Балотаж между Макрон и Льо Пен ще определи курса на Франция у дома и в ЕС

Центристкият президент и крайнодесният му опонент предлагат две напълно различни визии за управление

Французите избраха балотажът след две седмици да е между крайнодесен националист и проевропейски икономически либерал
Французите избраха балотажът след две седмици да е между крайнодесен националист и проевропейски икономически либерал
Французите избраха балотажът след две седмици да е между крайнодесен националист и проевропейски икономически либерал    ©  Reuters
Французите избраха балотажът след две седмици да е между крайнодесен националист и проевропейски икономически либерал    ©  Reuters

Проевропейски икономически либерал срещу крайнодесен националист - така ще изглежда втори тур на президентските избори във Франция на 24 април, след като настоящият държавен глава Еманюел Макрон и опонентът му Марин льо Пен се класираха съответно на първо и второ място на първия тур в неделя. Според анализаторите сега се очертава напрегнат балотаж с близки резултати.

При преброени 97% от бюлетините Макрон получава 27.6% от вота срещу 23.41% за Льо Пен. Крайнолевият ветеран Жан-Люк Меланшон е трети с 21.95%. С изключение на крайнодесния Ерик Земур всички други основни кандидати за президентския пост призоваха избирателите да попречат на Льо Пен да спечели битката за Елисейския дворец. Но този път центристкият президент не може да бъде напълно сигурен, че ще се сформира традиционен фронт срещу крайнодясното, тъй като по време на досегашния му мандат неговият понякога описван като арогантен стил не се хареса на мнозина, докато Льо Пен работи упорито за омекотяване на имиджа си.

Залогът на балотажа е както вътрешнополитическият курс на Франция през следващите пет години, така и ключовата роля на страната в Европа. След като Ангела Меркел слезе от канцлерския пост в Германия, Макрон се превърна в най-отличаващия се лидер в ЕС - поддръжник на по-големия "европейски суверенитет" и с видимото желание да формира дневния ред не само в съюза, а и на глобално ниво.

Центристът срещу крайнодясното

Дни преди първия тур на 10 април социологическите изследвания даваха 53% за Макрон на балотажа срещу 47% за Льо Пен, което е по-малка преднина спрямо изборите през 2017 г., когато настоящият президент победи крайнодесния си опонент с 66.1% на 33.9%. Но сега ново проучване на Ifop прогнозира втори тур с много близки резултати - 51% за Макрон и 49% за Льо Пен, като процентите са в рамките на статистическата грешка.

Само допреди няколко седмици се очакваше лесна победа за сегашния центристки държавен глава, който спечели допълнителни точки пред избирателите заради активната си дипломация относно войната в Украйна и силното икономическо възстановяване на Франция, пише Reuters. Но късното му влизане в предизборната кампания, неговото фокусиране върху непопулярния план за увеличаване на пенсионната възраст и рязкото покачване на инфлацията подкопаха рейтинга му. Френската икономика е в добра форма, а безработицата спадна до 7.4%, но гласоподавателите не усещат ефекта. Причината е вдигането на цените в супермаркетите, бензиностанциите и енергийните сметки, което се очерта като една от водещите теми на изборите.

Според анализ на ВВС към несигурния изход от вота се е прибавило и това, че само дни преди първия тур едно проучване е показало, че 37% от гласоподавателите все още не са решили за кого да гласуват: "Първо коронавирусът и след това руската инвазия в Украйна засенчиха тези избори, а пък старата традиция да се гласува или за дясното, или за лявото изчезва".

Наистина за много французи вече ги няма доскоро съществуващите опасения да се пуска бюлетина за крайнодясното. След като загуби битката за Елисейския дворец от Макрон през 2017 г., Льо Пен продължи с опитите да смекчи имиджа си, макар, както Politico посочва, много от политиките й да са едва леко променени. Освен това в сегашната кампания тя бе възприемана като по-умерена от Ерик Земур. В последно време Льо Пен се фокусира не толкова върху национализма, колкото върху ниските заплати и вдигналите се ежедневни разходи. Все пак обаче тя продължава да иска референдум за ограничаване на имиграцията и радикална промяна на ЕС.

Войната в Украйна я принуди да се дистанцира от руския президент Владимир Путин, въпреки че преди не е крила, че му се възхищава. Крайнодесният кандидат се отказа от желанието си за Frexit, но Франция няма как да продължава да бъде водеща сила спрямо европейската интеграция, ако бъде управлявана от евроскептик, който освен това е подозрителен и към НАТО.

Същевременно Макрон влезе в президентската кампания на един късен етап и организира голям митинг едва няколко дни преди изборите, докато неговите опоненти отдавна обикаляха страната. Причината е, че той бе фокусиран върху дипломатическите усилия на ЕС за прекратяване на руската война в Украйна. Малко преди кампанията да свърши, настоящият президент атакува основния си противник Льо Пен, като пред в. Le Parisien каза, че политиките й остават "расистки" и "разделящи обществото".

ЕС и НАТО очакват напрегнатия балотаж

Сега, когато Макрон и Льо Пен ще сблъскат позиции на балотажа, се очертава следният казус - според в. Le Monde голяма част от левите гласоподаватели са заявили, че за разлика от миналите избори този път няма непременно да дадат гласа си за центриста на втория тур, само за да саботират крайнодясната Льо Пен. Затова настоящият държавен глава има трудната задача да ги убеди да го подкрепят.

В същото време лидерите на ЕС и на НАТО са изправени пред напрегнати две седмици. Погледите в Брюксел и Вашингтон ще бъдат насочени към обратите във френската предизборна кампания през следващите дни, които ще предопределят дали Париж ще остане надежден партньор в битката срещу силите на Путин в Украйна.

Нищо не е решено

"Предстоящите две седмици са решаващи за нашата страна и за Европа", заяви Макрон, след като станаха ясни резултатите от първия тур на президентските избори. Анализатори посочват, че гласувалите за крайнолевия Меланшон, които съставляват над една пета от вота, могат да определят изхода от балотажа, въпреки че е възможно много от тях да предпочетат да не отидат до урните. Междувременно Льо Пен не си губи времето и от месеци обикаля малките населени места в страната в една относително евтина кампания, която се опитва да достигне до обикновените французи. Фокусът й върху увеличилите се ежедневни разходи се оказа навременен, пише Politico, тъй като инфлацията и повишените цени на горивата удариха по джоба на гласоподавателите. Крайнодесният лидер се представя като кандидат на бедните в битката им с елитите и обещава мерки като намаляване на данъка върху доходите за младите избиратели и орязване на ДДС върху горивата.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    BBB avatar :-P
    D.r D
    • + 3

    Нещо не е наред с либералния глобализъм, щом Льо Пен за седмица се изравни с Макро.

    Нередност?
Нов коментар