За украинската икономика ще бъде трудно да издържи дълга война

Спирането на целия морски износ е критичен удар

Повечето фирми засега все още плащат на служителите си, дори ако не могат да работят нормално или изобщо
Повечето фирми засега все още плащат на служителите си, дори ако не могат да работят нормално или изобщо
Повечето фирми засега все още плащат на служителите си, дори ако не могат да работят нормално или изобщо    ©  Reuters
Повечето фирми засега все още плащат на служителите си, дори ако не могат да работят нормално или изобщо    ©  Reuters

За човек, който се опитва да управлява икономика в разгара на инвазия, Сергей Марченко е странно оптимистично настроен. Руснаците може да са окупирали или блокирали основните пристанища на страната му и да са наложили спирането на повечето от нейните предприятия, но финансовият министър на Украйна излъчва спокойствие. "Ситуацията е много трудна, няма да минимизирам това, казва той на лате в кафене близо до неговото министерство. Но можем да го управляваме." Когато сирена за въздушно нападение прекъсва интервюто, той просто я игнорира.

Причините да не се паникьосва са доста. Украйна влезе във войната в добро състояние, като икономиката й нарасна с почти 7% на годишна база на тримесечие; високи цени за износа на зърно, желязо и стомана; добре регулирана банкова индустрия и бюджетен дефицит по-малко от 3% от БВП миналата година. Дългът й възлизаше на малко под 50% от БВП - число, за което много финансови министри могат само да мечтаят. Една впечатляващо дигитализирана система за данъци и обезщетения означава, че приходите все още постъпват плавно от тези части на икономиката, които все още функционират. Все още се изплащат пенсии и държавни заплати, дори в райони, които сега са под руска окупация, благодарение на устойчивите дигитални системи и изненадващо невредим интернет. Повечето фирми засега все още плащат на служителите си, дори ако не могат да работят нормално или изобщо. Удивително е, че данъците върху заплатите намаляват само с 1%, казва министърът.

Трудното тепърва предстои

Но не е лесно. Световната банка прогнозира, че БВП на Украйна ще се свие с може би 45% през 2022 г. ("Нашата оценка е 44%", отговаря Марченко.) И двете оценки, разбира се, са изключително несигурни. Митническите приходи, значителна част от данъчните постъпления на правителството, паднаха до около една четвърт от предвоенното си ниво заради намаления внос и спирането на събирането на много мита. Военните заплати са друга голяма тежест.

Всичко това води до недостиг на финансиране от около 5 млрд. долара всеки месец, казва министърът. Това е приблизително 5% от намаляващия БВП на Украйна за всеки месец, докато войната продължава.

Как да попълним това? Отчасти, казва Марченко, като накарахме централната банка да печата повече пари. Отчасти и чрез издаване на военни облигации, по които правителството в момента плаща около 11% лихва, което е по-малко от нивото на инфлация. Но основният източник трябва да бъде чужд. И заради това финансовият министър прекарва по-голямата част от деня си, лобирайки пред чуждестранни правителства за помощ. САЩ е страната, в която има най-големи надежди. На 28 април президентът Джо Байдън каза, че иска от Конгреса да разреши допълнителни 33 млрд. долара нови средства за Украйна, тъй като предишният пакет е почти изчерпан.

Камарата на представителите гласува за увеличаване на сумата до 40 млрд. долара. Повечето от парите ще бъдат за оръжие, но поне 8.5 млрд. долара са за икономическа подкрепа. "Добра новина, но как ще изглежда американският пакет и кога ще пристигне? Не знаем", каза министърът.

Помощ и от МВФ

Международният валутен фонд (МВФ) също помогна. Той насърчи САЩ и други страни да поемат част от разпределените на Украйна специални права на тираж във фонда, на практика насочвайки твърдата валута към правителството в Киев. Но крайният резултат от всички тези призиви е, че за второто тримесечие на тази година Украйна досега е събрала безвъзмездни средства на обща стойност само около 4.5 млрд. долара срещу фискален недостиг 15 млрд.

Това не е устойчиво, признава Марченко, който се опасява, че ако войната продължи повече от още "три или четири месеца", ще са необходими болезнени мерки, включващи огромно увеличение на данъците и рязко съкращаване на разходите. Истинският страх е, че страната, която се превърна през последните години в доста пазарна, свободна икономика, може да се наложи да направи вълна от национализации, отменяща годините на упорит напредък.

Ако войната продължи повече от още три или четири месеца, ще са необходими болезнени мерки, включващи огромно увеличение на данъците и рязко съкращаване на разходите.

Още по-непосредствен проблем вече буквално пониква. В цялата страна приключи сезонът на сеитба за тазгодишната реколта от пшеница, ечемик, слънчоглед (за олио) и други зърнени култури и основни земеделски суровини. Удивително е, че приблизително 80% от обичайните площи са засети, понякога от смели фермери, носещи бронежилетки. Но какво да правят с реколтата? Прибирането й не би трябвало да бъде голям проблем, тъй като фронтовите линии се преместиха и Русия трудно ще постигне големи успехи. Трудната част е изпращането извън страната на тази част от реколтата, предназначена за износ.

Присъствието на руския флот в Черно море, както и поставянето на мини с цел отбрана от военноморските сили на Украйна означават, че Одеса, основното пристанище на Украйна, е напълно затворено. Същото важи и за второто и третото пристанище на страната, намиращи се наблизо. Бердянск и Мариупол - четвъртото и петото, са под руски контрол. Нито може да се съхранява много зърно, след като голяма част от силозите са пълни с наскоро събраната зимна реколта, която обикновено досега е изнесена в чужбина.

Мустафа Найем, бивш журналист и протестиращ, превърнал се в заместник-министър на инфраструктурата на Украйна, отговаря за решаването на проблема. Ако зърното не може да излезе по море, то ще трябва да пътува по шосе и железопътен транспорт през Полша, Румъния и Унгария. Но проблемите изобилстват, казва той. Пътищата не могат да издържат на толкова интензивен трафик, а алтернативните пристанища имат ограничен свободен капацитет.

Най-лошото е, че преминаването на границите на Украйна с Европейския съюз (ЕС) е трудно. Митническите и фитосанитарните проверки вече причиняват 10-километрови опашки на входните точки. Правилата на съюза означават, че тъй като Украйна не е член, могат да влизат само ограничен брой камиони. Бюрокрацията заглушава работата и ако не бъде отблокирана Украйна, Европа и светът наистина ще се сблъскат със сериозен недостиг на храна след прибирането на реколтата през септември. "Имаме нужда от всяка страна в Европа да позволи свободен достъп до нашите камиони, казва министърът. Изглежда, не осъзнават колко много пшеница е напът да се стовари върху тях."

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар