Защо напрежението между Гърция и Турция отново расте

Кризата обслужва вътрешнополитически цели на Ердоган. Което не означава, че не е опасна

"Човек с име Кириакос Мицотакис вече не съществува за мен", изригна Ердоган
"Човек с име Кириакос Мицотакис вече не съществува за мен", изригна Ердоган
"Човек с име Кириакос Мицотакис вече не съществува за мен", изригна Ердоган    ©  Reuters
"Човек с име Кириакос Мицотакис вече не съществува за мен", изригна Ердоган    ©  Reuters
Темата накратко
  • Това е най-сериозната ескалация на напрежението между Анкара и Атина от дълго време насам.
  • И е последното нещо, с което съюзниците на Гърция и Турция в НАТО биха искали да се занимават, докато са достатъчно заети с войната в Украйна.
  • Конфликт между двете държави е малко вероятен, но не и невъзможен.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Това е най-сериозната ескалация на напрежението между Анкара и Атина от дълго време насам.
  • И е последното нещо, с което съюзниците на Гърция и Турция в НАТО биха искали да се занимават, докато са достатъчно заети с войната в Украйна.
  • Конфликт между двете държави е малко вероятен, но не и невъзможен.

"Човек с име Кириакос Мицотакис вече не съществува за мен. Никога няма да се съглася да се срещна с него. Ще продължим да общуваме само с почтени политици." "Вярваме само на думите на мъж. На онзи, който не е мъж, не вярваме." Това са част от репликите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган по адрес на гръцкия премиер Мицотакис в последните седмици. И те маркират поредната ескалация на напрежението между двете съседни държави и съюзници в НАТО.

Гърция и Турция обичайно се опитват да свалят температурата на споровете си по време на летния сезон, за да не притесняват туристите, които са ключови и за двете икономики. Този път обаче ситуацията изглежда нажежена до бяло и в Атина се опасяват, че предстои горещо лято, в което турските провокации ще се множат, вместо да затихват.

Дали нещата ще останат на ниво външнополитически театър за вътрешна употреба е трудно да се прогнозира, още повече че е възможно заради неволен инцидент кризата да излезе извън контрол и да стигне дотам, докъдето никой не иска. Според Сонер Чагаптай от Washington Institute сегашното припламване е безпрецедентно. "Ердоган отправя предупреждения към Гърция относно споровете им в Егейско море и заплашва с повторение на катастрофата с бруталния разгром на Гърция от Турция в Мала Азия през 1922 г. Това е най-сериозната ескалация на напрежението между Анкара и Атина от дълго време насам", посочва Чагаптай пред Arab News. И е последното нещо, с което съюзниците на Гърция и Турция в НАТО биха искали да се занимават, докато са достатъчно заети с войната в Украйна.

Съюзници по неволя, врагове по избор

Кавгите между Турция и Гърция не са нещо ново. Двете държави се изправиха на ръба на война през 1996 г. заради оспорвани острови в Егейско море и продължават да се карат за тях. Преди две години пък се стигна до сблъсък между турски и гръцки плавателен съд, след като Анкара пусна свой кораб да прави сондажи за газ и нефт в близост до гръцки и кипърски териториални води в Средиземно море. Тогава Франция изпрати военни кораби в региона, за да подкрепи Гърция. В списъка с конфликтни точки между Анкара и Атина освен морски граници и застъпващи се претенции за размера на континенталния шелф, въздушното пространство и правата върху енергийни ресурси влиза и статутът на разделения от десетилетия Кипър.

Само преди три месеца имаше надежди за положителна промяна и затопляне на отношенията, след като Ердоган покани Мицотакис да се срещнат в Истанбул и да обсъдят кризата в Украйна и енергийните доставки. Сега обаче ситуацията отново стигна точката на кипене. И в момент когато двете страни едновременно са изправени пред икономически срив плюс висока инфлация и пред приближаващи важни избори догодина (в Гърция дори се заговори, че може да има предсрочен парламентарен вот още тази есен), усещането е, че напрежението помежду им все повече се използва за вътрешни цели. Войната в Украйна и стремежът на двете държави да увеличат влиянието си на фона на геополитическата криза още повече вдига залозите.

Всичко започна със серия от нападателни изказвания и туитове на Ердоган и неговия външен министър Мевлют Чавушоглу, в които обвиняват Гърция, че нарушава международните договори за статута на егейските острови и ако не ги демилитаризира, суверенитетът им ще бъде оспорен от Анкара, а нещата могат да завършат с "трагичен край". Преди дни Мицотакис се оплака, че страната му е подложена на "безпрецедентна лавина" от нарушения на въздушното й пространство от турски самолети, и определи турските претенции към островите като "абсурдни".

Както обикновено, в подобни спорове има повече от един пласт. Изострянето идва след визита на Мицотакис във Вашингтон в средата на май, която беше приветствана от гръцките анализатори като качване на двустранните отношения на ново ниво и признание за засилената роля на Гърция като важен фактор в Средиземноморието. По време на посещението беше обявено, че Гърция е на път не само да купи от САЩ изтребители от пето поколение F-35, но и да се присъедини към програмата за разработването им, от която Турция беше изключена заради купуването на руски системи за противоракетна отбрана С-400. Нещо повече, в реч пред американския Конгрес Мицотакис призова САЩ да размислят, преди да продават оръжия на страни в региона, които представляват риск за сигурността. Макар да не спомена имена, за всички бе ясно, че говори за Турция и желанието й да купи 40 изтребителя F-16.

Точно тези маневри предизвикаха гнева на Ердоган. И засилването на натиска върху Гърция сега се тълкува като опит на Анкара да изпрати сигнал към партньорите си от НАТО и най-вече към САЩ. "По същество посланието на Ердоган към Америка е следното: "Стойте настрана от Гърция." Турция няма да отстъпи ролята си на предпочитания партньор на САЩ в региона, а ако това все пак се случи, то ще бъде на висока цена", обяснява Зенонас Циарас, анализатор от Peace Research Institute Oslo (PRIO), цитиран от в. Cyprus Mail.

Има и предположения, че заплахите на Ердоган да наложи вето на влизането на Швеция и Финландия в НАТО също са опит да изнуди САЩ да му продадат F-16 и дори да върнат Турция в програмата за F-35. Според гръцки правителствени източници, цитирани от в. "Катимерини", една от причините за атаките срещу Гърция е, че Ердоган е усетил, че е прекалил с блокирането на двете скандинавски държави за НАТО, и ще бъде принуден да отстъпи. И най-вероятно ще се опита да компенсира поражението с втвърдяване на линията срещу Гърция.

Войната на Ердоган срещу всички

Въпросът е доколко опасно е прехвърчането на искри между Атина и Анкара и дали може да бъде прието просто като разлайване на кучетата с предизборни цели. Успокояващата теория е, че "гореща" война заради Егейско море остава не особено вероятна най-малкото защото двете страни вече десетилетия успяват да избегнат конфликт въпреки острите си спорове по куп теми. Вътрешнополитическата динамика и в двете държави обаче може да подтикне лидерите им към рисковани действия.

Популярността на управляващата в Гърция "Нова демокрация" пада и има спекулации дали Мицотакис и партията му ще запазят центристкия си профил, или ще завият надясно. Необходимостта да активизира електората си е надвиснала още по-застрашително над Ердоган. Както отбелязва пред Cyprus Mail директорът на PRIO Хари Цимитрас: "Ердоган вероятно не го е грижа особено за Гърция. Но неговите политически партньори от Партията на националистическото действие ги е грижа. А той има нужда от тях, за да бъде преизбран догодина."

Президентските и парламентарните избори догодина се очертават като най-трудните в дългата политическа кариера на Ердоган. Официалната инфлация в Турция е 73%, но предположенията са, че реалната е трицифрена. Турската лира, която се възстанови леко в началото на годината, сега се е запътила към нов крах заради обещанията на президента за още понижения на лихвите (в момент, когато основните централни банки в света ги вдигат заради инфлацията). С икономика, която очевидно е отвъд спасяване предвид странните лихвени разбирания на президента, Ердоган, изглежда, е избрал предизборна стратегия, която сп. Economist обобщава като отклоняване на вниманието от галопиращата инфлация с "търсене на чудовища за унищожаване у дома и навън". Вътре в страната Ердоган започва нова вълна от репресии, включително срещу политици от прокюрдската партия HDP, маскирана като война срещу терора. Навън започна офанзива в територии, контролирани от кюрдски бойци в Северна Сирия, блокира Швеция и Финландия заради подкрепата на Стокхолм за кюрдски дисиденти и ескалира напрежението с Атина.

Проблемът по отношение на кризата с Гърция е, че тя не е просто продукт на моментната вътрешна политика в Турция. Както отбелязва в свой анализ турският изследовател Селим Кору, Ердоган вижда ефектите от войната в Украйна като "отворена възможност да преследва широк набор от ревизионистки цели в близката чужбина".

Което е и причината рискът от конфликт в Егейско море да не може да бъде изключен, макар че, особено на фона на кризата в Украйна, това да изглежда като лудост. "Война между Гърция и Турция е не само възможна, но в определен момент дори вероятна", предупреждава историкът Раян Гингерас в своя статия за War on the Rocks. Дано този момент не е сега.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1

    Темата Турция в Капитал традиционно се гледа в криво огледало.
    Което изключва възможността незапознатият с подробностите потребител да получи нещо що-годе обективно като информация.

    Това налага някои уточнения по текста, които да разсеят усещането за непочтена пропаганда, разчитаща на недомлъвки и спестяване на факти, предизвикати от това, че Турция прави своята политика, съобразявайки се най-вече с националните си интереси, а не с тези на Вашингтон.

    1. По темата на гръко-турските отношения.
    Като изключим падането на Константинопол, по който гърците продължават да имат фантомни болки вече 7 века, няма друг исторически факт от новата история, когато Турция да е агресирала по отношение на Гърция и това да е довело до военен сблъсък.

    През 1919 г. Венизелос, подмамен от превземането на Истанбул от съюзниците му от Антантата, решава да откъсне от Османската крайбрежието на Мала Азия и стоварва непредизвикан с нищо десант до Измир. Три години по-късно тази инвазия завършва с национална катастрофа за Гърция - разгромена армия, фалирана държава, няколко милиона гръцки бежанци от Мала Азия заливат Гърция.

    По време на военната хунта в Атина, през 1974 г. гръцки емисари инспирират преврат в Кипър от киприотите, привърженици на еносиса - присъединяването на Кипър към Гърция. Правителството на архиепископ Макариос е свалено със сила.
    Турция, като едно от страните-гаранти (с ОК и Гърция) за независимостта и териториалната цялост на Кипър според Лоондонския договор от 1961 г. изпраща нота в Атина, а когато дори не получава отговор, мин.-председателят Бюлент Еджевит нарежда операция "Атила". В резултат и днес Кипър е разделен на гръцка и турска държави.

    2. По темата за шелфа
    Севернокипърската турска република е призната единствено от Турция и от Южна Осетия. Това не й пречи вече почти половин век да се управлява като всички познати демократични държави - чрез избори, правителство, парламент и президент. Което предполага, че държавата има право и на морска икономическа зона и на природните дадености, намиращи се там. Това е причината турският изследователски кораб Пири Рейс да пребивава в изключителната икономическа зона на СКТР.

    3. По темата за Ф 35
    Непосредствено преди опита за преврат срещу Ердогат оп 15 юли 2016 г, САЩ и Германия спешна изтеглят от Турция своите ЗРК patriot, които са единствените ПВО и ПРО системи в страната. Ердоган моли неколкократно Обама за разрешение Турция да закупи свои patriot. Не получава отговор. Всъщност метежът на турските ВВС от натовската база Инджирлик е отговорът. Отсъствието на ПВО ракети - също.

    Затова Анкара се обръща към Москва и купува два дивизиона С 400. В резултат на мига Турция е изключена от участие в американската програма Ф 35. И - което горе не е казано - САЩ блокират/задържат/конфискуват/отнемат около 4 млрд долара, което е турското участие в програмата. Те не са й върнати и до момента.

    По аналогия с ракетите, не продадат ли Ф 16 на Турция, САЩ рискуват съюзникът им по нато да се обзаведе с ескадрили руски Су 35.

    4. По темата за Швеция и Финландия в нато
    Съществен и причудлив пропуск в текста горе е, неспоменаването дори, че по отношение на кюрдите абсолютно всички турски партии в Турция са единни - и тези в управлението, и тези в опозиция. Това е така, защото кюрдската тема е исторически проблем още от времето на Османската. А причината за латентния антиамериканизъм в Турция е именно заиграването на САЩ с т.н. Велик Крдистан и подкрепата им за кюрдските сепаратисти във всички страни от района, в които има кюрди: Турция, Сирия, Иран и Ирак.

    Заиграването на Швеция и Финландия с кюрдски сепаратестки организации на своя територия, кори в парламента в Осло има кюрдски депутати(!) не предвещава благополучен развой на казуса.

    И тук не става изобщо въпрос на пазарлък, а на чувство за национално достойнство.

    Виж, ако Киро и Весела Чернева отидат за 2-3 дни в Анкара, може да им решат драмата с Кюрдистан без турците да разберат какво става...
    Както тук ние с БЮРМ!

    Нередност?
Нов коментар