Брюксел очаква по-слаб ръст и по-висока инфлация в ЕС заради войната в Украйна

Основният удар за икономиката на ЕС идва от цените на енергийните суровини

Рисковете за новата икономическа прогноза на Брюксел са силно зависими от развитието на войната и особено от нейното въздействие върху енергийните пазари.
Рисковете за новата икономическа прогноза на Брюксел са силно зависими от развитието на войната и особено от нейното въздействие върху енергийните пазари.
Рисковете за новата икономическа прогноза на Брюксел са силно зависими от развитието на войната и особено от нейното въздействие върху енергийните пазари.    ©  Reuters
Рисковете за новата икономическа прогноза на Брюксел са силно зависими от развитието на войната и особено от нейното въздействие върху енергийните пазари.    ©  Reuters

Икономическият ръст на Европейския съюз (ЕС) ще се забави, а инфлацията ще се увеличи в резултат на руската инвазия в Украйна. Това очаква Европейската комисия в своята прогноза за икономиката на блока, представена в понеделник. Нахлуването на Русия в съседната страна поставя ЕС на ново изпитание в момент, когато континентът се възстановява от пандемията от коронавируса. Войната оказа допълнителен натиск върху веригите на доставки, увеличи несигурността и цените на стоките. В резултат на въздействието на тези фактори Европейската комисия (ЕК) понижи значително перспективите за растеж на ЕС и увеличи тези за инфлацията. Все пак положително въздействие оказват повторното отваряне на икономиките след блокадите заради Омикрон варианта на вируса и сериозната подкрепа за бизнеса от правителствата.

В първата прогноза след началото на войната в Украйна ЕК предвижда БВП и в ЕС, и в еврозоната през тази година да бъде 2.7% и 2.3% през 2023 г. Предвижданията от февруари бяха за покачване съответно от 4% и 2.7% (2.8% за ЕС).

Пролетната прогноза на ЕК залага на ръст от 2.1% на българската икономика вместо 4.1%. Значително са повишени очакванията за инфлация - 11.9% вместо заложените в есенната прогноза 2.9%.

Енергийният удар

Основният удар за световната икономика и тази на ЕС идва от цените на енергийните суровини. Макар че те вече се бяха увеличи значително в резултат на възстановяването от пандемията, несигурността заради войната ускори ръста им. Същото важи за храни и други основни стоки и услуги, което води до намаляване на покупателната способност на домакинствата. Предизвиканите от руската инвазия смущения в логистиката и веригата за доставки, както и нарастващите разходи за широк спектър от суровини водят до смущения в световната търговия. Допълнително влияние върху производството оказват и драстичните мерки за ограничаване на COVID-19, които все още се прилагат в части от Китай.

Рекордна инфлация

Цените на енергията доведоха инфлацията до рекордно високи нива както в ЕС, така и в еврозоната. Базовата инфлация в еврозоната се повиши до 7.5% през април, което е най-високото ниво в историята на валутния съюз. Брюксел сега очаква инфлацията в еврозоната да нарасне до 6.1% през 2022 г., преди да спадне до 2.7% през 2023 г. Това е значително нарастване от предишните очаквания на ЕК за 3.5%. Още по-високи са предвижданията за показателя за целия ЕС.

Въпреки разходите за мерки за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията и за подкрепа на бежанците от Украйна общият бюджетен дефицит в ЕС ще намалее допълнително през тази и следващата година, защото програмите срещу COVID спират. От 4.7% от БВП през 2021 г. се очаква дефицитът в ЕС да падне до 3.6% от БВП през 2022 г. и 2.5% догодина.

Несигурността и рисковете зависят от развитието на войната

Рисковете за новата икономическа прогноза на Брюксел са силно зависими от развитието на войната и особено от нейното въздействие върху енергийните пазари.

"Преобладаващият отрицателен фактор е скокът на цените на енергията, който води до рекордно високи нива на инфлацията и натоварва европейските предприятия и домакинства", казва в съобщението на ЕК заместник-председателят на комисията Валдис Домбровскис. Като допълва, че несигурността и рисковете за перспективите ще останат високи, докато руската агресия продължава.

Поради високата несигурност базовата прогноза е придружена с анализ, който симулира въздействието на по-високите цени на енергийните суровини, както и на рязкото намаляване на доставките на газ от Русия. В по-тежкия сценарий темповете на растеж на БВП биха били около 2.5 и 1 пр. пункта под прогнозното базово ниво съответно през 2022 г. и 2023 г., докато инфлацията ще се увеличи с 3 пр. пункта през 2022 г. и с повече от 1 през 2023 г.

Освен проблемите с енергийните доставки, по-лоши от очакваните смущения във веригата на доставки и продължаващ ръст на цените може да окаже допълнителен натиск за намаляване на растежа.

Възход на пазара на труда

През 2021 г. в икономиката на ЕС са създадени над 5.2 млн. работни места, а броят на безработните намалява с близо 1.8 млн. Нивото на безработица в края на миналата година падна под предишните рекордно ниски нива. Брюксел очаква условията на пазара на труда да се подобрят допълнително. Заетостта в ЕС се предвижда да нарасне с 1.2 пр. пункта тази година, въпреки че този годишен темп на растеж е стимулиран от силната инерция във втората половина на миналата година. Хората, които бягат от войната в Украйна към ЕС, се очаква постепенно да започнат работа, като ефектите от това ще се усетят следващата година. Прогнозата е, че безработицата ще намалее още - до 6.7% тази година и 6.5% през 2023 г. в ЕС и съответно до 7.3% и 7% в еврозоната.
Все още няма коментари
Нов коментар