Източна Европа е с най-решителен отговор срещу войната въпреки тежките последици

Страните от региона ще живеят с ефектите от конфликта с десетилетия

В Полша инфлацията достигна 12.3% през април и причинява главоболия на управляващата партия, на която догодина ѝ предстои да се яви на избори
В Полша инфлацията достигна 12.3% през април и причинява главоболия на управляващата партия, на която догодина ѝ предстои да се яви на избори
В Полша инфлацията достигна 12.3% през април и причинява главоболия на управляващата партия, на която догодина ѝ предстои да се яви на избори    ©  Reuters
В Полша инфлацията достигна 12.3% през април и причинява главоболия на управляващата партия, на която догодина ѝ предстои да се яви на избори    ©  Reuters

Когато Русия нахлу в Украйна, много източноевропейски държави отговориха с ястребова решителност, опасявайки се, че може те да са следващите. Правителствата им настояваха ЕС да парализира руската икономика и бръкнаха дълбоко в собствените си джобове (някои дори по-дълбоко от западните си съюзници), за да изпратят на Украйна оръжия и помощ. Страните в източната част на ЕС приеха повечето от 5.6-те млн. бежанци, напуснали заради войната. Но да постъпиш правилно не е евтино, а икономическите последици от това да си на първа линия започват да се проявяват.

Първа жертва стана търговията. За някои икономики в региона Русия е голям пазар за износ. През 2021 г. търговията с Русия съставлява 6% от БВП в Латвия и Литва и 1.5% в Полша и Словакия. Същата година една десета от износа на Полша и балтийските държави с дестинация извън ЕС е отишъл в Русия. Повечето такива връзки вероятно са прекъснати завинаги, но страните виждат това като цена, която си струва да бъде платена. "Основният политически интерес на Полша е Западът да не започне отново да прави бизнес с Русия", каза Пьотр Арак, ръководител на Полския икономически институт, правителствен тинк-танк във Варшава.

Пряката търговия е само част от голямата картина. Източните страни от ЕС се интегрираха в западните вериги за доставки. Техните икономики, особено тези на Чехия, Унгария и Словакия, са силно ориентирани към износ за Германия. Така че удар върху германската индустрия като спиране на руския газ би навредил сериозно на доставчиците ѝ от изток.

Енергийна независимост

Вносът на енергия е особено труден. Словакия и Унгария, които са получили от Русия съответно 96% и 58% от петрола си миналата година, казват, че всяко петролно ембарго на ЕС трябва да се прилага постепенно. Други страни са по-добре подготвени. Балтийските държави прекратиха вноса на руски газ през април и сега разчитат на втечнен природен газ (LNG), внасян с кораби. Полша наложи ембарго на руските въглища и подобно на повечето страни отхвърли искането на Русия да плаща за газа в рубли. В отговор "Газпром", който доставя 40% от газа на страната, спря доставките за Полша (и България) в края на април. Но Полша също има алтернативен план за внос на газ чрез собствен терминал за втечнен газ и нови тръбопроводи към газовите мрежи на Норвегия и Литва.

Цените растат най-бързо в Източна Европа

Отхвърлянето на руската енергия означава по-високи цени. Това ще бъде особено болезнено в по-бедния европейски изток. Инфлацията беше по-висока в Източна Европа още преди войната; през април тя достигна двуцифрени стойности в много страни. В някои държави сметките на потребителите за енергия са фиксирани чрез регулации, с което болката се отлага. В Словакия например цените ще бъдат актуализирани едва през януари. Но "възможността за 100% увеличение на цените на газа за домакинствата все още не е напълно осъзната", казва Михал Хорват, главен икономист на Словашката централна банка.

В Полша инфлацията достигна 12.3% през април и причинява главоболия на управляващата партия, на която догодина ѝ предстои да се яви на избори. Щедростта на правителството отчасти е виновна за увеличението на разходите за живот и избирателите ще хвърлят вината върху него, смята Арак: "По време на комунизма правителството често въвеждаше по-високи цени, което предизвикваше масови протести. Мнозинството от поляците още смятат, че държавата е отговорна за поддържането на ценовите нива." За да смекчи удара, правителството намали данъка върху добавената стойност за храни, газ, горива и торове. То нарича предстоящия икономически пакет "анти-Путинов щит".

Централните банки също ще трябва да действат, най-вече чрез повишаване на лихвените проценти. Но това ще има неприятни последици. В Полша, където около 90% от заемите за домакинствата и предприятията са с променливи лихви, притежателите на ипотечни кредити са силно уязвими. Банките вече значително затегнаха кредитните стандарти. Наред с инфлацията, покачването на цените на жилищата и влошаването на бизнес доверието това може да доведе до "перфектна буря", казва Адам Черняк, ръководител на изследванията в Polityka Insight, мозъчен тръст във Варшава. По-високите лихвени проценти и отслабването на икономиките означават, че нарастващият държавен дълг ще стане по-скъп за обслужване, особено в страни като Унгария, където дългът вече е висок.

Разходите за бежанци допълнително ще стимулират инфлацията. Вземете например настаняването. Във Варшава наемите са скочили с над 30% от края на февруари. Подобно напрежение има върху обществените услуги. Бежанците са увеличили населението на Полша с почти 8% от края на февруари, когато започна войната в Украйна. Това оказва натиск върху здравеопазването и образованието, които и без това бяха в лошо състояние. Присъединяването на новодошлите към местната работна сила обаче частично ще компенсира. В Словакия и Унгария отдадеността на неправителствени организации и частни лица запълва липсата на обществени услуги за бежанците.

Съдбовен момент за региона

Икономическата цена на войната за Източна Европа изглежда огромна. Но това не смекчава решителността на страните, които разглеждат икономическия удар като управляем. Икономиката на Полша, която остава силна, не беше виждала рецесия от почти три десетилетия допреди пандемията от COVID-19, отбелязва Войчех Копчук от Columbia University. Балтийските страни пострадаха много по-зле по време на финансовата криза, добавя Мортен Хансен от Stockholm School of Economics в Рига. Гражданите приеха трудностите, защото те бяха необходими, за присъединяване към еврото като част от стратегическия стремеж на страните да се интегрират към Запада. Както и в настоящата криза, те бяха готови да изтърпят икономическа болка, за да гарантират своята независимост.

Войната и нейните последици ще имат някои икономически ползи за Източна Европа. България се стреми да се превърне в регионален енергиен хъб. Полша най-вече би могла да спечели от следвоенното възстановяване на Украйна и нарастващата ѝ интеграция в ЕС. "Нито една западна страна няма толкова тесни междуправителствени връзки с Украйна като Полша", казва Октавиан Заяк от варшавския офис на Boston Consulting Group. Връзките, които украинските мигранти и бежанци формират, също ще доведат до икономически ползи, твърди Копчук.

Отговорите на държавите от Централна и Източна Европа на кризата в Украйна "ще определят региона за десетилетия напред", казва Сона Музикарова от Globsec, базиран в Братислава тинк-танк. Без да се страхуват от икономическите последствия от войната, те показват с личен пример, че руската агресия изисква решителна съпротива.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар