Eвропейските търговци на суровини заложиха твърде много на режима на Путин

В мразовития север на Русия се намира мегапроект, отдавна смятан за отговор на молитвите на президента Владимир Путин. До средата на десетилетието нефтеното находище "Восток" се очаква да осигурява 15% от износа на суров петрол на Русия. "Роснефт", руският енергиен гигант, който ръководи проекта, планира дотогава да превозва нефта от "Восток" през Северния морски път, пряк маршрут към Азия през Арктика. Това направление ще позволи на Русия да заобиколи Запада геополитически и географски, тъй като петролът ще може да бъде превозван по води отвъд контрола на американския флот и извън обсега на западните санкции. Освен "Роснефт" сред поддръжниците на проекта са две предимно европейски компании, търгуващи с петрол и газ - Trafigura и Vitol. Те с години яростно се състезаваха да бъдат сред най-големите купувачи на руски суров петрол.

Тези фирми са част от група търговци на суровини, включваща още Glencore и Gunvor, която често процъфтява при геополитически сътресения. Те са прозорливи реалисти, които в миналото са сключвали сделки с автократи, за да получат достъп до евтини суровини. През последните години някои от тях удвоиха връзките си с Русия, правейки бизнес с фигури от обкръжението на Путин като шефа на "Роснефт" Игор Сечин и печелейки големи договори за нефт и втечнен природен газ (газът, минаващ по тръбопровод, е обект на държавен монопол на "Газпром"). Условията устройваха и двете страни. Търговците инвестираха в Русия и осигуряваха повече доставки от третия най-голям производител на петрол в света и най-голям износител на природен газ. По-високите цени на енергията увеличаваха валутните резерви на Русия.