Европа трябва да наложи високо мито на руската енергия

Санкции върху газа и петрола си заслужават икономическата цена

Да се спре финансирането на нашественик, който заплашва да продължи предполагаемия си успех в Украйна срещу други европейски държави, е както морално издържано, така и желателно от стратегическа гледна точка
Да се спре финансирането на нашественик, който заплашва да продължи предполагаемия си успех в Украйна срещу други европейски държави, е както морално издържано, така и желателно от стратегическа гледна точка
Да се спре финансирането на нашественик, който заплашва да продължи предполагаемия си успех в Украйна срещу други европейски държави, е както морално издържано, така и желателно от стратегическа гледна точка    ©  Reuters
Да се спре финансирането на нашественик, който заплашва да продължи предполагаемия си успех в Украйна срещу други европейски държави, е както морално издържано, така и желателно от стратегическа гледна точка    ©  Reuters

Дори след като Русия нахлу в Украйна, тероризира цивилни и срина Мариупол, Европейският съюз похарчи 44 млрд. евро (46 млрд. долара) за руски петрол и газ. Това може би е напът да се промени. На 27 април Русия обяви, че е спряла доставките на газ за България и Полша, които са отказали искането ѝ да платят в рубли. Русия се опитва да се възползва от слабото място на ЕС, който може лесно да купува петрол от другаде, но не и газ.

Европа обмисля как да отговори. Вече се разглеждаше възможността за санкции срещу руския петрол. Но Европа се страхува, че е изтеглила слаба ръка. Германският канцлер Олаф Шолц каза, че ембаргото ще тласне Европа към рецесия, без да навреди особено на Владимир Путин и неговите военни усилия. Руският газ се използва както за отопление на домове, така и за захранване на фабрики, а сред големите европейски икономики Германия и Италия са особено зависими от него. Трудно е да се предвиди какво би се случило без руски газ, защото ще зависи от това колко бързо веригите за доставки ще се адаптират около прекъсването. Оптимистично настроените учени казват, че първоначалната цена за германската икономика от пълно енергийно ембарго може да бъде загуба на само 0.5% от БВП; но германската централна банка я оценява на 5% от БВП.

Защо са важни енергийните санкции

Шолц е прав, че енергийните санкции биха били скъпи, но подценява вредата, която биха нанесли на Кремъл. Той казва, че Русия вероятно не може да харчи валутата, която печели от продажбите на петрол и газ, защото финансовата ѝ система е откъсната от голяма част от света. Има известни доказателства за това. Южна Корея разполага с навременни търговски данни и участва в санкциите: през март износът ѝ за Русия е спаднал с 63%. След като валутните резерви на централната ѝ банка са замразени, на Русия ѝ се наложи да въведе капиталов контрол и да повиши лихвените проценти, за да подкрепи рублата.

И все пак части от световната икономика като Китай, Индия и по-голямата част от Близкия изток и Африка, продължават да търгуват свободно с Русия. Вторични санкции, които биха наказали всеки, който извършва сделки с Русия, не са въведени. Някои руски банки все още могат да взаимодействат със Запада. Затова въпреки че централната ѝ банка е под санкции, Русия може да използва творчески прясно придобитата твърда валута от продажба на енергия, включително за закупуване на оръжие. Само трябва да постави достатъчно финансови посредници между своите транзакции и тези, които се извършват в Ню Йорк или Франкфурт.

Следователно аргументът за намаляване на паричния поток в бюджета на Русия е основателен. И това е достатъчно, за да оправдае икономическата болка, която ще причини. През 2020 г. държавите - членки на ЕС, въведоха локдауни, за да забавят разпространението на COVID-19, което доведе до свиване на годишния БВП с почти 6%. Да се спре финансирането на нашественик, който заплашва да продължи предполагаемия си успех в Украйна срещу други европейски държави, е както морално издържано, така и желателно от стратегическа гледна точка.

Ефектите от налагане на мито

Нещо повече, формата на санкциите може да намали тяхната икономическа цена. Една от идеите е върху руската енергия да се наложат високи мита, вместо тя напълно да се забранява. За да продължи да продава, Русия вероятно ще трябва да намали цените, така че петролът ѝ да остане конкурентоспособен с други страни. (Пренасочването на целия петрол другаде би било огромно логистично предизвикателство.) Високите мита на практика могат да конфискуват част от руските печалби от петрол, без да нарушават доставките. Последствията върху цените на газа са по-трудни за прогнозиране. Но тъй като на Русия не ѝ е по-лесно да премести газопроводите, отколкото на Европа да намери алтернативни доставчици, тя вероятно ще поеме поне част от митото.

И в двата случая предприемането на действия може да провокира Путин още повече да намали доставките. Ако едно мито се превърне в ембарго, така да бъде. За Русия ще стане по-трудно да поддържа войната си, а Европа ще бъде по-сигурна през следващите десетилетия.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 1

    Тъкмо охранения, апатичен и заспал европеец да плати сметката. Вземе се събуди малко!

    Нередност?
  • xyha
    • - 1

    Некаква , здрава умисъл има ли ЕС ? Некакви решения от днес за утре не могат да помогнат . Русия и САЩ си имат доктрини , които следват , и въобще не ги интересува ЕС . Дори Англия се усети съвсем навреме да избяга от брюкселската зеле(на) бюрокрация , която повече я интересува правата на някакви многоцветни малцинства , пренебрегвайки правата на тези дето работят за заплатите им .

    Нередност?
Нов коментар