ЕС каза "да" на Украйна

Важно е страната да получи статут на кандидат, дори да са нужни десетилетия, докато стигне до членство. Но решението изпраща силен сигнал към Русия

Лидерите на Франция, Германия и Италия посетиха Киев и дадоха силен сигнал, че Украйна ще получи статут на кандидат за ЕС
Лидерите на Франция, Германия и Италия посетиха Киев и дадоха силен сигнал, че Украйна ще получи статут на кандидат за ЕС
Лидерите на Франция, Германия и Италия посетиха Киев и дадоха силен сигнал, че Украйна ще получи статут на кандидат за ЕС    ©  Reuters
Лидерите на Франция, Германия и Италия посетиха Киев и дадоха силен сигнал, че Украйна ще получи статут на кандидат за ЕС    ©  Reuters
Статията е обновена на 24 юни
Темата накратко
  • ЕС предостави статут на страна кандидат на Украйна на Срещата на върха (23 юни), което е първа крачка по пътя към пълноправно членство.
  • Вероятно ще са нужни десетилетия и сериозни усилия и реформи от една разрушена от руската инвазия страна. Но решението идва в ключов момент и е натоварено със силен символизъм.
  • Обсъждат се нови "допълващи" форми на европейска интеграция, които да могат да бъдат приложени както в Източна Европа, така и на Балканите.

"Всички знаем, че украинците са готови да умрат за европейската перспектива" - с тези думи председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви предложението на комисията за предоставяне на статут на кандидат за членство в ЕС на Украйна миналата седмица. И допълни: "Искаме те да живеят с нас европейската мечта." Комисията препоръча статут на кандидат и за Молдова, малката бедна съседка на Украйна, която прие стотици хиляди бежанци от войната, докато Грузия ще трябва да изчака и да се задоволи на този етап само с "перспектива за членство" (подобно на Косово и Босна и Херцеговина).

Украинският президент Володимир Зеленски приветства в Twitter сигнала от Брюксел като "първата стъпка по пътя към членство в ЕС, която със сигурност ще доближи нашата победа". Окончателното решение дойде от 27-те държавни и правителствени ръководители по време на Европейския съвет на 23 юни. Обявяването на предложението на ЕК съвпадна с посещението на лидерите на Франция, Германия и Италия в Киев, които изразиха подкрепата си и дадоха силен сигнал, че съветът ще потвърди препоръката на комисията.

"Исторически момент", написа в Twitter председателят на Европейския съвет Шарл Мишел веднага след решението и добави: "Днес отбелязваме решаваща стъпка по пътя ви към ЕС." Украинският президент Володимир Зеленски също реагира в социалната мрежа: "Искрено приветствам решението на лидерите на ЕС да предоставят на Украйна статут на кандидат" и го описа като "уникален и исторически момент" в отношенията Украйна - ЕС.

Много символика и много работа

Пътят на Украйна към ЕС все пак се очертава дълъг и труден. Страната е голяма, бедна и корумпирана и още преди руската инвазия покриването на критериите за влизане в ЕС би било сериозно предизвикателство. Предвид разрухата, пред която е изправена Украйна, и факта, че на някои държави им отнема десетилетия да достигнат европейско ниво дори след присъединяването, задачата наистина изглежда сложна.

Критиците посочват, че хроничната институционална слабост на Украйна не говори добре за способността й да предприеме нужните за присъединяване към ЕС реформи. Бързото даване на статут на страна кандидат би изпратило лошо послание към страни като Косово и Босна и Херцеговина, които още не са го получили. А също така би създало нереалистични очаквания и бавният напредък след това ще доведе до разочарование в Украйна и в други желаещи да влязат в ЕС. Сагата с аспирациите на Украйна да се присъедини към НАТО и на Турция - към ЕС, показват риска да се дават обещания, които не могат да бъдат изпълнени.

Това са основателни притеснения. Но те бледнеят пред опасностите, ако Украйна беше отхвърлена. Отказът на ЕС да й даде статут на кандидат щеше да потвърди наратива на Владимир Путин - че Украйна не е суверенна европейска държава, която има право да определя своето бъдеще. И щеше да помогне на руския президент да постигне целите на инвазията си. Докато казването на "да" на Украйна носи силен символизъм и изпраща важен сигнал към Путин - че ЕС е единен, няма да се изплаши от Русия и остава верен на същността си да бъде организация, която разпространява мир и просперитет на Стария континент.

"Статутът на кандидат за членство в ЕС е знак, че жертвите на хиляди украинци, загубили живота си заради избора на Европа пред Русия, не са напразни, че страната има бъдеще в цивилизованото семейство на ЕС. В момента се вижда ясно - руската инвазия никога не е била свързана с НАТО, а целта й е да попречи на Украйна да се развива и да избере свой собствен път. Това е, което украинците се опитват да направят от векове и заради което винаги са наказвани със забрана на езика им, с депортиране, гладуване и убийства. Кандидатурата за ЕС дава надежда в тази екзистенциална борба за Украйна", казва пред "Капитал" Уляна Готлиб, член на Nordic Ukraine Forum.

В същото време статутът на кандидат не означава автоматично начало на преговорите за присъединяване - това обикновено идва по-късно и отново изисква одобрението на всички държави - членки на ЕС. Украйна и Молдова ще трябва да свършат тежка работа, преди да започнат преговорите за членство. Дори след началото им, ако няма напредък, те могат да продължават на практика безкрайно - Турция например е "на опашката" от 2005 г.

В най-добрия случай "морковът" от ЕС ще е стимул за Киев да прави смислени промени. "Новият статут носи рамка, която да гарантира, че политиците ще донесат промените, които украинците искат и заслужават, чрез реформи, за да минат на следващо ниво към пълноправно членство. Хубав пример за това е скорошната ратификация на Истанбулската конвенция за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие", посочва Уляна Готлиб. Това обаче е малка крачка. Страната трябва да завърши процеса на реформиране на политическата и съдебната си система и да ги направи съвместими с тези на ЕС.

Промени в Украйна, промени и в ЕС

Макар заради войната европейските институции да са по-склонни от всякога за напредък в отношенията, пълноправното членство все още е далечен хоризонт за страната. Френският президент Еманюел Макрон, който през последните години не подкрепяше особено разширяването, сега говори за "необходимостта в този момент да се изпрати силен сигнал към Украйна и украинците", но с условия. Страни като Полша, Словакия и прибалтийските републики настояват, че Украйна трябва да получи статут на кандидат, но не и "бърза писта" към членство. Нидерландия, която от години е противник на разширяването на ЕС (а и на включването на България в Шенген), също е за внимателен подход. "Няма бърз процес", казва холандският премиер Марк Рюте, но добавя, че ЕС ще продължава да задълбочава връзките си с Украйна. Дания също има притеснения, че Киев не изпълнява критериите и страната "ще трябва да подобри фундаментално своята законодателна и институционална рамка".

Макар да има прецеденти за бързи процедури по приемане с Швеция и Финландия, този подход е изключително рядък. Държави като като Албания, Северна Македония, Черна гора, Сърбия и Турция чакат с години и дори десетилетия да станат част от ЕС. "Има известни прилики между положението на Украйна днес и Сърбия през 90-те години на миналия век", казва пред "Капитал" Тибо Музерг, политически анализатор. Още през 2003 г. Сърбия е обявена за потенциален кандидат за ЕС, но и до днес дори не е отворила половината преговорни глави. Словакия и Турция получават "перспектива" за членство през 1999 г., но Словакия влезе пет години по-късно, докато Турция сега е по-отдалечена от ЕС, отколкото е била тогава.

Икономическото възстановяване и догонване на европейските икономики след войната в Украйна също би отнело години, за да е конкурентоспособна тя в общия пазар. "Има изисквания, които Украйна ще трябва да изпълни, ако иска да се присъедини. И ще бъде много трудно за държава, опустошена от руската армия, бързо да се изправи на крака. Във всеки случай пълноправното членство не може да се мисли, докато войната е в ход", казва Тибо Музерг.

Самият ЕС и начинът, по който приема нови държави (някои от които и години след влизането създават проблеми и изпълняват критериите за членство само на хартия), също имат нужда от промени. Затова и все по-често се чуват призиви като на Урсула фон дер Лайен в областта на външните работи и разширяването да се премине към гласуване с квалифицирано мнозинство. Но и самият председател на ЕК признава, че подобна голяма промяна във вземането на решения в ЕС дори само по отношение на външната политика би била трудно постижима. "Истинският проблем за лидерите на ЕС, когато обсъждат кандидатурата на Украйна на Срещата на върха на 23 - 24 юни и след това, е какъв клуб трябва да бъде ЕС. Този клуб ще трябва да преосмисли и обнови това как интегрира своите все по-разнообразни членове", пише в свой анализ Мария Демерцис, зам.-директор на брюкселския аналитичен център Bruegel.

"ЕС трябва да създаде Партньорство за разширяване, което предлага на Украйна, Молдова, Грузия и страните от Западните Балкани конкретни стъпки към по-дълбока интеграция и път към евентуално членство. Това ново партньорство трябва да включва три стълба: интеграция в единния пазар и възстановяване на Украйна, енергийния и климатичен преход и по-силно политическо сътрудничество по въпросите на сигурността", посочва Пьотр Бураш от European Council on Foreign Relations (ECFR).

Подобно предложение вече бе отправено и от Макрон през май: "Всички знаем отлично, че процесът, позволяващ на Украйна да се присъедини, ще отнеме години - всъщност вероятно десетилетия. И трябва да кажем тази истина, освен ако не решим да понижим стандартите на това членство и следователно да преосмислим напълно единството на нашата Европа." Френският президент предложи алтернатива - "Европейска политическа общност" от страни, които са в процес на присъединяване или вече са излезли от ЕС като Великобритания. Макрон я описа по следния начин: "Тази нова европейска организация ще позволи на демократичните европейски нации, придържащи се към нашия набор от ценности, да намерят ново пространство за политическо сътрудничество, сигурност, сътрудничество в енергетиката, транспорта, инвестициите, инфраструктурата и движението на хора." Засега това е само идея. Но показва, че и ЕС е в процес на промени.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2

    И какво от това?
    ЕС като че е обречен с всеки нов свой ход все повече да губи субектност и зазвучава като набързо мобилизирани беквокали на Чичо Сам.

    В този смисъл дали ще присъедини БЮРМ, Косово, Армения, Украйна, Шри Ланка и Тринидад и Тобаго - това ще е просто физическа екстензия. Нещо като червеното заклинение от пинсионерските митинги от 90-те: "много сме, силни сме".
    Колкото бяха силни и много социалистите тогава, толкова е и ЕС в момента - хич.

    Последните напъни на умиращите империи като по учебник са териториалните разширения. Всъщност при слаб център всяка присъединена територия носи нови и нови нерешими проблеми, с които все по-зле функциониращата метрополия няма капацитет да се справя. И реално географската екстензия ускорява центробежните сили, заради неспособността за обладяване на процесите, което води до разпада на империята.

    При тази кампания на разширение ЕС си е набелязал изкючително проблемни страни, с чиито (дори най-видимите) проблеми няма как да се справи:
    - Албания с отявленото желание да обедини Косово и западната половина на БЮРМ, населени с компактно албанско население, във Велика Албания;
    - БЮРМ с атавистичния си антибългаризъм и потенциално вливане във Велика Албания
    - Украина, която е във военен, демографски, икономически, териториален, финансов и всякакъв - какъвто се сетите - колапс.

    Доста извратено мислене е в преломен геополитически момент, губещият по всички основни критерии ЕС да се "обзавежда" зорлем с нови, нерешими проблеми.

    Но все пак империите имат тайминг. Когато им изтече пясъкът, все някой ще направи фаталната финална стъпка - дали ще е Калигула, Горбачов, Байдън или Урсула и Со са несъществени подробности.

    Нередност?
  • 3
    wns06646792 avatar :-|
    wns06646792
    • - 1

    Срамно е, че България не наложи вето, въпреки асимилационната политика на Украйна срещу българската общност. Дори имената са им сменили.

    Нередност?
  • 4
    borodino avatar :-|
    borodino
    • - 1

    Омаяни от новината, авторките така и не изясниха какво толкова дава кандидат-членството.
    Турция, например ,е кандидат за ЕС почти 60 г. Дори има затворена цяла една преговорна глава.
    Какъв е взаимният келепир на Брюксел и Анкара от това? Никакъв. Същият ще е и с Украина и Молдова - дъвка за балончета.

    Нередност?
Нов коментар