Китай затъва в капана на "нулевия ковид"

Битката на Пекин за пълно елиминиране на вируса причинява икономическа парализа. Но обратен завой не се очаква

И през 2022 г. в Китай още е така    ©  Reuters
Темата накратко
  • Битката на Пекин за пълно елиминиране на COVID-19 изглежда все по-сюрреалистична.
  • Социалната и икономическа цена за нея ще бъде платена не само от китайците.
  • Забавянето в Китай лишава глобалната икономика от ключов двигател на растеж в момент, когато тя вече се задъхва от висока инфлация и ефектите от войната в Украйна.

През 2020 г. китайският президент Си Цзинпин триумфално обяви победа над COVID-19. Две години по-късно, докато Европа, САЩ и по-голямата част от останалия свят вече са отворени и съжителстват с превърналия се в ендемичен за тях коронавирус, в Китай десетки градове и стотици милиони хора продължават да бъдат оковани в някаква форма на частичен или пълен локдаун.

Китай е последната голяма държава, която продължава да се придържа към стратегия за "нулев ковид". На фона на лесно разпространяващия се омикрон вариант на вируса битката на Пекин за пълно елиминиране на COVID-19 изглежда все по-сюрреалистична. А социалната и икономическа цена за нея ще бъде платена не само от китайците.

Сривовете във веригите на доставки, причинени от локдауните във "фабриката на света", вече предизвикват проблеми за компаниите и потребителите на всички континенти. Забавянето в Китай лишава глобалната икономика от ключов двигател на растеж в момент, когато тя вече се задъхва от висока инфлация и ефектите от войната в Украйна. Международният валутен фонд (МВФ), който наскоро понижи очакванията си за глобалния растеж тази година до 3.6% от 4.4%, предупреждава, че ситуацията в Китай може да спъне растежа в държави, разчитащи на търговски връзки с азиатския гигант.

"Нулев ковид" и икономическа смърт

"Нулевият ковид" е "магическото оръжие", което ще срази коронавируса, тръби Ли Бин, зам.-председател на китайския Държавен комитет по здравеопазване. И действително статистиката от началото на пандемията дава основания за гордост на Пекин - преди десетина дни САЩ преминаха тъжната граница от 1 млн. души, починали от COVID-19, докато официалните данни в Китай показват едва 5000 смъртни случая при близо четири пъти по-голямо население. Дори реалните числа да са няколко пъти по-високи, това пак е забележително постижение.

Но през март с разпространението на омикрон в страната магията спря да работи и става все по-ясно, че политиката на "нулев ковид" я оставя уязвима към вируса (заради малкото преболедували и ваксинирани), а китайската и световната икономика - изложени на риск от непрекъснат цикъл на локдауни. Вече втори месец икономическият мегаполис Шанхай е в ужасяваща блокада. Според данни на финансовата компания Nomura към средата на май 41 града в Китай с общо население близо 300 млн. души, произвеждащи 30% от БВП на страната, са под пълно или частично затваряне.

И режимът в Пекин изглежда решен да продължава по този път. На последното заседание на Политбюро в началото на май Си Цзинпин обяви, че "постоянството е победа" в "народната война" срещу ковид-19. Войнствената реторика на президента беше придружена и с неприкрито предупреждение към дръзналите да се противопоставят - Си призова партийците към "решителна битка" с онези, които "изопачават, поставят под въпрос или отричат политиките на нашата нация за ограничаване на пандемията".

В унисон със заръките на лидера редица изтъкнати китайски учени и икономисти биват цензурирани заради критики към антиковид мерките. Сред застигнатите от гнева на Пекин е и генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Гебрейесус - заради предупрежденията му, че стратегията на Китай за "нулев ковид" е "неустойчива".

Опитите за заглушаване обаче не могат да прикрият икономическите поражения от драконовските мерки. И ако досега анализаторите само предполагаха за размера на бедствието по косвени индикатори, тази седмица се появиха първите данни за миналия месец, които показват удара от започналите през март локдауни. Най-големият спад е в продажбите на дребно, които измерват потребителската активност. Те са с 11% надолу през април спрямо същия месец на миналата година, като това е най-голямото понижение от началото на 2020 г. От години Китайската комунистическа партия се опитва да преориентира модела на растеж на страната, движен основно от износ и строителство към такъв, базиран на вътрешно потребление. Сега тези дългосрочни амбиции се сблъскват с антиковид политиката.

В имотния сектор ефектът също е катастрофален. Строителството и стойността на сделките с недвижими имоти са спаднали почти наполовина спрямо предишния месец. Едната причина за това е пандемичната обстановка, но има и друга - битката на властите със спекулациите на пазара. И тъй като строителната индустрия е важен двигател на китайската икономика, спадът се отразява и на пазара на труда. Вероятно най-тревожни за режима в Пекин са данните за безработицата, която в момента е 6% - най-висока от февруари 2020 г. насам. Наскоро вицепремиерът Ху Чунхуа намекна, че има реална вероятност от работнически брожения, и призова за по-силна държавна подкрепа за застрашените от безработица групи.

Другият голям удар е върху износа, където ръстът рязко се забавя. Точно износът захрани скоростното възстановяване на Китай от срива след първите блокади през 2020 г. и изживяваше бум през последните две години, като за миналата година ръстът беше близо 30% в доларово изражение. Сега обаче през април експортът се е покачил с едва 3.9% на годишна база - при ръст 15% предишния месец - и това е най-бавното темпо от две години насам. Всъщност дори и този минимален ръст е истинско чудо на фона на блокираните фабрики, пристанища и целия хаос от локдауните, но очакванията са по-детайлната статистика да покаже, че всъщност той е номинален, а не реален и идва от повишението на цените, докато в обемите има свиване.

Чуждестранните инвеститори в Китай също са хванати в капана на цикличните затваряния. Близо 60% от над 370 компании, участвали в анкета на Търговската камара на ЕС в Китай, казват, че намаляват очакванията си за приходите си тази година, а близо една четвърт твърдят, че изнасят свои съществуващи или планирани инвестиции извън Китай. "Предсказуемостта на китайския пазар я няма вече. Това беше силата на Китай. Опитваме се да кажем на китайското правителство, че ако настоящата политика продължава, ще гласуваме с краката си", казва председателят на камарата Йорг Вутке.

Отливът на капитали вече е факт - само през март чуждестранни инвеститори са продали китайски облигации на стойност 18 млрд. долара и китайски акции за 7 млрд. долара. В тази ситуация официалната цел на правителството за икономически растеж от 5.5% за тази година, която и без това е най-ниската за последните три десетилетия, изглежда невъзможна за постигане. МВФ вече свали прогнозата си за китайския растеж през 2022 г. до 4.4%, а много анализатори очакват да е дори под 4%.

Вождът никога не греши. Дори когато греши

При цялата самопричинена икономическа парализа и научни съмнения колко дълго би могла да продължи стратегията за пълно елиминиране на ковид политическият залог за Пекин е толкова висок, че обратен завой трудно може да се очаква. Националната пропагандна машина непрекъснато хвали превъзходствата на китайската авторитарна система при потискането на заразата. Всяка промяна в посланията би отнела време, а също така би била смущаваща, особено месеци преди 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия през есента. На форума се очаква управляващият вече десетилетие Си да бъде преизбран за генерален секретар, след като преди четири години промени конституцията и премахна ограниченията за броя на мандатите начело на партията и държавата.

"Нулевият ковид" е политиката на Си. Си не прави грешки и не може дори да изглежда, че прави грешки. Линията не може да бъде променена, освен ако Си не каже. Вече знаем, че висши китайски здравни и медицински функционери се чувстват некомфортно с този курс и че има политически фигури, които смятат, че тази политика не трябва да продължава повече. Но те не могат да я променят, защото би означавало да отправят предизвикателство към големия шеф, а няма нищо по-опасно от това", казва пред Daily Telegraph проф. Стив Цанг от аналитичния център Chatham House.

Ето защо въпреки икономическите и социалните щети никой не очаква Си да разхлаби кампанията си срещу коронавируса преди есента, а дори и след това. Тази стратегия се превърна "в политически кръстоносен поход, в инструмент за проверка на лоялността на функционерите. Това е далеч по-важно за Си от няколко процента ръст на БВП в повече", казва Хенри Гао, специалист по Китай от Singapore Management University. Нищо че така китайският президент вкарва себе си и страната си в капан, от който не се вижда изход.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nikaz avatar :-|
    nikaz
    • - 2
    • + 3

    Автократичните режими рано или късно съсипват икономиката.
    Китай имаха една предпазна мярка срещу това - ограничението на мандатите на главния секретар. Когато това ограничение падна, очаквам лека полека и Си да загуби връзка с реалността като Путин и да взима все по грешни решения.

    Power corrupts, absolute power corrupts absolutely.

    Нередност?
Нов коментар