Украйна може да бъде "кандидат" за ЕС, но не и държава членка

Макар европейските институции да са по-склонни от всякога за напредък в отношенията, в хода на войната пълноправното членство е не само невъзможно, но и твърде рисковано

Преди дни председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Украйна "е една от нас и ние ги искаме в ЕС". В тези думи страната видя своя стратегически прозорец и не забави действията си. "Молим Европейския съюз за незабавно присъединяване на Украйна чрез нова специална процедура", каза украинският президент Володимир Зеленски в социалните мрежи в понеделник на фона на боевете с руските войски в цялата страна. "Нашата цел е да бъдем заедно с всички европейци и най-важното - да бъдем равнопоставени. Сигурен съм, че е справедливо. Сигурен съм, че е възможно", допълни той, като обяви, че кандидатурата на Украйна е изпратена до ЕК.

Ден след подаване на кандидатурата, на извънредна парламентарна сесия в Брюксел Зеленски изнесе емоционална реч от Киев, призовавайки страната му да се присъедини към Европейския съюз. "Ние се борим за нашите права, за нашите свободи и сега се борим за оцеляване. Ние също се борим да бъдем равноправни членове на Европа", каза той. В отговор с пламенна реч председателят на Европейския парламент Роберта Мецола обеща да подкрепи призива, "каквото и да коства" това.

Евродепутатите гласуваха с голямо мнозинство резолюция, осъждаща нахлуването на руския президент Владимир Путин в Украйна, в която се споменава, че ще "работим за предоставяне на статут на кандидат за ЕС на Украйна въз основа на заслуги".

Макар европейските институции да са по-склонни от всякога за напредък в отношенията, пълноправното членство все още е далечен хоризонт за страната.

Предстои становище от ЕК и окончателно решение от лидерите на съюза. Украйна, с приблизително 41 милиона население, би била петата по големина държава, ако стане част от европейското семейство. Това би и дало по-голяма тежест в Европейския съвет и вероятно над 50 представители в Европейския парламент (за сравнение - България има 17 към момента с тенденция да намалеят на следващите европейски избори след последното преброяване).

ЕС и Украйна вече са по-близо от всякога

Отношенията между Украйна и ЕС се затопляха все повече през последните години. В момента Украйна не е официален кандидат, но има споразумение за асоцииране с ЕС, сключено през 2017 г., в което тя се съгласява да засили икономическите и политическите връзки с блока. Над 190 млн. евро са отпуснати на Украйна от ЕС за справяне с ковид пандемията. През февруари 2022 г., на фона на загубата на достъп до международните капиталови пазари и поради повишената геополитическа несигурност, както и въздействието ѝ върху икономическата ситуация в Украйна, ЕС реши да предостави допълнителни 1.2 млрд. евро за насърчаване на стабилността в Украйна. Въведени са и търговски мерки за едностранно премахване митата към ЕС.

И все пак въпреки американските предупреждения за "неизбежна" инвазия ЕС не осъзнаваше нивото на заплаха и не се съобрази с призивите на Украйна да започне санкциите срещу Русия, преди да е станало твърде късно. Някои политолози намират това за стратегическа грешка. "Действията на Русия не трябваше да бъдат изненада за никого от нас. Русия води война в Украйна от 2014 г. с агресията в Крим. Нахлуването в Донбас беше маскирано като отделяне, стратегия, която вече откриваме и в Молдова с Приднестровието или в Грузия с Абхазия и Южна Осетия. Владимир Путин беше забележително последователен в отричането си на Украйна като нация - през 2004 г. той даваше да се разбере, че Украйна или не е отделна държава, или просто, че е част от Русия. Всичко, от насилието и варварството на тази война до философията зад инвазията, беше там, записано, обявено силно и ясно от Владимир Путин, Александър Дугин и други. Всичко, което трябваше да направим, беше да погледнем отвъд пропагандата и да прочетем техните писания, техните речи", казва пред "Капитал" Тибо Музерг*, политически съветник и анализатор с 20-годишен опит с партии и лидери в Европа.

Но след като войната избухна, ЕС успя да реагира бързо, надявайки се, че санкциите ще променят сметките на Кремъл за разходите и ползите. "Аз добре осъзнавам, че тези санкции ще струват скъпо и на нашата икономика", призна Урсула фон дер Лайен, особено след две години пандемия от коронавирус. "Но вярвам, че хората в Европа разбират много добре, че трябва да се изправим срещу тази жестока агресия. Да, защитата на нашата свобода има цена. И това е разход, който сме готови да платим. Защото свободата е безценна", допълва тя, подчертавайки, че "днес ЕС и Украйна вече са по-близо от всякога".

Пълноправно членство все още изглежда невъзможно

Кандидатурата на Украйна трябва да бъде одобрена единодушно от всички 27 държави - членки на ЕС. Страната трябва също да е завършила процеса на реформиране на политическата и на съдебната си система и да ги е направила съвместими с тези на ЕС. Необходимо е още Украйна да е приела системата на общото право на ЕС и повече от 80 000 страници с правила и разпоредби от екологичните стандарти до правилата за хигиена на храните.

И макар да има прецеденти за бързи процедури по приемане като Швеция и Финландия, този подход е изключително рядък. Повечето държави чакат с години да станат част от ЕС като Албания, Северна Македония, Сърбия и др. "Макар да намирам ситуацията за коренно различна, трябва да призная, че има общи линии между ситуацията в Украйна днес и тази в Сърбия през 90-те години на миналия век", казва още Тибо Музерг. "Преглеждайки речта на Слободан Милошевич в Косово от 1987 г. - отправната точка на сръбския етнически супермасизъм, езиковите елементи са всъщност едни и същи като тези на Путин, свързани с мита за преследването и несправедливото отношение, идеята, че униженията трябва да спрат, същият национализъм на стереотипи, същото отричане на правото на съществуване на други нации", допълва той. Не след дълго, още през 2003 г., Сърбия е обявена за потенциален кандидат в ЕС.

В отворено писмо президентите на единадесет държави (първоначално бяха осем) - България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, вече призоваха ЕС да предостави на Украйна "най-висока политическа подкрепа" и "да даде възможност на институциите на ЕС да предприемат стъпки за незабавно предоставяне на Украйна... на статут на страна кандидатка за членство в ЕС и започване на процеса на преговори".

В същото време, запитан за перспективите за членство на Киев преди последния призив на Зеленски, Шарл Мишел, председателят на Европейския съвет - институцията, обединяваща националните лидери в ЕС - признава, че има "различни мнения и чувствителност в рамките на ЕС относно разширяването". Или с други думи, темата за членство вече би срещнала много по-голям отпор в ЕС.

Холандският премиер Марк Рюте например отбеляза че темата за присъединяването не е "добра дискусия" в момента, добавяйки: "Няма да помогнем на Украйна по този начин." Говорител на австрийското външно министерство каза, че Виена ще подкрепи "бързото проучване на начини за "значително задълбочаване" на съществуващите отношения между ЕС с Киев, например "в областта на енергетиката", но "бърз" или "незабавен" процес на присъединяване "не е предвиден в договорите на ЕС".

Отвъд това в ЕС също има умора от разширяване след няколко поредни кризи, между които Brexit и пандемията, както и несправянето на някои държави членки с върховенството на закона. Икономическото възстановяване и догонване на европейските икономики след войната в Украйна също би отнело години, за да е конкурентоспособна тя в общия пазар. "Както добре знаете, има някои много специфични изисквания, които Украйна ще трябва да изпълни, ако иска да се присъедини, и ще бъде много трудно за държава, опустошена от руската армия, бързо да се изправи на крака. Във всеки случай пълноправното членство няма да може да се мисли, докато войната е в ход. Всички знаят, че би било, уви, твърде рисковано", споделя още Тибо Музерг.

Какво предстои

Всичко зависи от това как и кога приключи войната. "Изглежда, че руската война в Украйна, която, честно казано, много малко хора смятаха за възможна само преди няколко месеца - поне в този мащаб, промени много неща в ЕС и НАТО. Не съм сигурен, че Еманюел Макрон би казал в момента, че НАТО е "в мозъчна кома" - въпреки че много проблеми продължават да съществуват между Турция и Гърция или Франция например. Но грубата агресия на Русия даде нов живот на алианса по начин, който беше невъобразим само преди няколко седмици", казва Тибо Музерг.

Същото се отнася и до ЕС - трите най-големи проблема през последните 15 години, инерцията, провокирана от Германия по отношение на външната политика и политиката на сигурност, разяждащото влияние на Русия (също и на Китай) и икономическите политики, които бяха основен елемент на съюза от 2008 г. насам, бяха обърнати на 180 градуса за няколко месеца - и има две основни причини за това - COVID и Путин. Понякога доброто може да произлезе от най-лошите неща.

Интересът към ЕС ще продължи да се увеличава, като държавите от Източна Европа ще виждат в него по-голяма сигурност и подкрепа в справянето с руския агресор. На 3 март Грузия и Молдова последваха Украйна и официално кандидатстваха за членство. През юли 2021 г. двете държави подписаха декларация в Батуми, в която заявиха стремежа си за присъединяване към блока. Грузия планираше да подаде заявлението си през 2024 г., но амбициите й бяха ускорени вследствие на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна и нарастваща заплаха за региона. Няколко часа по-късно това направи и Молдова.

* Тибо Музерг е политически съветник и анализатор с 20-годишен опит с партии и лидери в Европа (работил е с британски консерватори, както и в кампаниите на Никола Саркози). Той е базиран в Рим, където наблюдава развиващите се процеси на континента и пише редовно (най-често в Le Monde, Le Figaro, Libération, Marianne) за политически събития в ЕС и трансатлантическото пространство. Той е автор на три книги - "Голямата промяна на класите: Как четири социални племена определят западната политика" (Routledge, 2020), "Европа на бойното поле: Възможна ли е нова война на Стария континент?" (Le Bord de l'Eau, 2021) и "Война в Европа? От невъзможна война до невероятен мир" (Routledge, април 2022).
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    xyha avatar :-|
    xyha
    • - 2

    Причината е същата , поради която Турция не е в ВС . На големите им трябва работна ръка и толко - емигранти без право на глас .

    Нередност?
  • 2
    ss avatar :-|
    SS
    • - 1
    • + 1

    Мисля , че рано или късно Украйна , по скоро западната и част граничеща с Полша и столица Лвов ще бъде в ЕС ! По голямата и част обаче с рускоговорящи се връща в лоното на СССР ...

    Нередност?
  • 3
    rainbou1 avatar :-|
    rainbou1
    • - 1

    Украйна влезе ли в ЕС, България влиза в киреча :) - всичките преимущества, заради които се прави бизнес в България, ги има и в Украйна :).

    Нередност?
Нов коментар