Потъването на крайцера "Москва" – най-тежкият удар по военния имидж на Русия

Как се случи и какво следва от загубата на черноморския флагман на руските военни, чиято 40-годишна слава приключи преди седмица

Русия загуби флагмана си в Черно море, когато войната в Украйна навлиза в решаваща за Кремъл фаза
Русия загуби флагмана си в Черно море, когато войната в Украйна навлиза в решаваща за Кремъл фаза
Русия загуби флагмана си в Черно море, когато войната в Украйна навлиза в решаваща за Кремъл фаза    ©  Reuters
Русия загуби флагмана си в Черно море, когато войната в Украйна навлиза в решаваща за Кремъл фаза    ©  Reuters

Когато на 14 април украинските власти обявиха, че са използвали противокорабни ракети "Нептун", за да ударят "Москва" - 10 000-тонен ракетен крайцер клас "Слава", разположен на 60-65 морски мили (111-120 км) южно от Одеса, повечето военни анализатори първоначално подходиха със сериозна доза скептицизъм. Още в средата на март армията на Киев претендираше, че е потопила или тежко повредила модерния руски патрулен кораб "Василий Биков", който обаче се появи невредим в пристанището на Севастопол няколко дни по-късно.

Този път ситуацията е коренно различна. Министерството на отбраната на Русия първо обяви, че "Москва" е "сериозно повредена", като твърдеше, че пожар е причинил взрив на боеприпаси, но корабът е останал на повърхността - факт, потвърден от Пентагона. Също така твърдеше, че целият екипаж успешно е евакуиран. Впоследствие държавната информационна агенция ТАСС премахна от текста думата "целият". Но експлозиите на борда на кораби, използващи подобни въоръжения, често са опустошителни, така че по-късно Кремъл призна, че огромният ракетен крайцер в крайна сметка е потънал.

"Москва" беше флагманът на Черноморския флот на Русия, чиято щабквартира е разположена в окупирания полуостров Крим. На практика Русия загуби огромния ракетен крайцер в момент, когато войната в Украйна навлиза в решаваща за Кремъл фаза.

Става дума за закален в реални военни операции морски "боец", който участва в руските войни в Грузия през 2008 г. и Сирия през 2015 г., отбелязва пред Economist Алесио Паталано, военноморски експерт в Кралския колеж в Лондон. "Това е една от най-тежките военноморски загуби след войната на Фолклендските острови от 1982 г., добавя той.

Символика

Случаят е пълен със символика. Корабът е построен в Николаев в края на 70-те години на миналия век, тогава съветски град, но сега украински, който отблъсна руските опити през последния месец да насочи офанзива към ключовото пристанище Одеса. Това беше и един от двата военни кораба, които още в първия ден от войната на 24 февруари нападнаха малкия стратегически Змийски остров, разположен западно от Крим, точно срещу границата между Украйна и натовска Румъния. Когато нареди на малкия гарнизон там да се предаде, предполагаемият отговор - "Руски военен кораб, върви нах.й", се превърна в легендарен слоган на националната съпротива, който в момента е изписвана навсякъде - от тениски до пощенски марки.

Очевидната загуба на "Москва" е "важно военно събитие", каза Олексий Арестович, съветник на украинския президент Володимир Зеленски, в социалните медии. Той го определи като най-голямото поражение на руския флот след Втората световна война.

Министерството на отбраната призна, че корабът, чийто екипаж е бил над 500 души и няма информация за съдбата му, е претърпял сериозни щети. Официално оповестените причини са пожар от "детонация на боеприпаси". По-късно Кремъл обяви, че корабът е потънал заради бурно море, докато е теглен обратно към пристанището Севастопол. Киев от своя страна твърдеше, че крайцерът е започнал да потъва малко след избухването на пожара в резултат на ракетен удар.

Каквато и да е причината корабът да се отправи към морското дъно, това определено е тежък имиджов удар за Русия. Ако твърдението на Украйна, че е потопила кораба след ракетен удар, се окаже вярно, това ще остане в историята като една от най-успешните военноморски атаки от началото на века. "Москва" ще се превърне в най-големия руски военен кораб, потопен от вражески огън от 1941 г. насам, когато германските бомбардировачи нанасят тежки щети на съветския боен кораб "Марат" в пристанището на Кронщад, твърдят военни анализатори.

Ако украинските твърдения са верни, "Москва" потенциално би бил най-големият военен кораб, потопен от ракета, коментира Карл Шустър, пенсиониран капитан от ВМС на САЩ и бивш директор на операциите в Обединения разузнавателен център на Тихоокеанското командване на САЩ. През 2020 г. руската информационна агенция ТАСС съобщава също така, че много "рядка и важна" християнска реликва, смятана за част от кръста, на който е разпънат Исус Христос, би трябвало да се съхранява в параклиса на борда на "Москва".

При условие че щетите са причинени от някакъв вид експлозия на борда, това ще е вторият флагман на руския Черноморски флот, който е изведен от строя по подобен начин. Линейният кораб "Императрица Мария" потъва през 1916 г. именно след детонация на боеприпаси.

Използваното оръжие

Особено важно е оръжието, което украинците твърдят, че са използвали. Ракетата "Нептун", макар и направена на основата на руската противокорабна ракета Х-35 (или "Каяк"), е проектирана и сглобена в Украйна. Александър Турчинов, бивш шеф на украинския съвет за национална сигурност, казва, че тя е била използвана за първи път за поразяване на руската фрегата "Адмирал Есен" на 3 април. Този тип ракети влизат на въоръжение във флота едва през януари тази година, след като корупционни скандали забавят въвеждането им в експлоатация.

Това, че "Москва" е била толкова близо до Одеса, доста под максималния обсег "Нептун" от 280 км, предполага, че Русия може би сериозно е подценила заплахата. "Ударът по "Москва" е повече от символичен акт на отмъщение или демонстрация на доблест. Той демонстрира модела на смели украински атаки отвъд фронтовата линия, известни като дълбоки удари. Те добавят допълнително краткосрочно напрежение към вече разтегнатите логистични вериги на Русия", коментират от британското военно разузнаване.

Въпреки че решителните битки се разиграха на сушата около Киев и други градове, очевидната загуба на "Москва" е също важен момент в конфликта. Като цяло Русия има пълно надмощие по вода - успя да отреже Украйна от Азовско море и блокира достъпа на кораби до черноморското й крайбрежие. Това се отрази на икономиката на страната и блокира износа на зърно, което пък се отрази на световните цени на храните. Но морската блокада на Русия не е толкова категорична. Досега Украйна твърди, че е поразила най-малко четири руски военни кораба, като за два от тях това е доказано - "Москва" и десантният "Саратов", който беше взривен и потъна на пристанището Бердянск на 24 март.

Украйна разполага само с един дивизион "Нептун", вероятно около дузина ракети, казва пред Economist Хана Шелест, експерт по сигурността, базирана в Одеса. Също така заводите, в които се произвеждат компонентите за тях, са били обект на тежка руска атака веднага след потъването на ракетния крайцер. Украйна обаче може да е преместила производствените мощности, а също така да има още подобни боеприпаси - след посещението на британския премиер Борис Джонсън в Киев по-рано през месеца британското правителство заяви, че ще изпрати противокорабни ракети в Украйна.

Влияние върху хода на войната

Способността на Украйна да заплашва руски военни кораби променя динамиката на войната в морето, смятат повечето отбранителни експерти. В момента Русия разполага само с още два крайцера от класа "Слава", но "Москва", който носеше на борда си голямо количество ракети земя-земя, земя-въздух и противокорабни боеприпаси, беше единственият, разположен в Черно море. Другите два - "Маршал Устинов" и "Варяг", служат съответно в Северния и Тихоокеанския флот на Русия и в момента не могат да бъдат пребазирани, защото Турция затвори Босфора и Дарданелите за движение на руски военни кораби. Въпросните ракетни крайцери са проектирани в Съветския съюз в края на 70-те години на миналия век с основна задача да могат да унищожават самолетоносачи с масирани ракетни баражи, както и да осигурят противовъздушна отбрана на съветските кораби, извършващи операции в отдалечени морски и океански зони. Неслучайно крайцерите клас "Слава" са наричани с прозвището "убийци на самолетоносачи".

Обстоятелството, че не може да замени "Москва" поради решението на Турция да затвори Босфора за военни кораби, е сериозен проблем за Русия. Освен това "Москва" не беше само важен боен кораб, а платформа за командване, контрол и противовъздушната отбрана за редица други кораби. Сега те ще бъдат по-уязвими за украински ракети или дронове, а някои от тях вече се отдалечиха от бреговете на Украйна след инцидента с "Москва", твърди висш американски служител от министерство на отбраната. Заплахата от противокорабни ракети, изглежда, вече принуждава Русия да отложи или да се откаже от плановете за военноморски десант срещу Одеса, което се очакваше да се случи през първата фаза на войната.

Някои военните експерти обаче смятат, че загубата на "Москва" няма да окаже голямо практическо въздействие върху руската инвазия в Украйна. "Корабът наистина е много стар. Всъщност има планове за бракуването му от пет години", казва пред Reuters руският военен анализатор Александър Храмчихин. "Той има повече висок статут, отколкото реална бойна стойност, и като цяло няма нищо общо с текущата операция. Няма да има ефект върху хода на военните действия", обобщава той.

40 години на вахта

"Москва" е приет на въоръжение в съветския флот през 1982 г. Първо се казва "Слава", което дава името и на целия клас ракетни крайцери от този тип. Впоследствие СССР се разпада, а през 1995 г. корабът се преименува на "Москва". Ракетният крайцер осигурява охрана по време на срещата на съветския лидер Михаил Горбачов и президента на САЩ Джордж Буш в Малта през декември 1989 г. Руският президент Владимир Путин също е провеждал срещи на борда на кораба със световни лидери.

"Москва" за кратко участва в блокада на украинския флот през март 2014 г. като част от анексирането на Крим от Русия. През 2015 г. е част от военната операция на Кремъл в Сирия, осигурявайки противовъздушна отбрана на руските сили там.

Обективно погледнато, "Москва" е най-големият военен кораб, потопен по време на операция след Втората световна война. Това е и първата загуба на руски флагман по време на война след потопяването на линейния кораб "Княз Суворов" от Япония през 1905 г. по време на битката при Цушима по време на Руско-японската война.
Все още няма коментари
Нов коментар