ЕС подготвя "интелигентни санкции" срещу вноса на руски петрол

Трябва обаче да се спечели одобрението на противниците на такива мерки като Германия и Унгария

Русия е най-големият доставчик на петрол за Европа, осигурявайки 26% от вноса на петрол от ЕС през 2020 г.
Русия е най-големият доставчик на петрол за Европа, осигурявайки 26% от вноса на петрол от ЕС през 2020 г.
Русия е най-големият доставчик на петрол за Европа, осигурявайки 26% от вноса на петрол от ЕС през 2020 г.    ©  Reuters
Русия е най-големият доставчик на петрол за Европа, осигурявайки 26% от вноса на петрол от ЕС през 2020 г.    ©  Reuters

Европейският съюз (ЕС) наложи пет поредни пакета от санкции срещу Русия, като замрази половината от резервите на централната банка, ограничи износа на технологии, за да попречи на дългосрочния технологичен напредък на страната, блокира над 70% от банковите активи на страната. Страните от ЕС остават единни в решимостта си да отговорят на нападението на Кремъл над Украйна, но не и какви икономически мерки да предприемат. Някои от тях - Полша и балтийските страни, се застъпват за по-строги санкции като пълна забрана на търговията. В същото време приходите от петрол са от решаващо значение за Москва и поддържането на войната й в Украйна и се очаква фокусът на следващия пакет от мерки да е насочен именно към тях. Притесненията обаче са, че те ще бъдат силно разводнени, за да спечелят подкрепа от по-колебливи страни от ЕС като Германия и Унгария. Русия е най-големият доставчик на петрол за Европа, осигурявайки 26% от вноса на петрол от ЕС през 2020 г.

Новият пакет от санкции

През май е свикан извънреден съвет на европейските лидери във връзка с войната в Украйна и следващите решения вече са на хоризонта. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен вече заяви пред германския вестник Bild am Sonntag, че предстоящите санкции на Европейския съюз срещу Русия ще бъдат насочени срещу банките, по-специално Сбербанк (SBER.MM), както и срещу петрола.

"Разглеждаме банковия сектор, особено Сбербанк, която представлява 37% от него. И, разбира се, има енергийни въпроси, които ще се обсъждат", каза тя. ЕС досега пощади най-голямата руска банка от предишните кръгове на санкции, защото тя заедно с Газпромбанк е един от основните канали за плащания за руския петрол и газ, които страните от ЕС купуват.

"Основният приоритет е да се намалят приходите на Путин." Има очаквания новият пакет от мерки да бъде насочен и към повече руски банки, като ги изключи от международната разплащателна система SWIFT.

Фон дер Лайен казва още, че ЕС работи върху "умни механизми", за да може петролът също да бъде включен в следващите санкции. За това как точно как ще изглеждат тези санкции обаче все още няма единна позиция в държавите членки, казва висшият дипломат на ЕС Жозеп Борел пред германския вестник Welt в интервю в понеделник. "В момента ние в ЕС нямаме единна позиция по този въпрос", каза Борел и добави, че "окончателното предложение за ембарго върху петрола и газа все още не е на масата".

"Работим по шести пакет санкции и една от мерките, които обмисляме, е някакъв вид петролно ембарго. Когато налагаме санкции, трябва да го направим така, че да максимизираме натиска върху Русия, едновременно минимизирайки страничните ефекти върху нас самите", казва и зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис пред Times. Конкретните детайли по санкциите върху петрола все още не са договорени, но може да включват постепенен отказ от руски петрол или налагане на мита върху вноса над определен ценови праг, твърди той.

В същото време група евродепутати от целия политически спектър изпратиха писмо до германския канцлер Шолц, призовавайки го да подкрепи санкциите срещу руската енергия. "Трудно ни е да повярваме, че гордата германска нация, която силно подкрепя Украйна и с огромно мнозинство настоява за санкции срещу Русия, е доволна от подобна политическа линия на германското правителство", се противопоставя на незабавните енергийни санкции, се казва в писмото. Сред подписалите са бившият литовски премиер Андриус Кубилиус, вицепрезидентът на Renew Europe и икономист Луис Гарикано и Ги Верхофстад.

Без единна позиция на държавите

Според официални лица и дипломати петролно ембарго на ЕС трябва да прави разлика между различните сортове руски петрол и дали те се доставят в ЕС с танкери или по тръбопровод. Русия е най-големият доставчик на петрол в Европа, осигурявайки малко над една четвърт от вноса на петрол в ЕС през 2020 г. според данни на статистическата служба Евростат. През същата година от общия износ на суров петрол от 2.8 млн. барела на ден от Русия за Европа 0.7 млн. идват по тръбопровод, а останалите по море.

Обтегнатите отношения, изискването на Русия доставките на газ да се плащат в рубли и заплахите за спиране на доставките определено водят до политическа несигурност в страните от ЕС и опасност от допълнително покачване на цените. Имайки предвид неотдавнашните европейски санкции и срещу руските въглища, е необходимо да бъдат обсъдени и преходни периоди, за да се даде време на страните от ЕС да се подготвят за ново ембарго.

Наскоро италианският премиер Марио Драги призова Европа да намали цената, която плаща за руския газ, като прагматичната междинна стъпка, преди да прекрати целия внос на енергия от Русия. "Налагането на таван върху цената на руския газ, както е предложено от Италия, е начин за засилване на санкциите и в същото време е възможност да се сведат до минимум разходите за нас", каза Драги в интервю за Corriere della Sera. "Европа купува повече от половината от газа, изнасян от Русия. Пазарната сила, която Европейският съюз има спрямо Москва, е оръжие, което трябва да се използва. Ограничението на цената на газа намалява финансирането, което даваме на Русия всеки ден."

В същото време към момента Германия се превърна в най-решителния противник на санкциите срещу руския петрол и газ, а германските власти твърдят, че всякакви ценови тавани са рискови, защото Кремъл може да реагира, като спре целия износ. Берлин иска да се откаже руския газ до 2024 г.

Логично, колкото по-дълго продължи войната, толкова повече ще нарастват икономическите проблеми за държавите. Купувайки нефт и газ от Русия, Европа налива допълнителни средства в Кремъл. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис направи подобно предложение като колегата си Драги за налагане на таван на цените на газа и облекчаване на цените на енергията в ЕС като прагматичен начин за ограничаване на милиардите евро, които Европа изпраща на Русия всяка седмица. В същото време страната му поставя вето на други търговски въпроси, които вече са съгласувани от европейските лидери.

Решението се очаква скоро

Продължаващите руски военни удари в Украйна притискат ЕС за повече конкретни действия.

"Наистина искаме следващият мощен, шести, пакет от санкции да бъде одобрен възможно най-скоро. Призоваваме за пълно енергийно ембарго, включително вноса на петрол и газ. Нефтът определено трябва да бъде включен в шестия пакет. Без него ние смятаме, че пакетът няма да бъде мощен, той ще бъде празен", каза украинския президент Володимир Зеленски на среща с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.

И да, "най-добрият резултат за комисията са възможно най-строгите санкции. Няма смисъл обаче да предлагаме нещо, което няма да получи подкрепа", заявява от своя страна Вера Йоурова, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за правосъдието.

Унгарският външен министър Петер Сийярто отново подчерта, че Будапеща няма да подкрепи никакви санкции срещу руския петрол и газ, като притесненията са икономически, пише брюкселското издание на Politico. Докато Германия и Унгария се противопоставиха най-много на забраната на руския нефт и газ, група други страни, включително Австрия, Чехия, Словакия и България, също са загрижени за икономическите последици от по-нататъшните енергийни санкции.

Предложението на ЕК се очаква да бъде обсъдено с посланиците на държавите още тази или в началото на следващата седмица. Въпреки това е необходимо единодушие между 27-те държави от ЕС, за да бъдат наложени каквито и да е нови санкции.

Цел - енергийна независимост на ЕС от Русия до края на 2027 г.

Европейският съюз си е поставил за цел да намали с две трети зависимостта си от доставки на руски петрол и газ до края на тази година и да стане напълно независим от тези доставки до края на 2027 г., заяви еврокомисарят по икономика Паоло Джентилони в интервю за италианския вестник "Месаджеро", публикувано днес и цитирано от Reuters.

Пред италианското издание Джентилони предрича, че икономическият растеж на ЕС за 2022 г. няма да достигне предвидените 4%, но отбелязва, че е прекалено рано да се каже дали забавянето ще доведе до стагнация. Заради войната в Украйна Международният валутен фонд понижи очаквания растеж за тази година от 3.9% на 2.8%. Но според Джентилони е твърде рано да се каже дали забавянето ще доведе до стагнация предвид "някои позитивни фактори, унаследени от втората половина на миналата година", като например значително ниското ниво на безработица и високата степен на натрупани спестявания, отбелязва агенцията. "Рискът от стагнация ще зависи много от продължителността на войната", допълва той.
Все още няма коментари
Нов коментар