Марио Нава: Войната в Украйна показа необходимостта от зеления преход, за да се гарантира и енергийна независимост

Ръководителят на генерална дирекция "Реформи" в ЕК пред "Капитал"

Марио Нава, генерален директор на ГД "Реформи" в ЕК
Марио Нава, генерален директор на ГД "Реформи" в ЕК
Марио Нава, генерален директор на ГД "Реформи" в ЕК    ©  Цветелина Белутова
Марио Нава, генерален директор на ГД "Реформи" в ЕК    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Присъединяването към еврото не е надпревара, трябва се изпълнят всички критерии.
  • ЕК вече предоставя техническо съдействие за 14 проекта, пряко свързани с прилагането на плана за възстановяване и устойчивост на България.
  • Средствата от кохезионните програми могат да подкрепят спешни мерки като изграждане на центрове или приюти за бежанци; както и мобилни болници, канализация и водоснабдяване.

Марио Нава има над 20-годишен опит като съветник на най-високо ниво и директор в няколко генерални дирекции на Европейската комисия. Още със създаването на генерална дирекция "Подкрепа на структурните реформи" (ГД "Реформи") през януари 2020 г. Марио Нава я оглавява. Работата му в момента е пряко свързана с подпомагането държавите от ЕС да разработват и извършват структурни реформи като част от усилията им в подкрепа на създаването на работни места и на устойчив растеж. Експертната помощ от Европейската комисия се оказва чрез т.нар. Инструмент за техническа подкрепа с общ бюджет от 864 млн. евро за периода 2021-2027 г.

На 17-18 май 2022 г. Нава посети България за среща с правителството и експерти. Той отговори на няколко въпроса на "Капитал" за напредъка по структурните реформи, включително за приемане на еврото, плана за възстановяване и интеграцията на украинските бежанци в страната.

Каква беше целта на посещението ви в България?

В Генерална дирекция "Подкрепа на структурните реформи" на Европейската комисия управляваме Инструмента за техническа подкрепа (TSI), който помага на всички държави в съюза да проектират и прилагат реформи, които да укрепват тяхната устойчивост. Бих искал да поясня, Комисията не налага никакви реформи към държавите членки. Ние допринасяме само за засилване на капацитета им по тяхно официално искане.

От 2017 г. ГД "Структурни реформи" предоставя на България техническа подкрепа за изпълнение на 52 проекта на обща стойност 18 млн. евро. От тези проекти, 14 са пряко свързани с Плана за възстановяване и устойчивост на България. По-специално подкрепяме България в широк спектър от политики, като климат и устойчива енергетика, управление на държавни предприятия, по-добро регулиране, планове за справедлив териториален преход, образование и обучение, здравеопазване, социална защита и услуги, цифровизация на обществената администрация, изпълнение на необходимите структурни реформи за присъединяването на България към еврозоната.

Основната причина да бъдем в София е да представим официално новото от нашия инструмент за техническа помощ - TSI 2023. Срещнахме се с представители на правителството и обменихме мнения по ключови приоритети и нужди от подкрепа за България, както и с над 60 представители от нашите потенциални бенефициенти (министерства и агенции). Представихме им предстоящите новости за 2023 г. (като предстоящите отворени обяви за набиране на проекти) и практическият аспект на процеса на кандидатстване, чийто краен срок е 31 октомври.

Направихме много добра оценка на нуждите на българските власти и оставаме на разположение за предоставяне на допълнителни насоки и подкрепа за конкретни проекти. Това, разбира се, не им гарантира финансиране, тъй като всички искания от държавите преминават през строг процес на оценка съгласно критериите.

Споменавате еврозоната, какъв е напредъкът на страната ни към приемането на общата валута?

Еврото е осезаемо доказателство за европейска интеграция и икономическа сила. Днес еврото е валутата на 19 страни от ЕС и над 340 млн. европейци, като е една от най-важните валути в света. Целта на всички страни от ЕС трябва да бъде да се присъединят към еврото. Присъединяването към еврото не е надпревара, тъй като трябва да изпълним всички критерии.

ГД "Реформи" подкрепя българските власти с няколко проекта за въвеждане на необходимите елементи за успешно влизане в еврозоната и присъединяване към банковия съюз. Следващия доклад за конвергенцията, който разглежда дали държавите отговарят на необходимите условия за приемане на единната валута, трябва да бъде индикативно публикуван преди лятото.

Наред с България, ние подкрепяме и други страни кандидатки за еврозоната. Например, помагаме на няколко финансови институции в Хърватия да повишат своята предприсъединителна готовност. Тези усилия значително помогнаха на Хърватия да бъде подготвена за присъединяване към еврозоната през 2023 г.

Как структурните реформи в България отговорят на последните глобални предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19, войната в Украйна, двойния преход (зелен и цифров)?

Последните няколко години напомниха колко важно е държавните и общински администрации в страните да са готови да се противопоставят на глобалните предизвикателства. Все още се възстановявахме от здравната и икономическа кризи на COVID-19 пандемията, когато Русия нахлу в Украйна, причинявайки безпрецедентна хуманитарна такава. Освен това сме изправени пред енергиен шок, рязко покачване на цените на петрола и газта и проблеми с веригите на доставки на хранителни продукти.

Европейският съюз, силно обединен, реагира незабавно на инвазията на Русия в Украйна. След началото на агресията ГД "Реформи" започна специална програма чрез Инструмента за техническа подкрепа, за да помогне на държавите да намалят зависимостта си от руски изкопаеми горива. България е сред 17-те страни, които ще получат тази подкрепа. Предвиденият проект е в съответствие с предложения на 18 май план на ЕК- REPowerEU за по-достъпни, сигурни и устойчива енергийни източници. Трябва да се вземе предвид, че RepowerEU, предлага да се направят и целенасочени изменения в енергийните глави в плановете за възстановяване, в допълнение към големият броят брой реформи и инвестиции, които вече са предвидени в тях.

Не само това. Войната засили необходимостта да се продължи напред със зеления преход, за да се гарантира и енергийна независимост. Реформите в тази област със сигурност са и ще останат приоритет. Разбира се, климатичният преход може да успее само ако е справедлив, приобщаващ и не оставя никого след себе си. В тази връзка подкрепихме България и други 16 държави при изготвянето на териториалните им планове за справедлив преход. Декарбонизацията на индустрията не трябва да се възприема като заплаха, а като възможност за развитие на нови сектори на икономиката, за създаване на работни места в региони в преход вече предоставя техническо съдействие за 14 проекта, пряко свързани с прилагането на плана за възстановяване и устойчивост на България. и за повишаване на привлекателността на регионите.

Комисията също помага на България да засили капацитета си за по-устойчиви публичните финанси. Този успешен проект се прилага в 23 държави. Друг европейски приоритет, който показа цялата си важност през пандемията, е цифровият преход. ГД "Реформи" подкрепя редица български институции за тази цел.

Бих искал да спомена напр. два проекта, които успешно реализирахме:

  • 1) подготовка на цифрова реформа на българския строителен сектор и
  • 2) подпомагане на дигитализацията в Архива за социално осигуряване.

ГД "Реформи" също очаква да надгради свършената досега работа за подобряване на цифровизацията на българската съдебна система.

В период на засилени киберзаплахи никога не е било по-важно е да се инвестира в киберсигурност и кибер устойчивост. Имаме нужда от а Европейска политика за киберзащита, включително законодателство в тази посока. Проектът, който осъществяваме в България, има за цел укрепване на мрежата и информационната сигурност на НАП, както и изграждане на по-силен вътрешен капацитет и разработване на нова рамка за киберсигурност.

Тъй като закъсняхме с българския план за възстановяване, разполагаме ли с необходимото време за реализиране на всички необходими реформи и без загуба на финансиране?

Държавите са отговорни за прилагането на реформите, които те са избрали да включат в своите планове. Чрез нашата техническата помощ, Комисията може само да помогне за тях.

Всъщност ГД "Реформи" вече предоставя техническо съдействие за 14 проекта, пряко свързани с прилагането на плана за възстановяване и устойчивост на България. Един от тях е проектът за укрепване на капацитета на публичната администрация в България за стабилно изпълнение, наблюдение, одит и контрол на Плана за възстановяване. По-специално, ние се фокусираме върху пет компонента на българския план: образование и умения, нисковъглеродна икономика, регионален бизнес, околна среда и здравеопазване.

Въпреки че техническата помощ оказва своя принос, държавите трябва да изпълнят плановете си за възстановяване и устойчивост в съответствие с ясните срокове, определени предварително. Финансирането се осъществява само след постигане на важни етапи в реформите и цели на проектите.

Бихте ли ни припомнили накратко колко е финансирането от ЕС България получава за посрещане и интегриране на украинските бежанци за 2022 г.?

Ние сме напълно солидарни с украинския народ и мобилизираме всички усилия за подкрепа на страните да посрещат и настаняват бежанци, бягащи от руската инвазия в Украйна. Комисията предложи допълнителна гъвкавост, опростяване и ликвидност в рамките на Действията по линия на сближаването за бежанците в Европа(CARE), които позволяват неизразходвано кохезионно финансиране за програмите 2014-2020 г., включително финансиране от REACT-EU, да бъдат преразпределено за посрещане на нуждите на бежанците.

Средствата от кохезионните програми могат да подкрепят спешни мерки като изграждане на центрове или приюти за бежанци; както и мобилни болници, канализация и водоснабдяване. Още финансирането може да осигури и незабавна подкрепа в областта на заетостта, образованието и социалното включване. По-конкретно говорим за обучение, езикови курсове, консултиране, коучинг, психологическа помощ, правна подкрепа и достъп до услуги като грижи за деца, здравни и социални услуги и др.

Размерът на общото допълнително предварително финансиране по REACT-EU за България е повече от 148 млн. евро. За да се опрости мобилизирането на средства, ЕК въведе и опцията за единична помощ на човек от 40 евро на седмица за максимум 13 седмици след пристигането на лицето в ЕС, за предоставяне на основна помощ.

Допълнителни средства, ще бъдат предоставени на държавите и по фонд "Убежище, миграция и интеграция" чрез удължаване с една година периода на изпълнение на програмите за 2014 - 2020 г. и осигуряване на достъп до неизразходвани суми. Фондът за европейска помощ за най-нуждаещите се (FEAD) също може да подкрепи мерки за осигуряване на храна и основна материална помощ като облекло и хигиенни продукти.

В България сумата, която трябва да бъде препрограмирана, все още е предмет на национално решение, в зависимост от наличното финансиране и приоритетите на българските власти.

Какви административни стъпки трябва да се предприемат, за да се улесни процесът по интеграция на украинските бежанци в България? Поискала ли е страната ни техническа помощ от ЕК в това направление?

Агресията на Русия срещу Украйна провокира безпрецедентен хуманитарна криза. Наш дълг е да помогнем на бягащите от войната. Това означава да им бъде предоставен достъп до жизненоважни услуги като жилище, образование, здравеопазване и работни места.

Чрез инструмента за техническа подкрепа, Комисията може да осигури съдействие за интегриране на бежанците в образователната система или в пазара на труда. ГД "Реформи" вече предоставя съдействие на 9 държави-членки,включително на такива граничещи с Украйна. Ние ще подкрепяме националните системи за убежище за прилагане на Директивата за временна закрила; осигуряване на достъп до информация относно основните права, включително за хора с увреждания; подобряване на инструментите за електронно правителство за да се позволи достъп до основни услуги. Допълнително, ще се съсредоточим върху улесняване признаването на квалификациите и дипломите на украинските бежанци, както и ще окажем съдействие да навлязат на пазара на труда. Ние също така ще помогнем на образователни системи в държавите-членки на ЕС да адаптират своите училищни програми към нуждите на украинските ученици.

България не е сред страните, които са поискали нашата подкрепа. Въпреки това, тъй като броят на бежанците (не само от Украйна) продължава да расте в целия ЕС, България може да поиска подкрепа за засилване на интеграцията, участието в пазара на труда и мобилността на работната сила за граждани на трети страни. Това също ще даде възможност на работодателите да наемат квалифициран персонал

и да запълни с пропуските на пазара на труда. Ние сме готови да подкрепим българското правителство в тази област.

Интервюто взе Моника Върбанова

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nam01646779 avatar :-|
    nam01646779

    Едно си баба знае ...

    Нередност?
Нов коментар