Полша вече изпитва трудности с помощта за украинските бежанци

Местните власти спешно се нуждаят от повече средства за справяне с жилищната криза

Местните власти трябва да измислят дългосрочни стратегии за интеграция, включително масово разширяване на училищата и създаване на нови работни места
Местните власти трябва да измислят дългосрочни стратегии за интеграция, включително масово разширяване на училищата и създаване на нови работни места
Местните власти трябва да измислят дългосрочни стратегии за интеграция, включително масово разширяване на училищата и създаване на нови работни места    ©  Reuters
Местните власти трябва да измислят дългосрочни стратегии за интеграция, включително масово разширяване на училищата и създаване на нови работни места    ©  Reuters

От началото на войната в Украйна около 1 млн. души са преминали през югоизточния град Жешов в Полша, който се намира едва на 100 км от границата с Украйна. Оттогава градът е приел повече от 100 хил. украински бежанци, а населението се е удвоило. Краят на войната не се вижда, а Жешов и други полски градове като него трябва да намерят начин да интегрират украинските бежанци.

Полша успя да се справи с първоначалното посрещане на бягащите от войната - доброволци чакаха бежанците на жп гарите с топла храна, местните власти приспособиха спортните комплекси в складове за хуманитарна помощ, а търговските центрове се използваха за подслон.

Сега обаче, когато усещането за извънредно положение избледнява, градове като Жешов са изправени пред ново предизвикателство - как да интегрират тези украинци, които са решили да останат. Макар и много бежанци оттогава да са се преместили в други градове в Полша или в други страни в ЕС, а други да са се върнали в Украйна, тези, които все още са в Полша, оказват допълнителен натиск към вече напрегнатия жилищен пазар и затегнатите местни бюджети, пише в анализ сп. Politico.

Жешов е пример за предизвикателство пред градовете в цялата страна. От 3.2 млн. украинци, които избягаха в Полша, 2.2 млн. живеят в градове, според доклад на полските власти, публикуван миналия месец. Населението на столицата Варшава е нараснало с 15%, това на Краков - с 23%, а на Гданск - с 34%.

Много украинци искат да останат в Полша

Скорошно проучване на социологическата агенция ARC Rynek i Opinia показва, че 58% от украинците в Полша възнамеряват да останат, докато войната продължава, а 27% казват, че планират да останат завинаги.

Местните власти трябва да измислят дългосрочни стратегии за интеграция, включително масово разширяване на училищата и създаване на нови работни места, смята Марек Войчик, регулаторен експерт в Асоциацията на полските градове. "В началото ставаше дума за гарантиране на основна сигурност: помощ, храна, дрехи, апартаменти, каза той. Но сега преминахме към втората фаза."

Благодарение на механизъм за извънредни ситуации, задействан от ЕС, украинските бежанци могат законно да живеят и работят в целия блок. Имат право и на същите обезщетения като полските граждани: здравно осигуряване, безплатно обществено образование, детски надбавки.

27%

от украинските бежанци искат да останат в Полша и след войната

Повечето украински ученици завършват учебната си година дистанционно, но ако останат в Полша, ще трябва да се интегрират в полската система и да научат езика. Това означава по-големи класове и повече учители. "Има градове, в които има толкова много нови деца, че трябва да се построят няколко или дузина нови училища и детски градини", казва Войчик. Във Варшава, която е дом на около 100 хил. украински бежанци, "ако всички украински деца искат да учат в училище, тогава ще ни трябва четири пъти повече инфраструктура, която имаме днес за младите бежанци", добавя той.

Другият очертаващ се проблем е жилищното настаняване. В цялата страна полски жители са приели около 700 хил. бежанци в собствените си домове, а много бежанци обитават временни жилища. Но тези краткосрочни решения не могат да се справят с по-голям проблем: пазарът на наемите на жилища в повечето полски градове вече усеща натиск - търсенето вече надвишава предлагането и цените се покачват.

Парични проблеми - къде е ЕС?

Полските кметове се нуждаят от повече пари, за да се адаптират към ситуацията. През първия месец на войната полското правителство създаде спешен фонд от 500 млн. злоти (109 млн. евро), за да помогне на местните власти. Тази подкрепа все още не е довела до особена промяна, тъй като чак сега средствата започват да се отпускат.

Но Варшава се бори да намери нови средства за покриване на тези допълнителни разходи - и търси помощ от ЕС. До момента Брюксел е отпуснал 144.6 млн. евро на Полша като част от нов фонд, насочен към подпомагане на страните, най-засегнати от бежанската криза. Брюксел също така заяви, че Полша може да използва 1.2 млрд. евро неизползвани средства от REACT EU, част от помощта на блока за възстановяване след пандемия за политики в подкрепа на украинските бежанци.

Според Павел Шефернакер, министър, отговарящ за помощта за Украйна, това е недостатъчно. "От самото начало казахме, че помощта, която предоставяме, се изразява в милиарди, а не милиони евро. Помощта на ЕС за страни, които помагат на бежанците, също трябва да възлиза на милиарди евро", каза той пред полските медии в края на май.

Миналата сряда Европейската комисия одобри националния план за възстановяване на Полша, според който страната може да получи около 24 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства и 12 млрд. евро евтини заеми. Очаква се това да засили способността на Варшава да отговори на притока на украински бежанци. Сделката обаче изисква правителството да изпълни определени стъпки, включително да реши проблемите с върховенство на закона, преди да получи достъп до парите.

Някои местни политици - сред които Рафал Тшасковски, кметът на Варшава - призоваха ЕС да изпрати средства директно на регионалните власти, а не на националното правителство.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар