Какво печелим и какво губим след края на руския газ

Откъде може да купи ЕС газ: Норвегия, Алжир, Катар, САЩ

Европа има възможност за дългосрочни доставки от други страни, но са нужни инвестиции и правилни политически решения

Европа е изправена пред нелек период без руското гориво не защото няма алтернативи, а защото, дори и да се договори газ от друго място, той няма да може да се достави веднага.
Европа е изправена пред нелек период без руското гориво не защото няма алтернативи, а защото, дори и да се договори газ от друго място, той няма да може да се достави веднага.
Европа е изправена пред нелек период без руското гориво не защото няма алтернативи, а защото, дори и да се договори газ от друго място, той няма да може да се достави веднага.    ©  Shutterstock
Европа е изправена пред нелек период без руското гориво не защото няма алтернативи, а защото, дори и да се договори газ от друго място, той няма да може да се достави веднага.    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • Важно за ЕС е дали изобщо ще има достатъчно количества втечнен природен газ в глобален мащаб за износ.
  • Няколко държави вече изготвиха планове как да се справят с проблема, като започнаха преговори с Катар, Алжир и Либия.

Руската инвазия в Украйна накара ЕС бързо да преосмисли зависимостта си от "Газпром" и да обяви план за бърза промяна. Съюзът има алтернативи за дългосрочни доставки от други страни - главно от САЩ, Африка и Азия, но ще са нужни сериозни инвестиции, време и гъвкави политически решения. Експертите са на мнение, че до края на тази година ЕС може да замести най-много една пета от руския газ, а за по-голямо намаление на зависимостта ще са нужни няколко години.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Важно за ЕС е дали изобщо ще има достатъчно количества втечнен природен газ в глобален мащаб за износ.
  • Няколко държави вече изготвиха планове как да се справят с проблема, като започнаха преговори с Катар, Алжир и Либия.

Руската инвазия в Украйна накара ЕС бързо да преосмисли зависимостта си от "Газпром" и да обяви план за бърза промяна. Съюзът има алтернативи за дългосрочни доставки от други страни - главно от САЩ, Африка и Азия, но ще са нужни сериозни инвестиции, време и гъвкави политически решения. Експертите са на мнение, че до края на тази година ЕС може да замести най-много една пета от руския газ, а за по-голямо намаление на зависимостта ще са нужни няколко години.

България не е изключение в съюза, в който основно се разчита на руското гориво. Унгария и Чехия са силно зависими от него, а Гърция, която има собствени находища и диверсифицирани доставки, получава 30% от природния си газ от Русия.

Най-големите консуматори на руски газ са най-мощните икономики в Европа - Германия, Франция и Италия, както и Нидерландия. Те потребяват повече от половината от 155-те млрд куб. метра руски газ, които се внасят годишно (което е близо 45% от целия внос на ЕС). За сравнение - българският дял е почти незначителен - само 3 млрд. куб. метра.

Русия срещу Запада

Европа е изправена пред нелек период без руското гориво не защото няма алтернативи, а защото, дори и да се договори газ от друго място, той няма да може да се достави веднага. Нужно е време за преговори, за да се сключат изгодни договори, и години интензивна работа, за да се построи инфраструктурата (като терминали, газопроводи, добивни съоръжения). Вече редица държави изготвиха планове как да се справят с проблема, като започнаха преговори с Катар, Алжир и Либия за бъдещи споразумения.

Промяната ще отнеме време, което означава, че съществува реална възможност енергийната криза в Европа да продължи и цената на газа да остане на сегашните високи нива или дори да продължи да се покачва. Особено на фона на това, че Кремъл изпълни заканата си и спря доставките за България и Полша - първите страни от ЕС, които не платиха в рубли, както поиска Путин.

Вече стана ясно, че страните от ЕС няма да сключват нови индивидуални договори с "Газпром", а потенциално би се търсило подписване на общ контракт. Да се случи това обаче има твърде много условия - край на войната в Украйна, желание на Брюксел да намали руските доставки, съгласие от всички страни от съюза и др. Това поставя България в интересна ситуация, защото договорът между "Булгаргаз" и "Газпром" така или иначе изтича в края на тази година.

По-долу ще разгледаме какви са алтернативите на ЕС за доставки на природен газ.

Голямата надежда - втечненият природен газ (LNG)

Световната търговия с втечнен природен газ е била около 515 млрд. куб. метра миналата година, а ЕС е внесъл близо 77 млрд. (общият годишен капацитет на всички терминали за внос в съюза е около 160 млрд. куб. м). Увеличението на вноса на LNG с 50 млрд. куб. метра - в центъра на плана на ЕС, би означавало нарастване на дела на съюза в глобалните доставки от 15% на почти една четвърт. Но за да се случи това, ЕС е изправен пред редица препятствия - от стабилността на своята газова инфраструктура до неправилното географско разпределение на терминалите и тръбопроводите за втечнен природен газ, до това дали всъщност може да си осигури резервни доставки. Например най-голямата европейска икономика - на Германия, няма нито един терминал.

По-фундаментален проблем за ЕС е дали изобщо ще има достатъчно доставки на втечнен природен газ. Очаква се глобалните доставки да се увеличат с 21.5 млрд. куб.м тази година, според енергийната брокерска компания Poten & Partners. Като се добавят производствените мощности, които се рестартират след частични спирания, годишното нарастване може да достигне 43 млрд. куб. метра, изчислява Oxford Institute for Energy Studies. И все пак проектите за LNG обикновено се бавят, което добавя несигурност към всякакви производствени прогнози.

Пътят на втечнения газ, докато стигне в Европа, е следният: танкерът трябва да стигне до САЩ, Катар или друга държава, която ще доставя, за да се напълни, след това да пътува поне седмица до някой от терминалите в Европа. Операция, която е значително по-бавна от доставянето на синьо гориво през тръбопровод.

Въпреки допълнителното предлагане, Люк Котел, старши анализатор на LNG в S&P Global Commodity Insights, казва пред Financial Times, че "ние сме в цикъл на структурно затягане на пазара на LNG през следващите две години". Според него става въпрос за конкуренция между Европа и Азия за съществуващите обеми.

ЕС възлага надеждите си на внос от Катар, САЩ, Египет и Западна Африка. САЩ се ангажират да увеличат доставките на втечнен природен газ за Европа с 15 млрд. куб. метра тази година, но тепърва предстои да се постигнат договорености между компаниите.

В момента много производители на втечнен природен газ продават горивото по дългосрочни договори на азиатски купувачи. За да осигури допълнителните доставки, ЕС ще трябва да се конкурира с азиатските купувачи, които отдавна са готови да плащат над пазарните цени за LNG. Това вероятно означава, че ЕС ще трябва да плаща премия, за да спечели срещу Китай, Япония и Южна Корея за налични товари.

Данните показват, че в края на миналата година доставките на американски LNG до Индия са намалели с една трета, а в Kитай в началото на годината са спрели, след като през миналото лято бяха по 1.5 млрд. куб. метра на месец. До голяма степен това се случи заради пренасищането на китайския пазар с втечнен газ (държавата купуваше активно и от Катар), но и заради политическото решение танкерите да се насочат към Европа, за да запълнят празните хранилища. През зимата те бяха пълни средно едва на около 35-40%, като някои стигаха до критични стойности от 15%.

Реално Великобритания и Турция са внесли над 30 млрд. куб. метра втечнен природен газ през 2021 г., най-вече защото имат изградена инфраструктура от терминали. Затова и достъпът на ЕС до втечнен газ през следващия отоплителен сезон, докато построи своя инфраструктура, ще зависи от добрите взаимоотношения с тези държави. Особено Великобритания, където се намират две от най-големите LNG пристанища в света. Анализаторите в газовия сектор смятат, че недостатъците в инфраструктурата в ЕС могат да доведат до сериозно затруднение, освен ако политиците и правителствата не действат бързо.

Възможностите на Алжир

Изненадващо или не, Алжир може да помогне на ЕС. Африканската страна има огромни находища на природен газ, намиращи се буквално по средата на пустинята Сахара. Най-голямото е Хаси Рмел, което е и своеобразният "център", от който тръгват алжирските тръбопроводи, стигащи до Испания и Италия. Газовата мрежа включва и два LNG терминала, които свързват средиземноморските държави с доставки на втечнен газ.

Интересно е да се отбележи, че въпреки историческите си връзки с Франция, Алжир няма газопровод, който директно да води дотам и няма данни такъв да се планира. Съвсем наскоро обаче алжирската компания Sonatrach сключи сделка с италианската Eni за доставката на допълнителни 9 млрд. куб.м газ за Италия до следващата година и през 2024 г. През 2021 г. Италия е внесла 29 млрд. куб.м газ от Русия и 22.5 млрд. куб.м от Алжир. С новото споразумение Алжир ще измести Москва като основен газов доставчик на Южна Европа до следващата година и Транссредиземноморският газопровод ще стане основен източник за региона.

Според местни издания ефектът от сключеното споразумение моментално е бил усетен в Италия, като сметките за газ и електроенергия са спаднали с 10% от 1 април с актуализацията на държавния енергиен регулатор.

Според данни на Статистическата агенция по енергийна информация (EIA) Алжир разполага със залежи от 2.3 трлн. куб. метра природен газ към 2020 г., което е двойно по-малко от лидера в тази класация в Африка - Нигерия, и значително повече от Либия и Египет. Въпреки че това количество отрежда на страната 10-о място в глобален план по залежи, Алжир в последните 12 години е "употребил" значителна част от свободните си залежи заради увеличаващите се доставки през Транссредиземноморския газопровод. А в същото време липсата на инвестиции в инфраструктура не е позволила да се добиват нови количества. Според източници на Financial Times Алжир има перфектната възможност да увеличи дела си на енергийни доставки към Европа, но през последните години западните инвестиции рязко са намалели. От една страна, заради корупцията в държавната компания Sonatrach, както и странните фискални условия, които се налагат на чуждестранни инвеститори. И от друга, защото в последния етап за лицензиране на нефтени и газови блокове през 2014 г., от 31 са одобрени едва 4.

Страната има потенциал да увеличи количествата към Европа, но това трудно ще стане веднага. Годишният добив е около 80 млрд. куб. метра, половината от които са за вътрешна употреба. Остават 40 млрд. куб. метра, от които пет шести се доставят в Европа и Африка. Останалите около 5 млрд. куб. метра са тези, които биха могли да бъдат договоряни допълнително. Към тях могат да се добавят още 15 млрд. куб. метра, които Алжир традиционно праща през LNG терминалите и могат да бъдат пренасочвани, ако Европа построи инфраструктура в Средиземно море.

За повече количества обаче ще е нужно време, през което да се увеличи добивът или да се сключи нов дългосрочен договор, който да пренасочва по-голям дял от алжирския газ към Европа.

Размирната Либия

Въпреки значителното по-малките резерви, които има от Алжир, Либия също може да се окаже част от решението на проблема с газа в Европа. През последните години държавата добива все повече и има потенциал от поне 15 млрд. куб. метра на година, а тъй като употребява относително малко количества, няма да е учудващо ако ЕС сключи сделки с либийското правителство. Мрежата от тръбопроводи на държавата не е особено развита - има само един - т.нар. Грийнстрийм, който стига Италия. Но исторически държавата винаги е имала по-добри политически взаимоотношения с Европа от други африкански държави. Символ за това е, че Грийнстрим тръбопроводът е собственост на италианската компания Eni и либийската държавна петролна компания NOC.

Голяма част от петролните пристанища имат за партньори западни компании като Marathon, Eni, Shell, OMV, а 85% от износа на петрол отива в Европа. Държавата разполага с един LNG терминал, който обаче от началото на размириците в страната през 2011 г. е постоянен обект на атаки, като по време на Арабската пролет е бил частично унищожен.

В момента ЕС внася около 6% от природния си газ от Либия, което е равносилно на 9-10 млрд. куб. метра на година. За да се увеличат тези количества, ЕС трябва да инвестира значително в страната през следващите месеци и да увеличи добива. Подобни намерения вече бяха заявени от Италия, но за да има значителен ефект, ще трябва да се затвърдят на европейско ниво.

Ситуацията в страната обаче продължава да е сложна, като протурското правителство продължава да е в конфликт с проруските фракции. През последните месеци паравоенната руска организация "Вагнер" активно подпомага частите на Халифа Хафтар, които от своя страна искат да установят контрол над страната, а газовата инфраструктура се намира по крайбрежието на страната и на границата с Тунис, където има постоянно напрежение заради икономическия потенциал на региона. Ако политическата обстановка не се промени, би било трудно за Запада да установи влияние, с което да задвижи по-големи доставки на природен газ към ЕС и ще трябва да се принуди да разчита на благоприятно развитие на военния конфликт.

Норвегия - удобна алтернатива

Норвегия е вторият най-голям вносител на природен газ в ЕС след Русия с дял от 23.6%, или около 81 млрд. куб. метра на година. Най-големите получатели са Нидерландия, Белгия и Великобритания, с които държавата има изградена инфраструктура. Преди да се изгради "Северен поток", т.нар. Бритстрийм е най-дългият газопровод в света, позволяващ на британската икономика директно да бъде захранвана с норвежко гориво. Има и втори такъв, който свързва северната част на страната директно с газовите находища в Северно море.

Не така обаче стоят нещата за континентална Европа, където тръбопроводната мрежа свързва Норвегия с Германия, Белгия, Франция и Нидерландия, но не продължава към вътрешността на Европа. Общо взето, това са държавите, които досега са поемали количествата норвежки газ, въпреки че залежите на страната позволяват и други европейски държави да бъдат захранвани.

Скандинавската държава представлява удобна газова алтернатива за Европа, най-вече защото няма газоемка икономика, а в същото време находищата й са сред най-големите: според BP са 1.4 трлн. куб. метра, а годишният добив е 115 млрд. Огромна част от тези количества се изнасят, но само 81 млрд. стигат до ЕС. Развитата инфраструктура на страната с мрежа от тръбопроводи и LNG терминали позволява вносът от там да бъде увеличен допълнително.

Държавата изнася по 4 млрд. куб. метра втечнен газ на година и проблемът не е в добива на по-големи количества, а в това, че Европа няма достатъчно терминали на повече места. За това и трябва да се изпомпват количества според максималния капацитет на тръбите и да се изгради мрежа от интерконектори в сърцевината на континента.

Германия вече се договори с Катар

Европа вече обърна поглед към Катар, който е един от най-големите играчи на пазара на втечнен газ. Qatargas е най-голямата компания за LNG в света - има 45 газови танкера, а в страната се намира и най-голямото газово находище в света. Германия вече обяви, че е сключила дългосрочно споразумение с Катар за доставки на втечнен природен газ, без да дава повече подробности. През 2020 г. Катар е изнесъл 106 млрд. куб. метра газ, по-голяма част за азиатските пазари. Очакванията са страната почти да удвои производството си на природен газ до 2025 г.

Важно е да се знае, че Катар продава LNG основно с дългосрочни договори, като цените са обвързани с тези на петрола.

Азербайджан също е вариант

Азербайджан също е вариант за ЕС, като Баку даде знак, че може да увеличи износа за ЕС с най-малко 2 млрд. куб. метра тази година. Казусът с доставки на азерски газ в Европа от находището Шах Дениз подбуди доста геополитически въпроси за влиянието на Русия в Азербайджан. България, както и други европейски държави имат договор с Azerbaijan gas supply company (AGSC), a не със SOKAR, който е държавният газов оператор в кавказката държава. Затова и трудно може да се говори за руска намеса в количествата, които се пренасят към Европа, защото те зависят изцяло от AGSC, чиито партньори в находището със значителен дял са BP и Turkiye petrolleri.

Докато се стреми да намали зависимостта си от руския природен газ, ЕС се опитва да напълни своите хранилища до 80% от капацитета им до ноември, като първоначалната по-амбициозна цел от 90% до началото на октомври беше ревизирана. На практика обаче това ще бъде сложно, защото към края на април хранилищата са пълни едва на 30% средно в ЕС.

Европа има възможност да се откъсне от руската газова зависимост, но това ще стане постепенно и с цената на големи инвестиции. Вероятно страни като Унгария ще продължат да получават доставки от "Газпром", но след няколко години ЕС наистина може да не се кланя за газ на Москва.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1
    • + 1

    Реално руски газ ще се купува чрез посредници, особено от Азербайджан, но също и от Италия. Добре е обстановката в Либия да се стабилизира, а и Алжир не е толкова сигурна дестинация. И интересно какво стана с проекта на газ от Средиземноморските пластове и пазарлъците между Турция и Израел, както и ролята на Кипър.

    Нередност?
  • 2
    ss avatar :-P
    SS
    • - 2
    • + 1

    Изхода е да се консумира повече боб от европейците ...

    Нередност?
  • 3
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi
    • - 3

    Ако двама човека са написали тази статия за Капитал въпросът е как така ЕС не е преценил и направил нещо за тези неща преди да наложи санкции на Русия?

    Нередност?
  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick
    • + 1

    Нали дългосрочните договори уж са лошо нещо? И цените ще са ли на база борсовата цена в ЕС?

    Нередност?
Нов коментар