Франция избира Макрон или Льо Пен за президент

На балотажа центристът трябва да разчита на гласовете на изплашените от перспективата за крайнодесен държавен глава, а не на харесващите го

Победата на Льо Пен на балотажа ще подкопае френско-германския мотор, който задава курса в ЕС
Победата на Льо Пен на балотажа ще подкопае френско-германския мотор, който задава курса в ЕС
Победата на Льо Пен на балотажа ще подкопае френско-германския мотор, който задава курса в ЕС    ©  Reuters
Победата на Льо Пен на балотажа ще подкопае френско-германския мотор, който задава курса в ЕС    ©  Reuters

"Не се заблуждавайте. Нищо не е решено все още", предупреди френският държавен глава Еманюел Макрон, след като спечели първия тур на президентските избори на 10 април и сега ще се изправи срещу крайнодесния си противник Марин льо Пен на балотажа на 24 април. Социологическите проучвания показват напрегнат втори тур и в крайна сметка двамата претенденти ще се борят да спечелят крайнолевия вот за класиралия се на трето място Жан-Люк Меланшон, от който ще зависи крайният резултат.

Макрон се намира в позицията да разчита на гласовете на изплашените от перспективата за крайнодесен президент, а не на харесващите го заради политиките му през неговия мандат. Но тези избори представляват най-близката точка, до която семейство Льо Пен (Марин и баща й Жан-Мари) е достигало в опитите си да управлява Франция. В този смисъл балотажът дори не е дежавю, тъй като сега рискът от държавен глава от крайната десница е значително по-голям.

Ако се съберат процентите на Льо Пен, Меланшон и крайнодесния кандидат Ерик Земур, се оказва, че над 50% от французите са гласували за крайнодясното и крайнолявото. Което кара ЕС и НАТО да чакат с напрежение развръзката във Франция на 24 април. От сега до деня на гласуването Макрон трябва да намери начин да вдъхне живот на анти-крайнодесния фронт, който обикновено се проявява на френските балотажи и който в момента изглежда опасно крехък. Но в. Le Monde предупреждава, че този път съществена част от левите избиратели са заявили, че за разлика от минали вотове няма гарантирано да дадат гласа си за настоящия президент на втория тур само за да блокират Льо Пен.

Франция на Макрон срещу Франция на Льо Пен

"Ако искаме Европа, която е по-суверенна, по-ориентирана към бъдещето и вярваща в членството в НАТО, тогава това са част от политиките на Макрон", казва пред "Капитал" Тара Варма, ръководител на парижкия офис на Европейския съвет за външна политика (ECFR). По думите й Льо Пен в момента се чувства "отмъстена" от Виктор Орбан в Унгария и Александър Вучич в Сърбия, чиито скорошни изборни победи са триумф на представители на "нелибералните демокрации". И вижда собствената си евентуална победа на балотажа като възможност за прокарване на анти-ЕС възгледи, които ще целят трансформирането на съюза отвътре.

Основно притесненията в Брюксел са, че Франция може да избере президент, който е подозрителен към НАТО, иска да анулира ключово законодателство в ЕС и държи да се възобновят връзките с руския президент Владимир Путин. Макар Льо Пен усилено да работи по смекчаване на имиджа си, след като бе победена от Макрон през 2017 г., и вече не говори за Frexit, тя иска "Европа на нациите" и голяма част от позициите й биха довели до конфронтация с ЕС в сферата на свободния пазар, имиграцията, търговията и върховенството на европейския закон. Ако спечели президентските избори, това ще стимулира страни като Полша и Унгария, които често влизат в сблъсък с Брюксел. Освен това ще подкопае френско-германския мотор, който задава курса в съюза.

Макар че се класира на първо място на първия тур на 10 април, центристкият и проевропейски настоящ френски държавен глава е изправен пред трудна битка. Проучване на Politico дава 55% за Макрон на балотажа срещу 45% за Льо Пен, което е по-малка преднина спрямо изборите през 2017 г., когато сегашният президент победи крайнодесния си опонент с 66.1% на 33.9%.

"Трябва всички да застанем зад Макрон. Или той, или падението на обединена Европа - може да звучи малко драматично, но така стоят нещата", посочва бившият евроминистър на Германия Михаел Рот, който сега е председател на комисията по външна политика в Бундестага. Пред Financial Times директорът по външнополитическите въпроси в Centre for European Reform Иън Бонд твърди, че Льо Пен в Елисейския дворец "ще бъде лоша новина за отношенията между Франция и нейните партньори в ЕС и НАТО, но добра новина за Путин".

Скокът на цените вместо национализма

Въпреки че инвазията в Украйна принуди крайнодесния лидер да се дистанцира от руския президент, тя заявява, че Москва е "велика сила, която може да стане съюзник на Франция", след като войната приключи. Същевременно Льо Пен проведе кампания, в която вместо да постави на фокус по-екстремните аспекти от програмата си, реши да се съсредоточи върху увеличаващите се ежедневни разходи в момент, в който инфлацията и скочилите цени на горивата удариха по джоба на французите. Освен това продължаващият колапс на традиционнитe десница и левица в страната нормализира присъствието й на политическата сцена. И не на последно място появата на крайнодесния й конкурент Земур й даде шанс да се представи като по-умерена, като въпреки това на балотажа ще вземе гласовете за него.

След като станаха ясни резултатите от първия тур, крайнолевият Меланшон призова поддръжниците си: "Не трябва да има нито един вот за Льо Пен на балотажа." Това категорично послание показва измерението на притесненията. Причината е, че на предишните президентски избори Макрон бе възприеман за ново лице, обещаващо политическо обновление, докато Льо Пен не успяваше да скъса с екстремния си образ. Сега ситуацията далеч не е същата.

"Шансовете на крайнодесния лидер да влезе в Елисейския дворец ще зависят от способността й да мобилизира част от левицата - тази, която е също толкова враждебна към традиционния консенсус, който въплъщава Макрон. Непопулярните политики на последния, като например вдигането на пенсионната възраст, рискуват да се превърнат в допълнителна тежест", обобщава анализ на в. Guardian. Затова и президентът изглежда, че преди дни направи завой спрямо това свое ключово предложение, като заяви, че е склонен на промени в срока на въвеждането на мерките и във възрастта за пенсиониране.

Оттук-нататък остава да очакваме 24 април, когато ще стане ясно коя Франция - тази на Макрон или тази на Льо Пен, ще изберат французите.

Кампанията на Макрон

В оставащите дни до балотажа Макрон трябва да докаже, че не е загубил връзка с проблемите на обикновените французи, както и да навакса за изгубеното време. Той обяви официално своята кандидатура за вота едва миналия месец и забави кампанията си заради участието в дипломатическите усилия за прекратяването на войната в Украйна. Когато най-накрая се включи в агитирането, проведе един митинг в Париж и посети области, държани от негови съюзници.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар