Въглищата временно се възраждат в ЕС заради войната в Украйна

Някои страни в съюза удължават експлоатацията на въглищните си централи заради бойкота на руските енергийни доставки

Войната в Украйна неочаквано стимулира едно гориво, от което ЕС бе на път да се откаже
Войната в Украйна неочаквано стимулира едно гориво, от което ЕС бе на път да се откаже
Войната в Украйна неочаквано стимулира едно гориво, от което ЕС бе на път да се откаже    ©  Reuters
Войната в Украйна неочаквано стимулира едно гориво, от което ЕС бе на път да се откаже    ©  Reuters

В отговор на войната на Владимир Путин в Украйна ЕС пое пътя към диверсифициране на енергийните си източници за сметка на доставките от Русия. Решението на страните членки да спрат купуването на руски въглища до август означава, че съюзът ще трябва да разчита до по-голяма степен на собствените си ресурси. Затова някои държави удължават експлоатацията на въглищните си централи, пише Politicо.

Това неочаквано стимулира едно гориво, от което ЕС беше на път да се откаже заради ангажиментите си за борба с климатичните промени. Но възраждането ще бъде краткосрочно. "Чистата енергия до 2035 г. е климатичен императив за Брюксел. Което означава, че всеки ръст в употребата на въглища трябва да е временен. Отрязването на руския газ през следващите няколко години и ангажиментите за спиране на използването на въглища не са взаимно изключващи се. Сега е моментът за огромно усилие в посока на възобновяемите енергийни източници с цел създаването на по-чист, по-евтин и по-надежден енергиен микс възможно най-бързо", коментира Хариет Фокс от климатичния институт Ember.

Кой какви мерки взима

"Това е временна мярка", заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис след решението на правителството за насърчаване на въглищния добив и за удължаване на експлоатацията на въглищните централи до 2028 г. въпреки предишните планове да ги затвори до следващата година. Тези действия според властите няма да променят целите на страната да намали емисиите с 55% до 2030 г. и да постигне климатична неутралност до 2050 г.

Непосредствено след руската инвазия в Украйна италианският премиер Марио Драги посочи: "Може да стане необходимо да отворим отново въглищните централи, за да покрием евентуални липси в близко бъдеще." Италия получава около 45% природния си газ от Русия и се затруднява в намирането на алтернативи.

Подобно нещо се случва и в Полша, която генерира около 70% от електричеството си от въглища. Планът беше страната да прекрати употребата на въглища до 2049 г., но сега дори тази далечна цел е поставена под въпрос. Наскоро вицепремиерът Яцек Сасин коментира: "Искаме въглищната енергия да функционира в Полша в много по-дълга перспектива, отколкото до 2049 г." Същевременно правителството преразглежда енергийната стратегия на страната, като включва уточнението: "Употребата на местни въглищни залежи може периодично да бъде увеличавана в случай на заплаха за енергийната сигурност на държавата".

В Германия правителството беше постигнало съгласие за спиране на въглищните централи "в идеалния случай до 2030 г.". Сега то продължава да твърди, че това ще се случи, но също така забавя финалното затваряне на някои въглищни централи и ги държи в готовност, за да намали германската зависимост от руските енергийни доставки.

Планът в Чехия беше да се прекрати добивът на въглища до 2033 г., но сега правителството казва, че заради ситуацията "трябва да се вземат предвид всички плюсове и минуси" от тези действия. Две от въглищните централи в страната трябваше да преминат на газ от следващата година, но сега срокът, в който това да стане, се обсъжда. От румънското министерство по околната среда пък съобщиха, че временно ще бъдат рестартирани вече спрени въглищни централи.

Въглища + "зелени" алтернативи

Този обрат е разбираем предвид усилията за скъсване с руската енергия, посочва Симон Талиапиетра от института Bruegel. Но допълва, че не трябва да се допуска отслабване на дългосрочните климатични цели на ЕС. "Трябва да гарантираме, че ако тези краткосрочни енергийни решения са необходими, поне трябва да имаме в същото време повече "зелени" енергийни инвестиции", казва Талиапиетра.

Според него в краткосрочен план ЕС се нуждае от решения на проблема, включващи както въглища, така и "зелени" алтернативи. "Ако отворим отново въглищните централи дори за една-две години, смятам, че като цяло това няма да бъде голям проблем, ако междувременно ускорим "зелените" решения", твърди експертът от Bruegel.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ajsayder avatar :-|
    sim4o
    • + 1

    Да бе,точно .. "заради войната"

    Енергийният ви преход просто се срина - това е истината

    Ето някои данни за първите 20 дни на септември 2021 , които ясно показват как се развива царят на немската политика на 21 в. – енергийният преход (Energiewende).
    Инсталираната мощност от всякакви типове централи. Те вече надхвърлят 221 GW. Цели 120 GW или 55% от тях са слънчеви и вятърни. Ядрените централи са останали само 8 GW, a лигнитните ТЕЦ – 20 GW.

    Нетното производство на електроенергия от различните типове централи.
    Слънцето и вятърът заедно са произвели само 24.7% от тока. Почти всяка вечер по залез общият им товар рязко спада под 3 GW, a в отделни вечери – и под 1 GW.

    Ядрените централи са произвели повече ток от 63 GW вятърни и почти колкото 57 GW слънчеви. Работили са почти на 100% натоварване – общо 6 централи, които носят по-малко от 3.7% от инсталираната мощност на страната, са произвели 14.6% от тока.
    По-интересното е, че в това време и лигнитните централи работят изключително интензивно, въпреки че са с най-голям въглероден интензитет и плащат най-много за въглерoдни квоти на единица енергия. Те имат общо 28 блока, представляват 9% от мощността, но дават 23.3% от всичкия ток през септември. 18 от лигнитните блокове работят с над 75% от капацитета си.

    Това ОТ СЕПТЕМВРИ..
    А вие викате "от войната" .. да бе, да ..

    Нередност?
Нов коментар