Ерата на руските пари в Лондон приключи. Други богати чужденци ще запълнят празнината

Възходът и падението на Лондонград

Финансовото убежище на голям брой руски олигарси се обърна срещу тях.
Финансовото убежище на голям брой руски олигарси се обърна срещу тях.
Финансовото убежище на голям брой руски олигарси се обърна срещу тях.    ©  Reuters
Финансовото убежище на голям брой руски олигарси се обърна срещу тях.    ©  Reuters

Облечен само в чифт шорти и филцова шапка на главата си, дебелият мъж вдига два снопа дъбови, брезови и евкалиптови листа над главата си. След като разнася стена от горещ въздух през сауната с температура от 90 градуса по Целзий, започва ритмично да удря проснатото пред себе си тяло. Потта и парата отскачат нагоре с всеки удар. След десет минути тупане и силно чувство, че собственият му скелет прегрява, замаяната му жертва е изведена навън, където над главата й е обърната кофа с вода. Следващата дестинация е басейн с почти замръзнала вода. Леко треперещ, получателят е подсушен и подпрян в ступор на пън. Руската баня не е за хора със слаби сърца. Но не са много по-добрите места, в които да размишлявате върху възхода и падението на Лондонград.

Наред с Москва на Темза, Лондонград е заслужено прозвище за британската столица, която е център за руски пари от разпадането на Съветския съюз насам (вижте втория текст). Въпреки че лондонският Ийст енд е домакин на няколко руски бани през XIX и началото на XX век, едва през последните години изисканите версии избуяват из целия град. По подобен начин Лондон отдавна е домакин на руски дисиденти, емигранти и изгнаници; Ленин и Троцки са се мотаели в Британския музей. Но едва през 90-те години на миналия век започва да се появява Лондонград с характерните му новоизлюпени милиардери и цяло ято лакеи, които да ги обслужват.

Възходът на Лондонград беше планиран. Британските правителства от всички краища на политическия спектър отвориха страната за руски капитал. През 1994 г., по времето на Джон Мейджър, консерваторите въведоха схема за "златни визи", която дава право на пребиваване на всеки, който инвестира 1 млн. британски лири. Лейбъристкото правителство на Тони Блеър я продължи с ентусиазъм. Кен Ливингстън, левият кмет на Лондон от 2000 до 2008 г., каза, че иска "руските компании да разглеждат Лондон като своя естествена база в Европа". Борис Джонсън, наследникът на Ливингстън, беше добър приятел с Евгений Лебедев, собственик на Evening Standard, син на бивш агент на КГБ и милиардер. Джонсън, сега министър-председател, направи английско-руския бизнесмен член на Камарата на лордовете през 2020 г.

За пристигащите от Русия на Владимир Путин Лондон предлагаше безопасност, сигурност и секретност. Великобритания има приветливи закони за данъци, клевета и собственост, прилагани от ефективна, макар и скъпа, съдебна система - която освен това е приспособима по отношение на съдебните забрани. Екстрадицията в Русия, с нейната корумпирана съдебна система, е неприемлива в очите на английските съдии. На всичкото отгоре частните училища са добри, каквото е и пазаруването. Лондон е "убежище за всичко", по описанието на Оливър Бълоу, автор на предстоящата книга "Иконом на света: как Великобритания стана слуга на магнати, данъчни измамници, клептократи и престъпници". Дискретността е ключова. Следва се правилото, изписано над вратата на руските бани: "Моля, сведете разговорите до минимум."

За пристигащите от Русия на Владимир Путин Лондон предлагаше безопасност, сигурност и секретност.

Новата британска класа на икономи е доволна от ролята си. Компания за връзки с обществеността може да печели 100 хил. паунда месечно, като осигури на даден олигарх гладко говорещи хора с пръстени на кутретата, които да отклоняват въпроси. Бившите политици могат да печелят шестцифрени заплати от участието си във фирмени бордове, което надвишава 323-те паунда на ден, предлагани от Камарата на лордовете. Славата им, че оставят големи бакшиши, прави руските олигарси добре дошли в частната стая на всеки ресторант. Адвокатите също ги обичат. В книгата "Лондонград: От Русия с пари; Вътрешната история на олигарсите" от Марк Холингсуърт и Стюарт Лансли един богат парвеню заявява: "Това, което трябва да знаете за мен, е, че обичам съдебните спорове повече, отколкото секса!" С тарифа от 1000 паунда на час адвокатите също.

Сега обаче парите са твърде горещи. Нахлуването на Русия в Украйна доведе до санкции срещу множество руски фирми, някои от които са свързани с Великобритания. Очаква се да последват и действия срещу някои олигарси, базирани във Великобритания. Съдебните постановления за необяснимо благосъстояние, по силата на които хората с подозрително количество пари трябва да докажат как са ги спечелили или да бъдат заплашени от конфискация, ако не могат да го направят, ще бъдат прилагани по-строго. Златните визи ще бъдат премахнати. Потенциалните реформи в областта на прозрачността означават, че трябва да бъдат разкрити крайните собственици на скритите една в друга като матрьошки кухи компании. Парите бяха съхранявани в Лондон, за да бъдат едновременно скрити и свободни от лапите на руската държава; публичното им оповестяване и поставянето им под натиска на британските власти обезсмисля преместването им. Когато ситуацията в руската баня стане твърде гореща, е необходим скок в студения басейн. Може да е болезнено.

Както може да потвърди всеки, който се е занимавал с биене с листа, температурните колебания могат да причинят вълна от еуфория. Но тя често е кратка. Всеки, който очаква Великобритания да промени поведението си към по-добро след Лондонград, греши. Липсата на правоприлагане, а не липсата на правила, е по-скоро тази, която обяснява разхлабеното отношение на Великобритания към съмнителните пари. Правителството й харчи малко под 1 млрд. паунда годишно за разкриване на финансови престъпления, но прането на пари струва на икономиката й около 100 пъти повече. Зле платените адвокати и следователи, които работят от името на правителството, биват премазвани от противници, които печелят десет пъти повече. Целта на една система е това, което прави. Не поредица от злощастни събития беше това, което оформи Лондон като дестинация за спечелилите парите си по, учтиво казано, неортодоксални начини. Направи го, и продължава да го прави, бизнес моделът.

Индустриален комплекс с пръстен с печат

Когато съмнителните руски пари се изпарят, съмнителните пари от други източници ще ги заменят. Русия едва ли е единствената страна, благословена с ресурси, но прокълната от своите елити. Нигерийски и азерски пари се плискат из Лондонското сити. Русия е просто настоящият парий, но не единственият. Навикът на Саудитска Арабия да разчленява журналисти и да взривява съседите си я прави неудобен съюзник. Но британската държава няма никакви скрупули да й позволи да купува ценни активи (както и не толкова високо ценени, като например "Нюкасъл юнайтед"). Руснаците съставляват една пета от златните визи, издадени от 2008 г. насам; китайските граждани представляват една трета. Какво ще стане, ако Китай нахлуе в Тайван? Очаквайте същия процес на изтръгване, с тази разлика, че китайското, а не руското богатство ще е това, което ще бъде пресято през системата. Лондонград падна. Друго прозвище ще го замени. Но баните ще останат.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Имоти за 2 млрд. долара са купени от руснаци в Лондон от 2016 г.

От "Капитал"

От бившия гръцки крал Константин и саудитския шейх Ямани до руския милиардер Роман Абрамович - именията и мезонетите в Лондон се предпочитат като убежище от много богати чужденци и живеещи в изгнание хора поне от 70-те години на миналия век, разказва Bloomberg. Руската инвазия в Украйна и последвалите санкции срещу Москва и олигарсите заплашват да сложат край на близо 50-годишната репутация на британската столица.

Докато мнозина биха приветствали възможната промяна, имотните компании в града не са толкова въодушевени от по-широките ограничителни мерки срещу потайните чуждестранни капитали.

Консервативното правителство на Борис Джонсън, което беше принудено да предприеме действия заради войната на Путин, най-накрая представи законопроект, изискващ разкриването на собствениците на най-скъпите имоти в Лондон. За сектора на луксозните имоти това не е повод за празнуване.

"Не трябва да разчитаме, че жилищата в Лондон са достатъчно привлекателни, за да пренебрегнат хората всичко, което хвърляме срещу тях", коментира пред агенцията брокерът Тревър Абрамсон, който работил през 2008 г. по продажбата на Witanhurst, най-голямото частно жилище в града, за което се смята, че е купено от милиардера Андрей Гуриев.

Опортюнистични купувачи от Лондон вече усещат, че се удава възможност за изгодни руски сделки. Хората предлагат имотите си за продажба с 30% под пазарната цена, въпреки че все още няма данни някой да продава на такива цени, казва Гари Хершам, основател на Beauchamp Estates.

Временното засилване на активността сред хората, които се надяват на спешна продажба, не успокоява притеснението на брокерите на имоти, които натрупаха състояние от чуждестранни магнати, привлечени от предишния режим "без никакви въпроси" във Великобритания.

Сега инвеститори от всякакви националности от Азия до Близкия изток ще бъдат подложени на същите правила за разкриване на информация, което означава, че ефектът върху продажбите може да е значителен.

Абрамсон, основател на имотната компания Glentree International, смята, че Лондон става предпочитано убежище за богатите по времето, когато Константин Втори придобива имение с гледка към Хампстед хийт след преврата в Гърция през 1967 г. След това идват петродоларите от Близкия изток. Руснаците започват да идват от 90-те години на миналия век след разпадането на СССР и последвалата приватизация, която създаде голям брой богаташи. Glentree имала толкова голям бизнес с емигранти от Москва, че бившият президент Михаил Горбачов бил почетен гост на тържеството за 35-та годишнина на компанията на "Бишъпс авеню" в Лондон, наричано алеята на милиардерите. Между 2010 г. и август миналата година броят на британските имоти, чиито собственици имат адрес за кореспонденция в Русия, е скочил с внушителните 1200%.

Вълната от руски пари може да е намаляла през последните години, но Transparency International счита, че имоти за около 1.5 млрд. паунда (2 млрд. долара) са били купени в града от руснаци, обвинявани в корупция и връзки с Кремъл, само от 2016 г. насам.

Неправителствената организация установи редица "вратички" в законопроекта регистър на чуждестранните собственици, включително 18-месечния период за прилагане. Критиците твърдят също, че има недостатъчно финансиране за Companies House, британския регистър на компаниите, който ще помага за прилагането на новите правила.

Правителството предлага дневна глоба от 500 паунда за всяка чуждестранна компания, притежаваща имот и не разкриваща крайния си бенефициент. Това се равнява на 26 хил. паунда на година, или 0.000178% от нетното богатство на стойност 19.5 млрд. долара на санкционирания руски милиардер Алишер Усманов, който купи Beechwood House в Хайгейт за 48 млн. паунда през 2008 г.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал

Един събор, гол на 70%

Един събор, гол на 70%