Въпреки санкциите руската икономика засега се справя по-добре от очакваното

Дали прогнозите за крах ще се сбъднат зависи от спирането на износа на енергийни суровини от Русия

ВТБ е една от руските банки, които бяха ударени от санкциите
ВТБ е една от руските банки, които бяха ударени от санкциите
ВТБ е една от руските банки, които бяха ударени от санкциите    ©  Reuters
ВТБ е една от руските банки, които бяха ударени от санкциите    ©  Reuters

В отговор на инвазията на Русия в Украйна Западът започна икономическа война. САЩ забраниха продажбата на широк спектър стоки за Русия; много големи компании се изтеглиха; а редица страни замразиха общо 60% от международните резерви на централната банка. Идеята беше руската икономика да бъде хвърлена в свободно падане, за да бъде наказан президентът Владимир Путин за неговата агресия. През седмицата след инвазията рублата падна с една трета спрямо долара, а цените на акциите на много руски компании се сринаха.

Продължава ли стратегията на Запада да върви по план? Хаосът на руските пазари, изглежда, отшумя. След достигнатото дъно в началото на март рублата скочи и сега доближава предвоенното си ниво. Основният бенчмарк на руските акции падна с една трета, но оттогава възстанови част от загубите. Правителството и повечето фирми извършват плащания по облигации в чуждестранна валута. Банковата паника, при която бяха изтеглени близо 3 трлн. рубли (31 млрд. долара), приключи, а руснаците върнаха голяма част от парите в сметките си.

Политики за стабилизиране

Пазарите бяха стабилизирани с помощта на набор от политики, някои от тях традиционни. Централната банка повиши лихвите от 9.5% на 20%, като насърчи хората да държат лихвоносни руски активи. Други политики са по-малко конвенционални. Правителството задължи износителите да конвертират 80% от валутните си постъпления в рубли. Търговията на Московската фондова борса стана, ако използваме евфемизма на централната банка, "по договаряне". Късите продажби са забранени, а нерезидентите не можеха да продават акции до 1 април.

Реалната икономика обаче в известен смисъл е огледална на финансовата: по-здрава, отколкото на пръв поглед изглежда. Седмично измерване на потребителските цени показва, че те са се повишили с над 5% само от началото на март. Много чуждестранни фирми се оттеглиха, ограничавайки доставките на стоки, докато по-слабата валута и санкциите направиха вноса по-скъп. Но не всичко поскъпва. Водката, предимно произвеждана в страната, струва едва с малко повече, отколкото преди войната. Бензинът също струва приблизително колкото преди нея. И макар това да е едва началото, засега доказателствата за голям удар върху икономическата активност са оскъдни.

Засега изглежда сигурно, че Русия ще влезе в рецесия тази година, но не е ясно колко дълбока ще бъде тя.

Според оценка, изготвена от мозъчния тръст на богатите държави ОИСР, която използва данни за търсенето в интернет, БВП на Русия през седмицата до 26 март е бил с около 5% по-висок от предходната година. Други данни в реално време, събрани от The Economist, като потреблението на електроенергия и жп превоза на товари, се запазват. Индикаторът за проследяване на разходите, изготвен от най-големия руски кредитор Сбербанк, леко се покачва на годишна база. Това отчасти отразява факта, че хората се запасяват със стоки, преди цените да са се повишили: потреблението на домакински уреди е особено засилено. Но разходите за услуги са спаднали само малко и остават много по-стабилни, отколкото бяха през по-голямата част от пандемията.

Фактори на икономическия застой

Засега изглежда сигурно, че Русия ще влезе в рецесия тази година. Но дали в крайна сметка ще се справи толкова зле, колкото прогнозират повечето икономисти - залозите са за спад на БВП от 10-15% - зависи от три фактора. Първият е дали обикновените руснаци ще започват да се тревожат за икономиката, докато войната се проточва, и ще намаляват разходите си - както се случи през 2014 г., когато Русия нахлу в Крим. Вторият е дали производството в крайна сметка ще спре, тъй като санкциите блокират достъпа на фирмите до внос от Запад. Авиационният сектор на Русия изглежда особено уязвим, както и автомобилната индустрия. И все пак много големи предприятия, които водят началото си от съветско време, са свикнали да работят без внос. Ако някоя икономика би могла донякъде да се справи откъсната от света, то това ще бъде руската.

Третият и най-важен фактор е свързан с износа на изкопаеми горива от Русия. Въпреки огромния брой санкции, наложени срещу нея, Русия все още продава петрол на стойност около 10 млрд. долара на месец на чуждестранни купувачи, което се равнява на една четвърт от предвоенния й износ; приходите от продажбата на природен газ и други петролни продукти също продължават да постъпват. Това осигурява ценен източник на чуждестранна валута, с която може да купува някои потребителски стоки и части от неутрални или приятелски страни. Ако това не се промени, руската икономика може, препъвайки се, да продължи да работи още известно време.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар