Търговията с емисии ще се разшири към морския транспорт, автомобилите и сградите

Евродепутатите решиха още въглеродният данък да обхване нови сектори, ще се изискват и сертификати на CO2 отпечатък при внос от трети страни на определени стоки

Темата накратко
  • От втория път Европарламентът успя да постигне компромис относно реформата на Европейската схема за търговия с емисии (СТЕ) и предстоящия въглероден данък на блока (CBAM).
  • Евродепутатите залагат по амбициозни цели от тези на ЕК и искат да реализират "Готови за 55" още през 2030 г.
  • Заради инфлацията и енергийната криза гражданите на ЕС няма да плащат за емисиите от частните автомобили и сгради преди 2029 г., но за бизнеса датата е 1 януари 2024 г.

"Изминаха почти три години, откакто за първи път говорихме за Европейския Зелен договор. Три години, в които бяхме свидетели на най-горещото лято, тежки бури и опустошителни суши. Достигнахме най-високото ниво на въглероден диоксид през последните 4 милиона години", каза евродепутатът Николае Стефанута ("Обнови Европа", Румъния) в сряда, след като Европейският парламент най-сетне гласува докладите си за промяната в Системата за търговия с емисии на ЕС, новия Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) и Социалния фонд за климата

Законодателният пакет е част от плана "Готови за 55", който залага инструментите и междинните цели (до 2025 г.) за цели постигане на изцяло нулеви емисии на европейската икономика до 2050 г. Макар решенията да са по-малко амбициозни от първоначално поставените цели, те със сигурност ще се отразят на бизнеса и качеството на живот в държавите членки.

Какво представлява въглеродният данък и защо е нужен?

С поставянето на високи екологични цели в Зелената сделка Европейската комисия си даде сметка, че много производства вероятно ще се релокират в трети страни с по-лека регулаторна среда. За да предотврати това, комисията предложи поетапно въвеждане на такси за внос на определени продукти с висок въглероден отпечатък (от 2026 до 2035 г.), като същевременно постепенно премахва и безплатните разпределения на квоти за емисии на европейските производители. С това тя иска да гарантира равни условия за всички.

Въглеродният данък първоначално ще обхваща пет промишлени сектора: желязо и стомана, цимент, торове, алуминий и производство на електроенергия. В преходната фаза, считано от 2023 г., вносителите в тези сектори ще трябва да докладват внесените емисии на парникови газове на CO2, но няма да трябва да плащат финансовите корекции. След като механизмът окончателно влезе в сила, вносителите от ЕС ще се нуждаят от разрешение за тези продукти и от закупуване на въглеродни сертификати, съответстващи на цената на въглерода, която би била платена за производството на стоките в ЕС.

Приходите от CBAM ще се натрупват в европейския бюджет, а еквивалентна сума ще бъде предназначена за усилията за декарбонизация в най-слабо развитите страни. Освен това докладът подкрепя създаването на централизирана администрация на ЕС, за да следи спазването на правилата и да дефинира допълнителни случаи, които могат да са обект на опити за заобикалянето им.

Какво ще се случи със системата за търговия с емисии (СТЕ)?

"Всеки, който инвестира в смекчаване на климата, ще бъде подкрепен, но тези, които просто искат да продължат да замърсяват, ще имат трудности. Ще защитим работните места и ще направим необходимото, за да спасим планетата за нашите деца и внуци", каза в пленарната зала докладчикът Петер Лизе (ЕНП, Германия).

В тази връзка Схемата за търговия с емисии (СТЕ) ще бъде реформирана и ще включи първо и морския транспорт. Евродепутатите искат да покрият 100% от емисиите от вътрешноевропейски маршрути към 2024 г. и 50% от емисиите от извъневропейски маршрути от и към ЕС между 2024 и 2026 г. От 2027 г. емисиите от всички пътувания трябва да бъдат покрити 100% с възможни дерогации за страни извън ЕС, където покритието може да бъде намалено до 50% при определени условия.

Депутатите искат също така в схемата да бъдат включени емисии на парникови газове, различни от CO2, като метан, азотни оксиди, а 75% от приходите, генерирани от търг за морски квоти, ще бъдат вложени във фонд за океана, за да се подпомогне преходът към енергийно ефективен и устойчив на климата морски сектор в ЕС.

Парламентът също така иска да включи в СТЕ и изгарянето на битови отпадъци от 2026 г.

На 1 януари 2024 г. пък ще бъде създадена отделна нова система за търговия с емисии за разпределение на горива за търговския автомобилен транспорт и сгради - една година по-рано от предложеното от комисията.

За да не се налага гражданите да поемат допълнителни енергийни разходи в период на историческа енергийна криза в ЕС, жилищните сгради и частният транспорт няма да бъдат включени в новата СТЕ преди 2029 г. Евродепутатите също така предлагат да се въведе ограничение на цената от 50 EUR, така че ако средната цена на квотите в ETS II надхвърли това ограничение преди 2030 г., 10 милиона квоти трябва да бъдат освободени от резерва за стабилност на пазара.

Приходите от търговете на 150 милиона квоти в рамките на СТЕ II ще бъдат предоставени на Фонда за социален климат за справяне с предизвикателствата пред семействата с ниски доходи. Достъп до Социалния фонд и Фонда за модернизация на ЕС ще имат само държави членки, които са приели правно обвързващи цели за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и мерки за постепенно премахване на всички изкопаеми горива. Финансовите потоци също ще зависят от спазването на върховенството на закона.

Реакциите на бизнеса

CEMBUREAU (Европейска циментова асоциация) вече изрази разочарованието си от гласуването в пленарната зала на тези реформи. "И двата проекта на текста на Европейския парламент относно ETS и CBAM съдържат значителни подобрения по някои ключови въпроси като промишлените иновации, които са от съществено значение за подкрепата на нашия преход към въглеродна неутралност", коментира Коен Копенхол, главен изпълнителен директор на CEMBUREAU, но добавя, че наказани от тези решения ще бъдат по-бедните производители в трети страни. В отворено писмо на главните изпълнителни директори на стоманодобивната промишленост на ЕС до Европейския парламент и държавите членки обясняват, че приетото от ЕП законодателство "подкопава капацитета ни да инвестираме в тези проекти и проваля прехода към зелено производство на стомана и в Европа". Те отбелязват, че ползите от промените във въглеродния данък трябва да бъдат доказани.

По подобен спорен начин се оценява и планът за въвеждане на ценообразуване на въглеродните емисии за автомобилен транспорт и отопление. Според приетия доклад в ЕП фирмите ще трябва да плащат въглеродна цена за продукти като гориво или мазут, докато частните потребители засега ще бъдат освободени.

Предстои позицията на Европейския парламент по зеленото законодателство да бъде окончателно одобрена от европейските лидери, като най-рано това може да се случи през есента.

Все още няма коментари
Нов коментар