Украинецът Олександър пред "Капитал": Заковах всички прозорци с картините си

Алиса от Киев казва, че Путин, без да иска, е спомогнал за обединението на нацията

Спасителни екипи претърсват отломките от обстрелвано училище в украинския град Житомир
Спасителни екипи претърсват отломките от обстрелвано училище в украинския град Житомир
Спасителни екипи претърсват отломките от обстрелвано училище в украинския град Житомир    ©  Reuters
Спасителни екипи претърсват отломките от обстрелвано училище в украинския град Житомир    ©  Reuters
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Визитка

Артем Пономаревски е украински специалист по медии и комуникация, както и преводач. В момента е в Литва, откъдето опитва да организира доставянето на хуманитарна помощ за родината си. Той предостави този материал на "Капитал" с единственото желание да разгласи тежкото положение на сънародниците си.

Руското нападение в родната ми Украйна ме завари в литовския град Каунас, където живея от 2020 г. и уча със стипендия в Технологичния университет. Исках да живея мирно и да подобря професионалните си качества, след като преди това работих като преводач. Но можех ли да си представя тогава, че повече няма да видя родното си място в разцвет, както едно време? Сега се страхувам, че ще открия само руини, ако се върна у дома.

"Ако руснаците ни унищожат, ще продължат нататък"

Говорих по телефона с Олександър - журналист и активист от украинския град Чернигов, който в момента е една от крепостите на отбраната срещу руснаците. Това, което той ми каза, дълбоко ме порази, тъй като става въпрос за родния ми град.

Какво се случва в Чернигов?

В нощта преди инвазията не бях заспал. Взех си телефона и започнах да гледам речта на Путин. Осъзнах, че това е обявяване на война. По-късно хората започнаха да пишат и да публикуват клипчета от експлозии в редица градове. Моите приятели не вярваха, че войната ще започне, но се събудиха от ударите на ракетите. Всички бяха шокирани. Жителите започнаха да напускат града.

На път за работа чух звука на сирените и сега го чувам постоянно, просто ми се е набил в съзнанието. Нашият главен редактор се евакуира от града с децата си. Беше ни казано да напуснем офиса заради близките експлозии, но аз и моят колега останахме и започнахме да събираме информация за нашите съграждани. Не бях ял нищо първите два дена от стрес. Но беше и трудно да купиш каквото и да било от магазините, пред които се редяха стотици хора, за да вземат продукти.

Разбрах, че къщата на родителите ти е ударена. Как са те?

Хипермаркет за строителни материали заедно с цял един квартал без никакви военни обекти в близост бяха обстрелвани. Първо ракета удари къщата на нашите съседи. След това втора ракета удари къщата на родителите ми и събори половината от стената. След известна пауза обстрелът продължи и аз едва успях да взема родителите си оттам и да ги заведа в моя апартамент в центъра. В момента няма необърнат камък в този квартал. Цялата северна част на града е смазана от руските ракетни системи.

По-рано имах интерес към рисуването и разполагах с някои от моите картини върху талашит. Така че заковах всички прозорци с картини, използвайки ги за защита, защото се страхувам, че няма да стигна навреме до бомбоубежището. Киното, детската градина, училището, психиатричната болница, детската поликлиника, библиотеката, регионалната болница и някои къщи са или повредени, или напълно разрушени. Най-близкото село до нашия град вече не съществува.

Имаш ли информация, че детска градина номер 72 в Чернигов е била обстрелвана?

Това се случи на 26 февруари. Беше обстрел от ракетни системи и много сгради горяха. Десетки хора пострадаха. Целта на врага е да създаде паника в града.

Какви военни мощности се използват в нападението над Чернигов?

Много танкове, артилерия, ракетни системи. Когато ракетите "Искандер" ударят, прилича на земетресение, сградите треперят. Наричаме всичко това "Битката за Чернигов 2022" срещу руските сили. Жителите спират конвоите. Хората от село Корюковка блокираха пътя и танковете трябваше да се върнат. Но в град Бахмач населението не е успяло да ги спре. Имаме информация, че окупаторите са открили огън срещу цивилните, които са блокирали движението в град Ичня. Има случаи, в които руските войници са извличали хората от техните къщи посред нощ и те са стояли така на студа. Затова много цивилни се присъединиха към силите за териториална отбрана и са готови да се бият срещу окупаторите с голи ръце.

Какво искаш да кажеш на другите страни?

Искам да благодаря за помощта, която чувстваме тук. Доброволческа работа, протести, оръжие - това, от което отчаяно се нуждаем. Ако може да ни помогнете още, би било чудесно. Всяка помощ е добре дошла. Светът в действителност е малък и ако руснаците ни унищожат, ще продължат нататък.

"Гладът може да дойде след около две седмици"

Друг човек, с когото говорих, от град Суми в Североизточна Украйна, иска да остане анонимен. Той казва, че ситуацията е тежка и целият район се нуждае от незабавна помощ.

Каква е ситуацията в Суми?

На 24 февруари врагът влезе в града и започна битка със силите за териториална отбрана. Военните превозни средства на руснаците бяха ударени и в резултат те обградиха Суми и поставиха контролно-пропускателни пунктове за влизане и излизане. Дойде военен конвой, но не успя да превземе града. Днес силите за териториална отбрана атакуваха камион и газов танкер и взеха пленник. Суми все още е блокиран, но отбранителните сили действат.

Разбрах, че е ударена детска градина в град Охтирка, което е довело до жертви, включително дете, както и за ракетен обстрел над други градове в региона.

Да, там дойдоха две военни поделения. Имаше неуспешен опит за превземане на града, след което обстрелваха с ракети. Хората се криеха в детската градина, човекът, който стоеше на пост, беше убит, една жена беше ранена, а едно 10-годишно дете получи тежки рани и по-късно почина в болница. След това имаше нов залп, при който къщите бяха срутени, 70 души бяха ранени, а десетки загинаха.

В град Конотоп са повредени жилищни сгради и боевете продължават. Има информация, че магистралата между Киев и Москва е напълно контролирана от руснаците, което е лошо, защото ще спрат доставките на стоки.

Какво би искал да кажеш пред медиите?

Чувствам страх, болка и омраза. Никога не съм си представял, че това може да се случи. Ако тази трагедия не спре, страната скоро ще изпадне в хуманитарна катастрофа. Хората просто няма да има какво да ядат и няма да имат лекарства. Гладът може да дойде след около две седмици. Болниците не работят. Затова се нуждаем от зона, забранена за полети, и от незабавно осигуряване на оръжия за украинската армия.

"Войната е между две политически системи - авторитарна и демократична"

Последно разговарях с Алиса - смела жена, активист от гражданското общество и защитник на цивилните от Киев. Нейният разказ носи надежда въпреки развалините и жертвите в украинската столица.

Колко често градът е под обстрел и какво е положението с доставките на храна и лекарства?

Постоянно чуваме експлозии и на третия ден от тази агресия се научихме как да ги различаваме. Когато се бяхме крили в едно бомбоубежище, изненадващо получихме информация, че врагът вече е окупирал някои квартали в града, но по-късно, когато интернет връзката бе подновена, се оказа, че украинските сили продължават да контролират Киев. Много сгради са повредени, включително такива, които се намират в жилищни райони.

Що се отнася до доставките, някои супермаркети и аптеки работят, но не всички. Сега няма нито обществен транспорт, нито метро. Но през първите дни те работеха, така че ние бяхме обстрелвани посред нощ, но автобусите и трамваите работеха през деня.

Как се справят хората?

Жителите много добре се организираха. Носят питейна вода в бомбоубежищата, работят по пускането на топлата вода, правят бомбоубежищата максимално удобни не само за себе си, но и за другите. Имаме дори съгледвачи, които рискуват живота си, но проучват какво става наоколо. Подготвят се коктейли "Молотов".

Гордея се с нашата общност. Една възрастна жена на около 80 години дойде да се скрие в бомбоубежището и каза, че търсила бонбони у дома, за да зарадва децата. Но вместо бонбони тя беше донесла оръжие. Оказа се, че има патрони и документи за притежание, което беше много изненадващо. Има и един мъж, който бе живял в Китай в продължение на много години, а сега се върна в Украйна, за да защитава страната. Така че има различни ситуации - някои хора напускат, други се връщат.

Украйна устоява на атаките. Чия е заслугата?

Най-голяма заслуга имат украинците. Няма значение, че хората преди са гласували за различни политически партии. Сега всички са заедно, рамо до рамо. Бием се не за власт, а за себе си, нашата страна, нашата идентичност, нашия език и нашата култура.

Путин, без да иска, ни помогна да се обединим. Много се гордея с Украйна. Смели хора - жени и мъже, готови да устоят. Показахме, че можем да се организираме. И, разбира се, ние сме много благодарни за подкрепата и помощта от толкова много страни. Това е жизненоважно за нас, защото това е не само война между две държави, а е война между две политически системи - авторитарна и демократична. Демокрацията трябва да победи.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    pae40646711 avatar :-|
    pae40646711
    • - 5

    8 години украинците мълчаха за обстрелването на градове в Донбас, сега им се стовари на главите и ореваха света, искат съпричастност.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал