Колко ще струва на Китай приятелството с Русия

Китайската икономика е силно изложена на пазарните сътресения след началото на войната в Украйна

Само преди месец президентите Си Цзинпин и Владимир Путин обявиха нова ера в отношенията между двете страни
Само преди месец президентите Си Цзинпин и Владимир Путин обявиха нова ера в отношенията между двете страни
Само преди месец президентите Си Цзинпин и Владимир Путин обявиха нова ера в отношенията между двете страни    ©  Reuters
Само преди месец президентите Си Цзинпин и Владимир Путин обявиха нова ера в отношенията между двете страни    ©  Reuters
Темата накратко
  • Като най-голям вносител на петрол и голям купувач на храни от цял свят китайската икономика е силно изложена на пазарните сътресения след началото на войната в Украйна.
  • Пекин обмисля закупуване на дялове в руски енергийни и суровини компании.
  • Търговията на Китай с Русия е много по-малка в сравнение с тази с развитите икономики като САЩ и ЕС.

Ако се вярва на китайския външен министър Ван И, Русия е "най-важният стратегически партньор на Китай". Само преди месец президентите Си Цзинпин и Владимир Путин обявиха нова ера в отношенията между двете страни. Три седмици след началото на руската инвазия в Украйна тежките западни санкции са напът да подложат на изпитание това приятелство. Русия се нуждае от икономически и финансов спасителен пояс, който да облекчи поне малко задаващата се катастрофа в страната. Желанието на Москва е да използва Китай като посредник, чрез който да продължи да търгува с останалия свят. Китай обаче трябва да постигне деликатен баланс между това да помогне на Путин да се изправи срещу общия им съперник САЩ и да се предпази от ответни мерки на Запада, особено след като Вашингтон обяви, че Кремъл е искал военна подкрепа от Пекин.

Политически проблеми

Като най-голям вносител на петрол и голям купувач на храни от цял свят китайската икономика е силно изложена на пазарните сътресения, които войната и последвалите санкции отприщиха. Освен това Пекин рискува сериозна дипломатическа реакция, след като миналия месец Си Цзинпин обяви, че китайско-руските отношения са "по-силни от съюз". Но тези близки връзки сега могат да струват твърде скъпо на Китай, тъй като войната на Путин в Украйна опетни имиджа на Пекин. Някои политици и правителствени служители в САЩ, Европа, Австралия и Япония сега описват Китай като източната "котва" на авторитарна ос, простираща се през Евразия. Въпреки че обяви желанието си да има посредническа роля във войната, западните представители не виждат никакви признаци Пекин да преразглежда близките си отношения с Русия.

Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс смята, че Си и лидерите на Китай са били хванати неподготвени от конфликта в Украйна. "Те са обезпокоени от щетите за репутацията, които могат да доведат от тясната им връзка с президента Путин, и от икономическите последици", заяви Бърнс пред Конгреса миналата седмица.

Войната на Путин постави още по-големи икономически предизвикателства пред Си. Решението на Русия да нахлуе в Украйна сплоти Запада в единен отговор при налагане на санкциите, но доведе и до рязко повишаване на цените на широк спектър от стоки - енергийни и селскостопански суровини, метали и др., на които Китай е голям вносител.

Анализаторите отбелязват, че нарастващият икономически дискомфорт на Китай се е усетил по време на видеоконференцията, която Си проведе миналата седмица с френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц. Китайският лидер призова за "максимална сдържаност" в Украйна и каза, че трите страни трябва "съвместно да подкрепят мирните преговори" между Москва и Киев. Но той също така разкритикува западните санкции, които засилват покачването на цените на суровините. "Санкциите ще засегнат глобалните финанси, енергетиката, транспорта и стабилността на веригите за доставки и ще свият глобалната икономика, която вече е опустошена от пандемията, каза Си. Това не е в интерес на никого."

Ефектите за Китай

Първоначалните коментари бяха, че Китай ще спечели от войната, а заради тежките санкции Русия може да се превърне в суровинен придатък на азиатския гигант. По-задълбочен прочит обаче не показва толкова еднозначна картина - сред големите икономики Китай е една от най-изложените на последиците от войната. Пекин е най-големият вносител на петрол в света, а от началото на войната цената на суровината скочи с почти 30%. Мащабът на търсенето на енергия и ресурси от страна на Китай е поразителен - вносът на петрол и природен газ през миналата година е бил за 2 трлн. юана (316 млрд. долара), а на желязна руда - за 1.2 трлн. юана. Втората по големина икономика в света внася около 70% от нужния петрол и 40% от газа.

Ударът при храните може да бъде още по-голям - цените на китайската пшеница и фючърсите на царевица също са рекордно високи. Затова и президентът Си настоява да не се намаляват усилията за продоволствена сигурност и да не се разчита на международните пазари за решаване на проблема. Поради проливните дъждове тазгодишната реколта от зимна пшеница в страната може да бъде най-лошата в историята. Очакванията са вносът на пшеница в Китай за сезон 2021-2022 г. да се увеличи най-малко с 50% над предходната си средна стойност за три години, до 9.5 млн. тона, според Министерството на земеделието на САЩ.

Потенциалната по-висока инфлация заради поскъпването на суровините може да се окаже още едно препятствие за икономиката, която се опитва да съживи вътрешното потребление и да се справи с най-големия спад на имотния пазар от години. Сю Полинг от Китайската академия на социалните науки, който изучава руската икономика, казва пред Financial Times, че конфликтът в Украйна не е в интерес на Пекин. "Китай няма да се възползва от войната между Русия и Украйна. Конфликтът наруши глобалните вериги за доставки, от които зависи китайската икономика", обяснява той.

Търговията на Китай с Русия е много по-малка в сравнение с тази с развитите икономики като САЩ и ЕС. Търговският оборот на Китай с Русия достигна 147 млрд. долара миналата година според китайски данни, в сравнение с 828 млрд. и 756 млрд. долара съответно с ЕС и САЩ.

Китайските компании може да увеличат бизнеса си в Русия, тъй като много западни затварят. Bloomberg съобщава, че Пекин обмисля закупуването или увеличаването на дяловете в руски енергийни и суровини компании, като газовия гигант "Газпром" и производителя на алуминий United Rusal International. Според източниците на агенцията правителството води разговори с държавни фирми, включително China National Petroleum Corp., China Petrochemical Corp., Aluminium Corp. of China и China Minmetals Corp., за всякакви възможности за потенциални инвестиции в руски компании или активи. Всяка сделка би била от полза за Пекин, за да си гарантира енергийна и продоволствена сигурност. Засега няма коментари нито от китайска, нито от руска страна по темата.

Китай обещава да продължи нормалните търговски отношения с Русия въпреки масовото корпоративно напускане на европейски и американски фирми. BP Plc, Shell Plc и Exxon Mobil Corp. изненадаха енергийната индустрия, като се оттеглиха от руски проекти на стойност милиарди долари. Сред текущите енергийни инвестиции на Китай в Русия CNPC има 20% дял в проекта Ямал LNG и 10% в Арктик LNG 2, докато Cnooc Ltd. също притежава 10% в Арктик.

Все пак всяка инвестиция в Русия е изпълнена с рискове, които надхвърлят геополитическото балансиране, пред което е изправен Пекин. Русия се превърна в почти неинвестиционен пазар за глобални фирми, тъй като икономиката й бързо се срива. Санкциите изтриха милиарди долари от руски активи. Юанът поскъпна спрямо рублата, което повдига въпроси относно стратегическите отношения между двете страни. Инвестиции от Китай може да помогнат за укрепване на усилията на Москва за ускоряване на т.нар. завой към Азия със сделки за доставка на петрол и газ. Китай е удвоил покупките на руски енергийни суровини до близо 60 млрд. долара през последните пет години.

Китай може да има желание да помогне на Русия за заобикаляне на санкциите, но има редица причини това да е трудно изпълнимо. The Economist обръща внимание, че технологичните способности на Китай не са заместител на западните. Китайската мрежа за разплащания CIPS има малко глобално влияние, през нея минават малки обеми и разчита на изпращане на съобщения чрез SWIFT, до която някои руски банки вече нямат достъп.

Друга трудност е, че китайските мултинационални компании с легално присъствие в страни, съюзници на Запада, могат да нарушат съществуващия режим на санкции. Международните банки на Китай са предпазливи. Volvo (базирана в Швеция, но собственост на китайска фирма) и TikTok (управлявана от Сингапур, но китайска собственост) спряха някои операции в Русия.

Дори китайски фирми без присъствие на Запад могат да бъдат засегнати от вторични санкции, които са насочени към трети страни, ако не спазват досега наложените. САЩ все още не са използвали това оръжие срещу Русия, но могат. Поглед в близкото минало показва, че китайските банки, които имаха бизнес с Иран и Северна Корея, бяха наказани от САЩ. Като се има предвид всичко това, помощта на Китай за Русия вероятно ще бъде половинчата.

Пекин вероятно ще се опита да продължи да изпълнява търговските си споразумения с Москва. Главното от тях е за енергийния сектор - през 2020 г. втората по големина икономика е била пазар за 32% от руския износ на суров петрол и 17% от този на втечнен природен газ. Китай също така може да предостави на Руската централна банка достъп до нейните активи в юани, но ще се опита да ограничи общия мащаб на търговските обеми и парични потоци, за да избегне провокирането на пряка конфронтация със САЩ.

Китай ще трябва да жонглира с няколко приоритета - ще се стреми да помогне на Русия да оцелее в тези санкции, за да може Западът да разбере, че те не са магическо оръжие, но ще се поучи от грешките на Москва и ще се стреми да ограничи страничните щети от преследването на своите интереси.

Удар върху имиджа на Си Цзинпин

Последствията за Китай няма да бъдат ограничени само до икономиката. Си Цзинпин рискува и значителен геополитически неуспех само месеци преди очакваното начало на третия му мандат. Преди две години китайският президент не разкри навреме ранните етапи на пандемията от коронавирус. Сега светът иска да знае дали Путин му е казал за плановете си за инвазия в Украйна, когато се срещнаха в Пекин преди началото на зимната олимпиада.

За Пекин няма печеливш отговор на въпросите за Украйна. Джъд Бланшет, експерт по Китай от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, отбелязва пред Financial Times, че ако Си не е знаел за плановете за нахлуване на Путин, преди да подпише съвместното споразумение, тогава той е бил изигран, а китайското разузнаване се е провалило. Това не изглежда добре за лидер от такъв ранг, който се опитва да е всезнаещ и всевиждащ.

Ако Си е знаел за плановете на Путин, тогава китайският президент е съучастник в най-кървавия конфликт в Европа от 80 години. Възмущението в Европа от войната е потенциално опасно за Пекин. Докато напрежението между Китай и САЩ на геополитическата сцена нараства през последните години, Пекин полага сериозни усилия да попречи на Европа да обедини сили с Вашингтон. Постигна това отчасти чрез използване на привлекателността на своя пазар за Германия и други държави и отчасти чрез принципа разделяй и владей. Но руската инвазия обедини САЩ и ЕС по начин, който изглеждаше невъзможен при Доналд Тръмп.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Колко ще струва приятелството ли? Ами оцеляването на тандема Русия-КНР като алтернатива на американската хегемония.

    Всъщност основният стратегически коз на икономическите санкции, с които САЩ и сателитите им опитват да анихилират Русия, е забрана за достъпа до световната резервна валута - USD.

    Снанкциите еминуемо ще доведат до отказ от ползването на долара в международните разплащания и ще направи ефектът от санкциите нулев. Русия и Индия отскоро се разплащат в местна валута. В юани търгура Китай с Иран, С.Арабия. Руско-китайската търговия също е в местни валути.

    Това, което се случва в момента с тотални санкции, вече е изпробвано в същия вид години наред спрямо С.Корея и Иран. Определено стагнира, но нито Пхенян, нито Техеран се се разпаднали като държави. Съпътстващ санкциите ефект е, че и двете държави сериозно наблягат на ракетно-ядрената си програма, като единствена гаранция за оцеляването им.

    Фактът, че САЩ вече открито заплашва Китай с икономически санкции, показва че инфектирането на международните отношения се използва от Вашингтон за одържане на клатещата му се хегемония.

    Въпросът е кой пръв ще мигне.

    Нередност?
  • 2
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..

    Какви... точно опиати приемате, ,,, тов. Д... ма по-силни ефекти от бело, плевел и талибан дрийм комбинирано... няква исссвънземна повер... https://youtu.be/XhAe4lLR8Ms

    Нека Китай подкрепи Путлерланд, Нека анексира Тайван.. Нека ККП покаже величие и хунвейбински пламък...

    Това ще даде на останалия свят ясни като свръхнова сигнали за разрушителния модел Чаймерика.. посока вън на всякакви индустрии и технологии.. Африка .. Източна Европа.. Южна Америка... ако китайски селендури може да сглобяват, защо не молдовци, конго или бразилци...

    Нередност?
Нов коментар