Как Германия улесни Русия да нападне Украйна

Берлин години наред си затваряше очите за действията на Путин в името на икономическите интереси

Новият германски канцлер Шолц смени под натиск позицията на страната спрямо Русия
Новият германски канцлер Шолц смени под натиск позицията на страната спрямо Русия
Новият германски канцлер Шолц смени под натиск позицията на страната спрямо Русия    ©  Reuters
Новият германски канцлер Шолц смени под натиск позицията на страната спрямо Русия    ©  Reuters

Шестнадесет години Германия упорито си затваряше очите за действията на руския президент Владимир Путин въпреки неговата продължителна агресия (включително нахлуването в Грузия, действията в Сирия, анексирането на Крим). Тази й позиция беше критикувана, но критиките нараснаха значително след началото на руската инвазия в Украйна. Поради народопсихология и история, икономически интереси или други причини факт е, че към момента Германия е не само зависима от Русия, но и твърде дълго не искаше да види това, което много предвиждаха, че ще се случи. Сега тя има възможност за ново раздаване на картите и заемане на по-твърди стратегически позиции. Затова и донякъде е изненада скоростта, с която Германия изостави дългогодишната си позиция спрямо Москва, като спря противоречивия газов проект "Северен поток 2", изпрати оръжия в Украйна, прие санкции срещу Русия и дори обяви, че ще увеличи разходите за отбрана.

Политически компромис

Новият канцлер Олаф Шолц, част от социалдемократите, които бяха движещата сила зад газопровода "Северен поток 2", дълго отстояваше идеята, че най-добрият начин за справяне с Путин е чрез безкраен "диалог". След началото на военния конфликт обаче сме свидетели, че за разлика от колегата си френският президент Еманюел Макрон, Шолц не участва толкова активно в забързаната основно телефонна дипломация.

За разлика от него Герхард Шрьодер, който беше канцлер от 1998 до 2005 г., поддържа близки отношения с руския президент Владимир Путин повече от две десетилетия и според някои източници вече е предприел пътуване до Русия в опит да разплете възела на отношенията между източните държави в Европа.

Вината на Меркел

Има обаче един човек с ключова роля в ситуацията и това е бившият канцлер Ангела Меркел. По време на нейното 16-годишно управление Украйна преживя най-трудния период от новата си история - анексирането на Крим и войната в региона на Донбас. Като канцлер на най-влиятелната държава в Европейския съюз Меркел беше в основата на налагането на санкции срещу Русия, които обаче не постигнаха желания ефект тогава. Неутралната й политика и избягването на конфликти, типични за управлението на Меркел, допринесоха за засилване увереността на Русия.

Допълнително, на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. Меркел заедно с президента на Франция (по това време Никола Саркози) се противопоставиха на бързото приемане на Украйна в алианса, а решението изпрати важен сигнал до Русия, че НАТО няма да защити Украйна. И макар минските мирни споразумения да се осъществиха с посредничеството на Меркел и тогавашния френски държавен глава Франсоа Оланд през 2014 и 2015 г., тя многократно установяваше неспазването им при посещенията си в Украйна и се превърна в бомба със закъснител в Източна Украйна.

Според Deutsche Welle най-голямата грешка на Меркел обаче остава газопроводът "Северен поток 2", заобикалящ Украйна и увеличаващ европейската енергийна зависимост от Русия. Затова и думите на украинския президент Володимир Зеленски към Бундестага не бяха случайно подбрани: "Когато ви казахме, че "Северен поток" е оръжие и подготовка за голяма война, вие отказахте да ни чуете. Моля, не си заравяйте главата отново в пясъка. За да намерим спасение, първо трябва да се съобразим с истината."

Икономическа зависимост

Германия получава над 40% от суровия си петрол и близо половината от природния газ от Русия. Бившият канцлер подкрепи проекта "Северен поток 2" и никога не посмя да го използва като най-силния си инструмент за натиск срещу Русия. Имаше много причини за това като историческа отговорност, бизнес интересите, социалдемократите като коалиционни партньори в германското правителство. Освен това Берлин винаги има интерес да поддържа добри контакти с Москва като средство за подпомагане на разрешаването на кризи по света.

Бившият президент на Бундестага Волфганг Шойбле (ХДС) вече призна за тези грешки в отношенията с Русия - включително и неговата собствена вина. "За да запази мира, Германия трябва да прояви твърдост и в бъдеще и да се откаже възможно най-бързо от руския газ и петрол занапред", казва той в скорошно интервю за Die Welt.

Може ли Берлин отново да поведе Европа?

Изненадваща всъщност се оказва скоростта, с която Германия изостави позицията си спрямо Москва през последните седмици, като спря противоречивия газов проект, изпрати оръжия в Украйна, прие санкции срещу Русия и дори обяви, че ще увеличи рязко разходите за отбрана. Берлин измисли и мото за промяната: "Zeitenwende", т.е. зората на нова ера.

Външният министър Аналена Бербок каза във вторник, че германските политици са знаели за опасностите от нарастващата енергийна зависимост от Русия след анексирането на Крим през 2014 г. и сега плащат цената за игнорирането на проблема, но решенията вече са на масата.

Германия вече потвърди, че ще продължи да доставя оръжия на Украйна. Допълнително възнамерява да осигури "ядрото на силите за бързо реагиране на ЕС" до 2025 г. Министърът на отбраната Кристин Ламбрехт (SPD) предложи това в кулоарите на среща с колегите си от ЕС в Брюксел.

Бербок дори даде съгласието си за удвояване на финансовата помощ на ЕС за Украйна за закупуване на оръжия - до общо 1 млрд. евро, въпреки първоначалните скептични сигнали на правителството. Германия вече подготвя и икономическа програма за справяне със енергийните и икономическите си зависимости от Русия.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал