Какво не знаем за центровете за данни

Последната голяма технологична заплаха за енергийната устойчивост

Въпреки че Европа все още не е в същата лига като Северна Америка (САЩ и Канада имат повече от 3000), няма съмнение, че центровете за данни са огромна част от бизнес модела на технологичния сектор
Въпреки че Европа все още не е в същата лига като Северна Америка (САЩ и Канада имат повече от 3000), няма съмнение, че центровете за данни са огромна част от бизнес модела на технологичния сектор
Въпреки че Европа все още не е в същата лига като Северна Америка (САЩ и Канада имат повече от 3000), няма съмнение, че центровете за данни са огромна част от бизнес модела на технологичния сектор    ©  Надежда Чипева
Въпреки че Европа все още не е в същата лига като Северна Америка (САЩ и Канада имат повече от 3000), няма съмнение, че центровете за данни са огромна част от бизнес модела на технологичния сектор    ©  Надежда Чипева

Енергийните нужди на центровете за данни, в които се съхранява голяма част от световната цифрова информация, нараснаха експоненциално през последните години. Докато бизнесът процъфтява, има и опасенията за тяхната устойчивост и заплахите за околната среда, които носят, пише в анализ European Data Journalism Network.

Само на пет километра от малкия град Ковиля в Португалия голяма самотна структура се извисява в близост до планинския масив Сиера да Ищрела. Сградата е най-големият център за данни в Португалия и един от най-важните в Европа. В ерата на дигитализацията, онлайн платформите и социалните медии борбата за контрол и използване на данни се превърна в централен елемент от търговската стратегия на технологичните компании, макар че те не са единствените. Банките, застрахователните компании, разработчиците на игри, секторът на здравеопазването, криптокомпаниите и практически всеки друг сектор, който има каквото и да е дигитално присъствие, всички зависят от физически инфраструктури като тази в Ковиля.

Въздействие върху околната среда

Препълнени с хардуер и с консумация на енергия, която надвишава потребленията на страни като Индонезия или Южна Африка, центровете за данни са физическите пространства, които поддържат голяма част от интернета. Въпреки това много малко се знае за въздействието на сектора върху околната среда.

Според Cloudscene, австралийски доставчик на облачен софтуер, в момента има 1978 центъра за данни, разпръснати в двадесет и седем държави на ЕС, като други 596 са в съседните му страни като Великобритания, Норвегия и Швейцария. Германия има най-много центрове за данни - 482.

Не всички центрове са с еднакъв размер, нито са пропорционални на населението или икономическия размер на държавата, в която се намират. Нидерландия например е втора по брой центрове в ЕС с 280, повечето от които са в Амстердам. Градът заедно с Лондон, Париж и Франкфурт се превърна в един от големите европейски центрове на този нововъзникващ сектор. Други градове, които се присъединяват към пазара, са Мадрид, Мюнхен и Милано, всички с повече от 50 центъра.

Въпреки че Европа все още не е в същата лига като Северна Америка (САЩ и Канада имат повече от 3000), няма съмнение, че центровете за данни са огромна част от бизнес модела на технологичния сектор. В САЩ пет от десетте най-големи инвестиционни тръстове в недвижими имоти имат центрове за данни в портфейлите си.

В Европа инвестициите в центрове за данни са се увеличили с 58% през 2021 г. според ReportLinker. Освен това данните на консултантите от DCP показват, че приходите от тези инсталации в Европа ще нараснат до 15 млрд. евро до 2024 г., с около 46% повече в сравнение с 2020 г.

Неустойчиво потребление на енергия

Центровете за данни изискват огромни количества енергия - от работата на системите до хладилното оборудване. С ускорения растеж на сектора през последните години някои изразяват загриженост относно въздействието на инсталациите върху околната среда, които са способни да консумират между 10 и 100 пъти повече енергия от търговска сграда с подобен размер. Според Международната агенция по енергетика (IEA) в края на 2019 г. центровете за данни са били отговорни за 1% от световното потребление на енергия. Тази цифра не отчита енергийното въздействие на криптовалутите, които също разчитат на сървъри и хардуер за съхранение на информация.

Проблемът е, че, както и с броя на центровете и тяхното местоположение, има много малко официални и актуални данни за потребяваната от тях енергия в Европа.

Липсата на прозрачност в сектора, която оставя малките и средните центрове извън радара на изследователите на ефективността, може да се дължи на страховете на бизнеса от затягане на екологичните разпоредби, което те виждат като бреме без печалба.

На ниво ЕС една от последните оценки за потреблението на енергия, публикувана в доклад на Европейската комисия през 2020 г., показва, че потреблението на енергия от центровете за данни е нараснало с около 42% между 2010 и 2018 г., което представлява 2.8% от енергийното търсене за региона. По отношение на въздействието върху околната среда, най-трудният за измерване маркер в сектора, проучването изчислява, че центровете за данни могат да произвеждат между 0.4% и 0.6% от всички емисии на парникови газове в ЕС.

Европейската зелена сделка

Въпреки че загрижеността сред европейските институции относно устойчивостта на центровете за данни нараства от години, едва през 2019 г. със стартирането на Европейския зелен договор бяха обсъдени нови регулации в сектора.

Платформите, които използват центрове за данни, вече са започнали да предприемат действия. През януари 2021 г. двадесет и пет компании - включително технологични гиганти като Amazon и Google, инициираха Пакта за климатично неутрални центрове за данни.

Доброволната инициатива на някои лобисти в ЕС не е нищо ново. Енергийната ефективност е повтаряща се тема в търговските стратегии на технологичните компании от известно време насам. Изследователският проект Natik, обявен от Microsoft след интензивна медийна кампания, наблюдава приложимостта на подводните центрове за данни, които технологичният гигант построи през 2018 г. в Северно море, край бреговете на Шотландия.

Причината - да се демонстрира, че тази инфраструктура, дори в пробна фаза, може да бъде решение на огромното потребление на енергия и въздействие върху околната среда.

В момента експоненциалният растеж на сектора все още изглежда трудно да се забави. Според проучване на ирландската енергийна компания Eirgrid центровете за данни ще представляват 30% от търсенето на енергия през 2028 г. В Дания, която се промотира като идеална дестинация за бизнес с центрове за данни, друго проучване на Датският съвет по изменение на климата показва, че центровете за данни ще консумират 17% от енергийното производство на страната през следващите десет години.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.

Все още няма коментари
Нов коментар