Къде сгреши Фед с инфлацията

Ястребите поемат инициативата

Признанието беше просто, но поразяващо. "Имахме ценова стабилност много дълго време и може би сме започнали да я приемаме за даденост", каза миналия месец Джером Пауъл, председател на Федералния резерв. Много фактори обясняват избухването на инфлацията в последно време - разкъсаните вериги за доставки, напрегнатите пазари на труда, щедрите фискални стимули, разхлабената парична политика, а отскоро и войната в Украйна - всичко това е част от плетеницата. Но една нишка минава през всички тях. Инвеститори, анализатори, а по-важното - и централните банкери, вярваха, че високата инфлация в САЩ е останала в полето на историята и е проблем повече за академичните изследвания, отколкото за актуалната политика.

Вече никой не се съмнява, че инфлацията е проблем на днешния ден. Потребителските цени нараснаха с 8.5% през март в сравнение с година по-рано, връх за последните 4 десетилетия. Вече закъснял, Фед се задейства. До средата на 2021 г. мнозинството от неговата комисия, определяща лихвените проценти, не смяташе, че изобщо ще повиши лихвените проценти тази година (виж графиката). На срещата си през март обаче служителите на Фед стигнаха до заключението, че ще повишат лихвите с близо 2 процентни пункта през 2022 г., което ще постави началото на един от най-стръмните цикли на затягане от четвърт век в САЩ. Как Фед се обърка толкова много? И означава ли рязката промяна, че ще успее да оправи нещата?

Подценяване

Обясненията за грешката на Фед попадат в три свързани помежду си категории: недостатъчно въображение, технически капан и институционална инерция. Фед далеч не беше сам в провала си да предвиди колко зле могат да се развият нещата. Когато инфлацията се повиши преди година, повечето анализатори и инвеститори обвиниха разривите, свързани с пандемията. Докато хората избягваха претъпканите места, търсенето на стоки като автомобили и компютри нарасна точно когато компаниите бяха затруднени да произвеждат. С отшумяването на ковид-19 и инфлацията трябваше да затихне.

Не всички икономисти бяха такива оптимисти. Сред тях се открояваше Лари Съмърс, бивш министър на финансите. През февруари 2021 г., когато цените все още бяха стабилни, той предупреди, че законопроектът на президента Джо Байдън за 1.9 трлн. долара за облекчаване на последствията от ковид-19 може да "причини инфлационен натиск, невиждан от цяло поколение". Други като Оливие Бланшар, бивш главен икономист на МВФ, и Джейсън Фърман, икономически съветник на президента Барак Обама, също изразиха своите опасения. "Фед трябваше поне да бъде доста по-премерен в оценката, че инфлацията може да спадне, но че може и да остане висока", казва Фърман. Всъщност с покачването на цените лихвените проценти паднаха в реално изражение, което само даде допълнителен тласък на инфлацията.

Грешни решения по инерция

Често срещан рефрен на критиците на Фед е, че централната банка е останала увлечена в последната си битка. Възстановяването от глобалната финансова криза от 2007 - 2009 г. беше дълго и разтеглено във времето, а инфлацията остана ниска. Сонал Десаи от мениджъра на активи Franklin Templeton смята, че това е подвело Фед. "Идеята беше, че инфлационните очаквания са толкова добре закотвени, че е възможен "безплатен обяд" - да има огромна експанзия на фискалната и монетарната политика без последствия за инфлацията", казва тя. Този път обаче икономиката не излизаше от дълбока финансова криза. Пандемията повече приличаше до природно бедствие, от което възстановяването обикновено е много по-бързо.

По-техническото обяснение за грешката на Фед е новата рамка на паричната политика, обявена през август 2020 г., известна като "гъвкава цел за средната инфлация". Накратко, идеята е икономиката да се оставя да работи до прегряване, за да компенсира по-слабите периоди, така че с времето инфлацията да достигне средно 2%. Бил Дъдли, бивш президент на нюйоркския Фед, твърди, че тази рамка има предимства, но е била тромаво прилагана. Фед е искал да се увери, че инфлацията ще остане над 2% за известно време и че пазарът на труда е в добро здраве, преди да вдигне лихвите. "Недостатъкът е, че се поставяте в положение, в което сте с вързани ръце, така че затягането ще е почти закъсняло", казва Дъдли.

Фед никога досега не е успявал да намали инфлацията от толкова високи нива, без да предизвика икономически спад.

Дори сред по-милостивите има притеснения за това колко време е отнело на Фед, за да промени курса си. "Комисиите имат инерция", казва Адам Позен, президент на Peterson Institute for International Economics във Вашингтон. "В идеалния случай централните банки трябва да не се срамуват да признаят: "Направихме грешка. Трябва да я поправим." Но това не се случва." Кристин Форбс от MIT казва, че Фед сам си създава трудности със своята програма за изкупуване на активи или количествено облекчение (QE) без ясни граници. Фед се притесняваше как да спре QE, без да разстрои пазарите. За разлика от него Английската централна банка имаше фиксирана крайна точка за своето количествено облекчаване. "Всички очакваха то да приключи на определена дата, освен ако големи събития не изискват смяна на посоката", казва Форбс.

Смяна на курса

Донякъде Фед вече коригира трите си грешки. Той е нащрек за реалността на инфлацията; на практика сложи на заден план своята рамка за средна инфлация; а институционалният импулс се придвижи към затягане, така че дори някогашните гълъби вече звучат като ястреби. Наред със стръмното повишаване на лихвите Фед се очаква да започне да свива баланса си следващия месец. "Не е сигурно, че по-бързите действия ще спечелят повече доверие или ще донесат по-голям спад на инфлацията. Но е ясно, че значително биха увеличили вероятността от рецесия", казва Позен. Фед никога досега не е успявал да намали инфлацията от толкова високи нива, без да предизвика икономически спад. Самият Пауъл миналия месец призна, че гладко приземяване би било трудно осъществимо.

Въпреки това някои все още долавят прекомерна самоувереност. Средната прогноза на комисията за определяне на лихвените проценти на Фед беше представена като "безупречна дезинфлация": според очакванията й от март инфлацията ще спадне до 2.3% (по предпочитаната от Фед мярка) през 2024 г., а краткосрочните лихвени проценти ще достигнат едва 2.8%. Грубо казано, това означава реалните лихвени проценти едва да станат положителни и инфлацията някак си да изчезне.

Ще се справи ли Фед

Дъдли твърди, че следващото изпитание за Фед може да дойде през 2023 г. Предвид отслабването на пандемичните разриви инфлацията може да се понижи през останалата част от годината. Това обаче няма да върне САЩ до годишна инфлация от 2%. Вместо това може да е по-близо до 4%, докато компаниите все още се борят да наемат работници в прегрялата икономика. Ако в този момент Фед се откаже от затягането, САЩ ги чакат проблеми, предупреждава Дъдли. "Съществуващият инфлационен натиск постепенно ще се повиши и Фед ще бъде принуден по-късно да реагира по-агресивно, казва той. Колкото повече се бави, се увеличава рискът от твърдо кацане."

Фърман е по-малко притеснен и смята, че Фед ще продължи затягането, ако инфлацията остане неприятно висока през следващата година. "Когато реалността е различна от очакванията, те сами правят необходимите промени", казва той. Все пак той би предпочел Фед да дава повече яснота сега, когато затягането "няма предварително зададена крайна точка" и ще продължи, докато инфлацията остава повишена. След година на грешки заради прекален оптимизъм призивът е за повече смирение.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар