Как Европа дългосрочно да се справи със стратегията на Русия "разделяй и владей"

ЕС трябва да действа единно, да подпомогне най-засегнатите от евентуално спиране на руския газ и да преструктурира енергийния си пазар

Още в дните преди руският президент Владимир Путин да нахлуе в Украйна, САЩ и европейските им съюзници обявиха строги икономически санкции срещу Русия, включително срещу енергийния ѝ сектор. Германия от своя страна официално спря процеса на одобрение на газопровода "Северен поток 2", собственост на руската държавна газова компания, който беше предназначен да доставя руски газ до Германия.

Въпросът сега е дали и как Москва ще отвърне. В целия континент се засилват страховете, че Русия може да нанесе ответен удар на Европа там, където най-много ще заболи: като спре доставките на руски природен газ към държавите, които най-много зависят от него.

За много европейски страни заплахата да изгубят достъп до руската енергия не е напразна тревога. Европа внася 40% от природния си газ от Русия, а много държави имат значителна търговска и инвестиционна експозиция към руските пазари. Също толкова важно е, че тези енергийни и икономически връзки не засягат еднакво всички европейски държави. Кремъл несъмнено ще се опита да се възползва от тези различия, за да посее разединение в отговора на ЕС към инвазията. Ако Русия успее да използва енергийния си лост, за да убеди например Германия или Италия да оттеглят подкрепата си за най-строгите санкции, това може да даде на Москва начин да устои на икономическите последици от своята инвазия.

Но успехът на стратегията "разделяй и владей" не е предопределен. Решени да държат Москва отговорна за нейната незаконна агресия, европейските държави могат ефективно да се противопоставят на Путин. За да направи това, ЕС ще трябва да подкрепи онези членове, които са най-уязвими на руското изнудване, и да преосмисли структурата на европейските енергийни пазари.

На първо място, трябва да се подчертае, че европейските страни заедно могат да се справят с незабавно спиране на целия внос на природен газ от Русия до есента на 2022 г., като заложи на комбинация от повече черпене от запасите на природен газ, увеличаване на вноса на втечнен природен газ и ограничени мерки от страна на търсенето, като например намаляване на газа за индустрията. Това обаче би създало безпрецедентен натиск за повишаване на цената на природния газ в Европа, изостряйки настоящата криза с цените на енергията. Страните, които са по-зависими от природен газ, биха могли да излязат от релсите на икономическото възстановяване.

Но едно е да се преживее без руски внос тази зима, когато хранилищата за природен газ все още са запълнени на една трета; съвсем различно предизвикателство е да се управлява европейската икономика в продължение на няколко години без руски газ. Проактивното справяне с това ще бъде основен приоритет за Европа, ако иска да запази единството по отношение на санкциите срещу Русия. Европа ще трябва да вземе решения, трудни в политически, екологичен и социален план. Само за пример - Германия може да се наложи да остави ядрените си централи работещи за по-дълго или дори да върне някои замърсяващи ТЕЦ-ове на лигнитни въглища въпреки програмата си за "позеленяване".

Трябва да се отбележи също, че с изключение на газа търговските отношения между ЕС и Русия са значително в полза на ЕС. Русия изпраща повече от половината от износа си в ЕС, но приема само 5% от неговия износ. А нито една държава от съюза не изпраща повече от 10% от износа си за Русия. Следователно всякакви ответни санкции на Русия, които намаляват вноса ѝ от страни от ЕС, биха имали само ограничен ефект.

Уязвимостта на ЕС е значително по-висока във финансовия сектор, но, отново, това наистина важи и за двете страни. ЕС е най-големият инвеститор в Русия, на когото се падат две трети от преките чуждестранни инвестиции. Това дава на Русия предимство върху съществуващите европейски инвестиции. Въпреки това, прикрити сред обобщените данни, около половината от тях са реинвестиции на руски елити, използващи европейски финансови центрове, за да защитят собствеността си от властите. Няколко европейски финансови центъра са изградили бизнес около обслужването на тези клиенти, по-специално Кипър и Лондонското сити. Русия може да реши да не докосва тези инвестиции, за да защити инвеститорите и да осигури бъдещи такива.

Каква да бъде стратегията на ЕС

Необходима е подробна оценка на цялостната експозиция на европейските страни, компании и политически интереси към Русия, за да се разберат точките на натиск от руска страна. Правителствата трябва да предоставят подробна картина на тези интереси на своите държави, които са заложени на карта, за да ги защитят подобаващо.

Въз основа на тази оценка ЕС би могъл да разработи стратегия в две стъпки, за да гарантира, че единството му по отношение на санкциите се запазва във времето. Времевото измерение тук е важно, защото само в дългосрочен план европейските санкции могат да станат политически и икономически много скъпи за Москва. Краткосрочните мерки вероятно няма да променят калкулациите на президента Путин.

Първата стъпка от солидна стратегия на ЕС трябва да бъде насочена към природния газ. Държавите с повече газ трябва да споделят оскъдния ресурс със страни в още по-лошо положение. Правителствата ще трябва да насърчат газовите компании да презаредят своите хранилища през пролетта и лятото въпреки исторически високите цени на газа. Ускоряването на инвестициите във възобновяеми енергийни източници и изолация постепенно ще намалят зависимостта от газ, но едва след няколко години. Правителствата трябва да намерят конструктивен формат, за да решат съвместно с кои политически трудни краткосрочни решения трябва да допринесе всяка страна.

Втората стъпка трябва да осигури финансова солидарност, за да се запази европейското единство. ЕС би могъл да създаде специален фонд за компенсиране на конкретни държави, региони или сектори за загубите, понесени поради европейски санкции. Този компенсационен фонд може да бъде създаден бързо по линия на инициативи на ЕС като Фонда за приспособяване към глобализацията или Фонда за справедлив преход. Фондът може да получава 20 млрд. евро годишно и да се финансира със заеми от страна на ЕС. Такъв фонд би намалил националната уязвимост и по този начин би помогнал за поддържането на политическото единство и геополитическото значение на ЕС.

Европа знае, че Русия ще се опита да фрагментира и отслаби нейния отговор на инвазията в Украйна. Тя трябва да се справи с предизвикателството и да предложи последователен отговор, за да надвие тактиката на Русия за възползване от европейските уязвимости. Подобна стратегия на ЕС може да бъде приложена бързо и по икономически осъществим начин.

Симоне Талиапиетра и Гунтрам Волф са анализатори от брюкселския аналитичен център Bruegel. Текстът е предоставен на "Капитал" от Bruegel

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал