Ерата на руските пари в Лондон приключи. Други богати чужденци ще запълнят празнината

Облечен само в чифт шорти и филцова шапка на главата си, дебелият мъж вдига два снопа дъбови, брезови и евкалиптови листа над главата си. След като разнася стена от горещ въздух през сауната с температура от 90 градуса по Целзий, започва ритмично да удря проснатото пред себе си тяло. Потта и парата отскачат нагоре с всеки удар. След десет минути тупане и силно чувство, че собственият му скелет прегрява, замаяната му жертва е изведена навън, където над главата й е обърната кофа с вода. Следващата дестинация е басейн с почти замръзнала вода. Леко треперещ, получателят е подсушен и подпрян в ступор на пън. Руската баня не е за хора със слаби сърца. Но не са много по-добрите места, в които да размишлявате върху възхода и падението на Лондонград.

Наред с Москва на Темза, Лондонград е заслужено прозвище за британската столица, която е център за руски пари от разпадането на Съветския съюз насам (вижте втория текст). Въпреки че лондонският Ийст енд е домакин на няколко руски бани през XIX и началото на XX век, едва през последните години изисканите версии избуяват из целия град. По подобен начин Лондон отдавна е домакин на руски дисиденти, емигранти и изгнаници; Ленин и Троцки са се мотаели в Британския музей. Но едва през 90-те години на миналия век започва да се появява Лондонград с характерните му новоизлюпени милиардери и цяло ято лакеи, които да ги обслужват.