Защо напрежението между Гърция и Турция отново расте

Темата Турция в Капитал традиционно се гледа в криво огледало.
Което изключва възможността незапознатият с подробностите потребител да получи нещо що-годе обективно като информация.

Това налага някои уточнения по текста, които да разсеят усещането за непочтена пропаганда, разчитаща на недомлъвки и спестяване на факти, предизвикати от това, че Турция прави своята политика, съобразявайки се най-вече с националните си интереси, а не с тези на Вашингтон.

1. По темата на гръко-турските отношения.
Като изключим падането на Константинопол, по който гърците продължават да имат фантомни болки вече 7 века, няма друг исторически факт от новата история, когато Турция да е агресирала по отношение на Гърция и това да е довело до военен сблъсък.

През 1919 г. Венизелос, подмамен от превземането на Истанбул от съюзниците му от Антантата, решава да откъсне от Османската крайбрежието на Мала Азия и стоварва непредизвикан с нищо десант до Измир. Три години по-късно тази инвазия завършва с национална катастрофа за Гърция - разгромена армия, фалирана държава, няколко милиона гръцки бежанци от Мала Азия заливат Гърция.

По време на военната хунта в Атина, през 1974 г. гръцки емисари инспирират преврат в Кипър от киприотите, привърженици на еносиса - присъединяването на Кипър към Гърция. Правителството на архиепископ Макариос е свалено със сила.
Турция, като едно от страните-гаранти (с ОК и Гърция) за независимостта и териториалната цялост на Кипър според Лоондонския договор от 1961 г. изпраща нота в Атина, а когато дори не получава отговор, мин.-председателят Бюлент Еджевит нарежда операция "Атила". В резултат и днес Кипър е разделен на гръцка и турска държави.

2. По темата за шелфа
Севернокипърската турска република е призната единствено от Турция и от Южна Осетия. Това не й пречи вече почти половин век да се управлява като всички познати демократични държави - чрез избори, правителство, парламент и президент. Което предполага, че държавата има право и на морска икономическа зона и на природните дадености, намиращи се там. Това е причината турският изследователски кораб Пири Рейс да пребивава в изключителната икономическа зона на СКТР.

3. По темата за Ф 35
Непосредствено преди опита за преврат срещу Ердогат оп 15 юли 2016 г, САЩ и Германия спешна изтеглят от Турция своите ЗРК patriot, които са единствените ПВО и ПРО системи в страната. Ердоган моли неколкократно Обама за разрешение Турция да закупи свои patriot. Не получава отговор. Всъщност метежът на турските ВВС от натовската база Инджирлик е отговорът. Отсъствието на ПВО ракети - също.

Затова Анкара се обръща към Москва и купува два дивизиона С 400. В резултат на мига Турция е изключена от участие в американската програма Ф 35. И - което горе не е казано - САЩ блокират/задържат/конфискуват/отнемат около 4 млрд долара, което е турското участие в програмата. Те не са й върнати и до момента.

По аналогия с ракетите, не продадат ли Ф 16 на Турция, САЩ рискуват съюзникът им по нато да се обзаведе с ескадрили руски Су 35.

4. По темата за Швеция и Финландия в нато
Съществен и причудлив пропуск в текста горе е, неспоменаването дори, че по отношение на кюрдите абсолютно всички турски партии в Турция са единни - и тези в управлението, и тези в опозиция. Това е така, защото кюрдската тема е исторически проблем още от времето на Османската. А причината за латентния антиамериканизъм в Турция е именно заиграването на САЩ с т.н. Велик Крдистан и подкрепата им за кюрдските сепаратисти във всички страни от района, в които има кюрди: Турция, Сирия, Иран и Ирак.

Заиграването на Швеция и Финландия с кюрдски сепаратестки организации на своя територия, кори в парламента в Осло има кюрдски депутати(!) не предвещава благополучен развой на казуса.

И тук не става изобщо въпрос на пазарлък, а на чувство за национално достойнство.

Виж, ако Киро и Весела Чернева отидат за 2-3 дни в Анкара, може да им решат драмата с Кюрдистан без турците да разберат какво става...
Както тук ние с БЮРМ!