Проекторешение срещу правото на аборт в САЩ подкопава легитимността на Върховния съд

Изтеклата чернова, според която висшите магистрати са напът да позволят на отделните щати сами да регулират правото на аборт, политизира институцията и подсказва за вътрешно разцепление

"Господин върховен съдия, стара пословица е, че когато мъж спори с две привлекателни млади дами, те задължително ще имат последната дума." Това са зле използваните, но пророчески думи, с които Джей Флойд, адвокатски представител на щата Тексас, открива пледоариите си по едно от най важните дела в историята на американския Върховен съд.

Става въпрос за "Роу срещу Уейд", което две млади, но решителни адвокатки завеждат срещу щата от името на жена, законово лишена от възможността да направи аборт въпреки желанието си. През 1970 г. те печелят делото. Съдът привидно слага точка на дебата за законността на абортите, като обявява извършването им за право, защитено от конституцията, с което всички щати трябва да се съобразяват.

Де факто отпорът срещу това решение от по-консервативните, религиозни части на американското население не е спирал. Няколко южни щата дори са открили начини да заобиколят решението, като например са усложнили процедурите за поддържане на клиниките за аборти, към които повечето жени се обръщат. Борбата срещу "Роу" е и основен акцент в политиката на Републиканската партия, която разчита на така наречения християнски вот.

Близо 50 години след произнасянето на съда по "Роу" изглежда, че този отпор ще се увенчае с успех. Безпрецедентното изтичане на чернова на решение по друго дело от южен щат, този път Мисисипи, подсказва, че новосформираното консервативно мнозинство във Върховния съд е напът да върне правото на аборт в юрисдикцията на отделните щати.

Изтеклото проекторешение, публикувано от Politico на 3 май, е по делото "Добс срещу Организацията за здравето на жените в Джаксън". То касае закон от 2018 г., с който щатът Мисисипи забранява абортите след 15-та седмица, при положение че настоящият прецедент определя срок от 23 седмици. Според вашингтонския кореспондент на New York Times Адам Липтак това е закон, гласуван с цел завеждането на дело, което да постави "Роу" под въпрос.

Черновата сочи, че този ход е бил на място. Изтичането й взриви вече политически поляризираното американско общество. Това не е изненадващо, като се има предвид, че темата за абортите е основополагаща в конфликтите между републиканците и все по-либералните демократи. Социалната вихрушка повдигна и по-дълбоки въпроси за легитимността на Върховния съд, който черпи доверие от традиционното разбиране, че е надполитическа, монолитна институция.

Кой печели?

Не и Върховният съд. Той разчита на достатъчно широкия обществен консенсус около легитимността си. Изтичането на черновата на решението за аборта създава опасност за тази легитимност поне по два начина.

От една страна, проекторешението внушава, че съдът се е политизирал. Отмяната на правото на аборт е дългогодишен политически проект, а основният му привърженик през последните години е бившият президент Доналд Тръмп. Това беше и едно от обещанията, които той направи по време на предизборната си кампания през 2016 г.

Изпълнението на това обещание обаче не зависеше само от Тръмп. По закон Върховният съд има 9 пожизнени членове, които вземат решения с обикновено мнозинство. При смъртта или оттеглянето на някого от тях президентът има властта да избере наследник. Благодарение на късмета си Тръмп получи възможност да назначи трима нови върховни съдии. Така той създаде твърдо мнозинство от петима магистрати, подкрепящи тезата, че щатите трябва да имат контрол над правото на аборт.

През декември миналата година съдът чу пледоариите на адвокатите по делото за абортите в Мисисипи. Още тогава стана ясно, че по-либералните съдии разглеждат отхвърлянето на прецедента, наложен от "Роу" преди повече от 50 години, като политически активизъм, а не принципно решение, базирано на конституцията.

Делото даде поглед над конкуриращите се и изменчиви разбирания за ролята на съда. Десетилетия наред разбирането, че само по себе си решението в "Роу" е политизирано, битува в по-консервативните кръгове. В основата на това разбиране стои идеята, че правото на аборт не присъства експлицитно в конституцията, а и няма как да е било предвидено от авторите на документа, тъй като по времето на приемането му абортите са били нелегални в ¾ от щатите. По линия на този аргумент би следвало и решението за узаконяването на абортите да е в ръцете на демократично избраните народни представители, а не на група съдии, които не се избират пряко.

Криза на доверието

Има поне две разбирания за това в какво се изразява легитимността на съда. Едното е морално и включва преценка относно дали той заслужава общественото доверие. Второто разбиране е социологическо и е базирано на това дали хората вярват, че решенията на Върховния съд са справедливи. Само второто разбиране може да бъде измерено.

Социологически проучвания, проведени след решение от средата на 2021 г., с което съдът даде зелена светлина на Тексас да забрани абортите след 6-ата седмица, сочат, че магистратите имат повод да се тревожат за легитимността на институцията, която представляват.

Данни, публикувани от Университета в Куинипак миналия ноември, сочат, че 61% от американците намират Върховния съд за политически мотивирана институция, а само 32% вярват, че базира решенията си на закона. Според същото проучване от преди 3 години тези параметри са били съответно 50 и 42%. Същото показва и проучване, проведено от правния факултет на Университета в Маркет, което сочи, че в рамките на малко над година обществената подкрепа за съда е спаднала от 66 до 54%. Този срив е особено притеснителен в момент, в който съдът взема спорни решения. "Всеки път, щом съдът отсъжда по обществено чувствителни казуси, той се нуждае от усещането за легитимност и благоразположение от страна на останалите политически играчи", каза пред New York Times професор Чарлз Франклин, който е отговорен за провеждане на проучването.

Зависимостта на съда от публичната подкрепа се проявявала и преди. Решението за десегрегация на училищата през 1954-а, с което чернокожите и белите ученици получават достъп до едни и същи учебни заведения, среща масиран отпор в южните щати. Стига се до ситуация, в която президентът Айзенхауер изпраща екип на военновъздушните сили да ескортира чернокожи ученици сред гневна тълпа от протестиращи.

Не всички политически лидери са настроени така позитивно спрямо Върховния съд. В началото на мандата си президентът Байдън назначи комисия, чиято цел беше да проучи потенциални промени, които биха обърнали политическото уравнение в съда. През декември комисията излезе с доклад, според който Конгресът има властта да промени броя съдии. Промяна в дължината на мандатите на съдиите също е възможна, но би изисквала изменение в конституцията. И двете възможности са нереалистични при сегашното разпределение на силите в законодателната власт.

Но фактът, че президентската администрация ги проучва, е сигнал, че Върховният съд има най-малкото несигурен партньор в лицето на изпълнителната власт. Острата реакция, която изтеклото решение провокира у демократичните сенатори и конгресмени, сочи, че висшите магистрати не могат да разчитат на твърда подкрепа и от страна на законодателната власт.

Течът сочи пропукване отвътре

Изтичането на цяло решение, и то по-толкова обществено значим казус, е безпрецедентно в историята на Върховния съд. То сигнализира за вътрешни междуособици, които допълнително подкопават легитимността на институцията.

За изостряне на взаимоотношенията между съдиите подсказват изказванията им по време на декемврийските пледоарии по делото от Мисисипи. "Ще оцелее ли институцията, след като създадем у обществото разбирането, че конституцията и нейните интерпретации са просто политически действия", попита съдия Соня Сотомайор след коментари на петима от колегите й, които сочеха, че те биха подкрепили отхвърлянето на прецедента "Роу".

"Досега изтичането на такава информация би било немислимо", казва пред New York Times Питър Верниеро, бивш съдия във Върховния съд на Ню Джърси. "Протоколът на най-висшестоящия ни съд беше сериозно компрометиран. Изтичането на тази информация е поредната стъпка за възприемане на съда като политическа институция, а това, независимо от политическите ви възприятия, е изключително нездравословно за върховенството на закона", добавя той.

В очакване на финалното решение

Черновата на решението за отмяна на "Роу" е датирана от 10 февруари. Практиката на съда е всяко решение да минава през няколко версии, преди да бъде съобщено финално. Това вероятно ще се случи в края на юни. Дотогава обаче мнението на някои от съдиите в мнозинството може да се промени, а с това и посоката на самото решение. Редакционен коментар на Wall Street Journal изказва опасение, че главният съдия Джон Робъртс се опитва да убеди двама от по-консервативните си колеги да подкрепят решение на делото от Мисисипи, което няма напълно да отхвърли прецедента, заложен от "Роу".

Главният съдия разви идеята за такова решение още по време на декемврийските пледоарии по делото. Законът, който подлежи на обжалване, в случая забранява аборта след 15-та седмица. Според Робъртс съдът може да позволи на въпросния закон да влезе в сила, без изрично да отменя правото на аборт.

Вследствие на това изтичането на информацията би могло да се тълкува не като ранно предупреждение, целящо да активизира либералната общността, а като опит за подсигуряване на мнозинството, обявило се в подкрепа на черновата.

"Що се отнася до това кой е изнесъл информацията и защо, според мен по-вероятно е да става въпрос за член на консервативното крило, опитващ се да предотврати дезертьорство от лагера на съдиите, подкрепили ранните варианти на решението", казва Кермит Русвелт, професор по право в Пенсилванския университет.

Според професора по право в Калифорнийския университет Ричард Л. Хансен има и друга причина, поради която консервативен източник би имал интерес да изнесе информацията. По думите на Хансен "изтичането на информация би могло да подпомогне отхвърлянето на прецедента "Роу", като пренасочи публичното внимание към въпроси, свързани с потайността на съда и опасността, която такива течове създават за легитимността му".