Войната в Украйна сви растежа на еврозоната до 0.2%

Началото на годината не е било успешно за Франция, Италия и Германия

Германската икономика едва е избегнала рецесията в началото на годината, след като последните три месеца на миналата се сви.
Германската икономика едва е избегнала рецесията в началото на годината, след като последните три месеца на миналата се сви.
Германската икономика едва е избегнала рецесията в началото на годината, след като последните три месеца на миналата се сви.    ©  Reuters
Германската икономика едва е избегнала рецесията в началото на годината, след като последните три месеца на миналата се сви.    ©  Reuters

Икономическият растеж в еврозоната е бил по-бавен от очакваното през първите три месеца на годината, след като войната в Украйна намали бизнес активността, показват предварителните данни на Евростат. Брутният вътрешен продукт (БВП) в 19-те страни във валутния съюз се е увеличил с 0.2% на тримесечна и 5% на годишна база. Икономисти, анкетирани от Reuters, очакваха ръст от 0.3% за тримесечието. Европейската комисия прогнозира точно преди руската инвазия, че покачването ще бъде 0.3% на тримесечна база, така че предварителните данни на Евростат, ако бъдат потвърдени по-късно, ще покажат, че войната, довела до скок на цените на суровините, е намалила растежа с 0.1 пр. пункта.

Данните сочат, че ръстът на БВП в няколко от най-големите икономики в еврозоната рязко е намалял, което повишава опасенията от стагфлация, като цените на енергията и храните продължават да нарастват (виж карето). Икономиката на Франция е била в застой през първото тримесечие, тази на Италия се е свила, а на Испания е загубила темпо. Германия отчита слаб ръст от 0.2% спрямо предходните три месеца.

Германия едва избегна рецесията

Германската икономика едва е избегнала рецесията в началото на годината, след като последните три месеца на миналата се сви. Сега отбелязва слаб ръст на тримесечна база, който е под очакванията, а на годишна база БВП се е покачил с 4%. Анализаторите вече понижиха очакванията си за ръста на БВП в най-голямата икономика в Европа на фона на високия инфлационен натиск и несигурността сред домакинствата и компаниите.

Федералната статистическа агенция заяви, че разрастването на икономиката се дължи "главно" на по-високите инвестиции, докато търговията има отрицателно въздействие върху растежа. БВП все още е с 0.9% под нивото си преди пандемията през последното тримесечие на 2019 г. "Икономическите последици от войната в Украйна оказват нарастващо въздействие върху краткосрочното икономическо развитие от края на февруари", обясняват от агенцията.

Налагането на ембарго върху руския внос на петрол от ЕС, за което Берлин дава сигнали, че е готов да приеме, би могло да се превърне в голям риск за рецесия, ако доведе до ограничения върху енергопроизводителите и доставчиците на енергия, предупреди Германската централна банка. Друго предизвикателство е новата вълна от коронавирус в Китай, където в редица градове са наложени частични или пълни блокади, затрудняващи работата на веригите на доставки.

Стагнация във Франция

Спадът в разходите на домакинствата е основната пречка за растежа във Франция, което показва, че продължаващите пандемични ограничения и по-високите цени на храните и енергията се отразяват на разходите на дребно и подкопават доверието на потребителите. Така икономическата активност е била в стагнация през първото тримесечие на 2022 г., като първата оценка показва нулев ръст на БВП.

В същото време инфлацията се е повишила до 5.4% през април от 5.1% през предходния месец. Това е най-високото ниво от 1997 г., въпреки че все още е под средната за еврозоната от 7.4%. Разочароващите данни за растежа са в противовес с представянето през последното тримесечие на миналата година, когато БВП нарасна с 0.8%, въпреки че втората по големина икономика в еврозоната получи по-щедри предизборни фискални стимули, а инфлацията е по-ниска от много от съседите й.

Потреблението на френските домакинства съществено е намаляло през март, с 1.3% след преразгледаното към увеличение покачване с 0.9% през февруари. За една година потребителските разходи са се свили с 2.4%, като при храните спадът е с 6.9%, а при енергията - 1.3%.

Джесика Хиндс, икономист в Capital Economics, казва пред Financial Times, че макар тазгодишният спад на потребителските разходи да се дължи "отчасти на ограниченията заради Covid в началото на тримесечието, той също отразява нарастващите цени, свързани с войната в Украйна".

"Последното вероятно ще продължи и ще окаже допълнителен натиск върху новоизбрания президент Еманюел Макрон да предостави повече помощ на домакинствата", смята тя.

Спад в Италия

Спадът на БВП на Италия с 0.2% оставя икономиката с 0.4% под нивата отпреди пандемията, според статистическата служба на страната. Свиването през първото тримесечие е в съответствие с очакванията на анализаторите.

Рязкото забавяне на растежа в Испания се добавя към мрачните новини за европейската икономика от края на миналата седмица. БВП е нараснал с едва 0.3% на тримесечна база при 2.2% в края на миналата година, като това се дължи на въздействието на нарастващата инфлация и вълната от инфекции с Covid-19. Възстановяването в сектора на услугите не е могло да компенсира свиването на потреблението в четвъртата по големина икономика в Европа, която също се бори с най-високата инфлация от почти 40 години.

Слабото начало на годината от повечето водещи икономики в еврозоната показа, че блокът вероятно ще расте с по-слаб от очакваното темп и през второто тримесечие заради войната в Украйна и високата инфлация.

Нов рекорд на инфлацията в еврозоната

Инфлацията в еврозоната се повиши до нов рекорд, както се очакваше този месец, което ще усили натиска върху Европейската централна банка да започне да покачва лихвите. През април стойността на показателя е достигнала 7.5%, движена от постоянното нарастване на цените на енергията и храните, показват данните на Евростат. Въпреки че променливите енергийни разходи имат най-голям принос, темпът на енергийната инфлация всъщност намалява в сравнение с март, докато ръстът на цените на храните, услугите и неенергийните промишлени стоки се ускори допълнително, което предполага, че инфлацията става все по-широка.

Базовата инфлация, от която са извадени нестабилните цени на енергията и храните, също скочи - от 3.2% през март до 3.9% през април. Това увеличава притесненията на ЕЦБ, че справянето с високата инфлация може да се окаже трудна задача. Почти сигурно на срещата си в началото на юни ЕЦБ ще намали допълнително подкрепата си за икономиката, дори ако войната в Украйна продължи да тежи на бизнес доверието и да доведе до свиване на БВП през второто тримесечие. Очакванията са вероятно през юли централната банка на еврозоната да сложи край на покупките на облигации и след това да обмисли повишаване на лихвите - вероятно през третото тримесечие и още веднъж преди края на годината. Голямото предизвикателство пред финансовата институция е, че дългосрочните инфлационни очаквания се покачват доста над целта на ЕЦБ от 2%, което показва намаляващо доверие в способността на банката да контролира цените.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    xyha avatar :-|
    xyha

    Хайде бе , войната , преди това ковида , на крива подводница водораслите и пречат . В САЩ няма война , защо и там се свиват ? Никой от политиците няма да си признае , че лошото управление е причината . Тръмп закрепи за 4 г. положението някак си , но той е лошия .

    Нередност?
Нов коментар