Eвропейските търговци на суровини заложиха твърде много на режима на Путин

Това е война, от която едва ли ще спечелят

През последните години някои от тях удвоиха връзките си с Русия.
През последните години някои от тях удвоиха връзките си с Русия.
През последните години някои от тях удвоиха връзките си с Русия.    ©  Reuters
През последните години някои от тях удвоиха връзките си с Русия.    ©  Reuters

В мразовития север на Русия се намира мегапроект, отдавна смятан за отговор на молитвите на президента Владимир Путин. До средата на десетилетието нефтеното находище "Восток" се очаква да осигурява 15% от износа на суров петрол на Русия. "Роснефт", руският енергиен гигант, който ръководи проекта, планира дотогава да превозва нефта от "Восток" през Северния морски път, пряк маршрут към Азия през Арктика. Това направление ще позволи на Русия да заобиколи Запада геополитически и географски, тъй като петролът ще може да бъде превозван по води отвъд контрола на американския флот и извън обсега на западните санкции. Освен "Роснефт" сред поддръжниците на проекта са две предимно европейски компании, търгуващи с петрол и газ - Trafigura и Vitol. Те с години яростно се състезаваха да бъдат сред най-големите купувачи на руски суров петрол.

Тези фирми са част от група търговци на суровини, включваща още Glencore и Gunvor, която често процъфтява при геополитически сътресения. Те са прозорливи реалисти, които в миналото са сключвали сделки с автократи, за да получат достъп до евтини суровини. През последните години някои от тях удвоиха връзките си с Русия, правейки бизнес с фигури от обкръжението на Путин като шефа на "Роснефт" Игор Сечин и печелейки големи договори за нефт и втечнен природен газ (газът, минаващ по тръбопровод, е обект на държавен монопол на "Газпром"). Условията устройваха и двете страни. Търговците инвестираха в Русия и осигуряваха повече доставки от третия най-голям производител на петрол в света и най-голям износител на природен газ. По-високите цени на енергията увеличаваха валутните резерви на Русия.

Под удара на санкциите

Но ако са вярвали, че целта на Путин е модерна икономика, която той няма да застраши с нахлуването в Украйна, са грешали. Всъщност приходите от петрол са финансирали все по-автократичен и войнствен режим. След като на 26 февруари Западът пристъпи към засилване на санкциите срещу руската финансова система, те срещнаха последствията на своя залог. Както каза един изпълнителен директор два дни по-късно, всичко в руския петролен бизнес беше "замразено": банки, пристанища, кораби и доставчици. В търговете за руски петрол нямаше купувачи. Цените на петрола скочиха на световните пазари, но същото се случи и с отстъпките на руския Urals спрямо международните бенчмаркове. Заради страховете от санкции руските товари станаха нежелани.

Някои търговци смятаха в началото, че блокирането ще е краткотрайно. Все пак, за да продължи снабдяването на Запада с руска енергия, производителите на газ и петрол бяха пощадените от санкции. Един изпълнителен директор определи като най-голям риск "прекаленото усърдие на банковите служители по съответствието", което би могло да причини повече щети на руския петролен пазар, отколкото архитектите на санкциите са възнамерявали. Все пак може търговците да не са искали да приемат реалността. Скоростта, с която два европейски петролни гиганта, BP и Shell, се ангажираха да се освободят от руските си активи, подсказва, че след инвазията политическият и социалният натиск за оттегляне от Русия се засилва. На 1 март Glencore обяви, че преоценява своите дялове в EN+, английско-руски производител на алуминий, и "Роснефт". Ден по-късно Trafigura заяви, че преразглежда инвестициите си във "Восток ойл", тъй като безусловно осъжда войната. Обикновено търговските компании процъфтяват във времена на конфликт, като не се въвличат и се възползват от волатилността. Не и този път. Войната на Русия срещу Украйна предполага, че залогът им с Путин може да е бил твърде рискован.

На теория изключването на руските нефт и газ от санкциите би трябвало да позволи на търговските компании да продължат операциите си на дневна база. На практика не е така, защото търговията с енергия е толкова обвързана с потока на парите, колкото и с този на продукта. Доставките се финансират от банки. Те изискват акредитив, гарантиращ плащане, и изискват чести съобщения между банките, работещи за купувачи и продавачи. До 1 март, когато бяха оповестени имената на седемте руски кредитора, потенциално блокирани от междубанковата комуникационна система SWIFT, много транзакции, свързани с енергетиката в Русия, бяха спрени поради риск от неизпълнение от страна на контрагента, съобщиха търговци. Освен това се появиха опасения, че с ескалирането на руската агресия срещу Украйна санкциите ще бъдат засилени. "Трябва да има реципрочност", казва Жан-Франсоа Ламбер, търговски консултант.

Търговски несполуки

Проблемът се задълбочава от дългото време, което товарите с нефт и LNG прекарват в морето. Докато стигнат до пристанището, може да са въведени санкции срещу руската енергия. "Най-голямата неопределеност идва от това, че никой не знае какво следва", казва Даниел Мартин, специалист по правилата за доставки в адвокатската кантора HFW. Логистичният хаос увеличава несигурността. Цените на петролните танкери в Черно море в съседство с Русия и Украйна се повишиха със засилването на бойните действия.

Освен бизнес рискове търговските фирми са изправени и пред репутационни проблеми.

Освен пред бизнес рискове търговските фирми са изправени и пред репутационни такива. Те се влошават от дългогодишните връзки с фирми и лица, стоящи в основата на режима. В неотдавнашната книга The World for Sale авторите твърдят, че търговците вероятно са били по-обвързани с автокрацията на Путин от когото и да било в международния бизнес. Въпреки противопоставянето между Русия и Запада те са отпускали огромни заеми на "Роснефт" в замяна на сделки за доставки на петрол. Две години след като Русия превзе Крим през 2014 г., Glencore инвестира съвместно 11 млрд. долара, за да купи част от дела на руското правителство в "Роснефт" (оттогава почти целият е продаден). Trafigura и Vitol инвестираха във "Восток" и след това получиха сделки за доставки от "Роснефт". Марк Росано, главен изпълнителен директор на консултантската компания C6 Capital Holdings, смята, че както олигарсите, така и търговците са попаднали под икономическия удар, отприщен от войната.

Те ще оцелеят. Дори когато бизнесът в Русия е в свободно падане, кризата поражда възможности. Тъй като западните страни като САЩ освобождават стратегически резерви на суров петрол, за да спрат покачването на цените, опашката за нови доставки расте. Ако западните санкции за търговия с ирански петрол бъдат вдигнати, за да се компенсира потенциалната загуба на руския, те имат необходимите връзки да извършват доставките. Но времената са опасни. Реакцията на Запада към войната на Путин е емоционална. Едно е да те смятат за независим търговец, който осигурява на света това, от което се нуждае. Съвсем друго е да бъдеш считан за наемник.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар