно на икономическа смърт, едва ли ще мине много време, преди и някой друг да опита.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra
    • + 3

    Най-после светът разбра, че Русия не може да бъде интегрирана в цивилизацията, а трябва да бъде изолирана, за да се самоизяжда.

    Нередност?
Нов коментар