Фед и ЕЦБ най-накрая приеха инфлацията на сериозно

Водещите централни банки ще се стремят с голямо закъснение да се справят с проблема, но вдигането на лихвите може да доведе до рецесия

Джером Пауъл призна, че справянето с високата инфлация може да доведе до рецесия в САЩ
Джером Пауъл призна, че справянето с високата инфлация може да доведе до рецесия в САЩ
Джером Пауъл призна, че справянето с високата инфлация може да доведе до рецесия в САЩ    ©  Reuters
Джером Пауъл призна, че справянето с високата инфлация може да доведе до рецесия в САЩ    ©  Reuters
Темата накратко
  • При сегашната висока инфлация в САЩ и еврозоната лихвите трябва да са много по-високи.
  • Вдигането на лихвите в еврозоната от юли ще създаде проблеми за взимането на нови държавни дългове и финансиране на дефицитите.
  • Необходими са сериозни мерки за ограничаване на бюджетните разходи, но това не се случи през миналата година, когато икономиките вървяха нагоре.

Големите централни банки имат много работа в последно време - Фед повиши лихвата в САЩ с 1.25 пр. пункта за две заседания, Европейската централна банка (EЦБ) обяви край на изкупуването на облигации и заяви, че ще работи върху нов инструмент за намеса на този пазар, Английската централна банка повиши лихвата за пети път, а тази в Япония пое ангажимент да поддържа парични стимули въпреки растящото безпокойство от поевтиняващата йена.

По-строгата парична политика доведе до спад на американските акции с 20% от началото на годината, а разликата между доходността по 10-годишните сигурни германски облигации и рисковия италиански дълг рязко нарасна миналата сряда, преди ЕЦБ да съобщи за извънредното си заседание.

Различни подходи

Основните правила за това как централните банкери трябва да реагират на висока инфлация като сегашната показват, че лихвите трябва да са много по-високи. Фед изпусна ситуацията от контрол и с голямо закъснение си призна. Сега настоява, че ще укроти инфлацията, която достигна годишен темп от 8.6% през май. Трудно е да се повярва, че това няма да предизвика рецесия.

EЦБ е изправена пред още по-тежка дилема - задлъжнелите страни в еврозоната ще бъдат подложени на натиск както от повишаването на лихвите (банката също не предвиди високата инфлация), така и от увеличаването на спредовете между доходността на облигациите им с тези на Германия. Без мерки дългът на Италия от над 150 % от БВП може да стане неустойчив, което да направи Рим още по-уязвим при пазарна паника.

Сега двете водещи централни банки в света ще се опитат да ограничат ръста на цените с по-високи лихви, но и да не доведат икономиките до свиване. Ще могат ли да се справят с тази трудна задача?

"Трябва да се има предвид, че инфлацията в САЩ и ЕС е доста различна и като същност, и като причини. Но и от двете страни на океана премина през три фази. Първата беше породена от предлагането поради нарушените вериги на доставките и ограниченията в резултат на ковид-19. След това дойде втората, при която правителствата, с цел да компенсират ниско потребление или ограничен бизнес, започнаха да раздават пари (в САЩ директно "хеликоптерни", в ЕС - квази-"хеликоптерни", защото не бяха раздавани директно на хората), които на практика нямаха и бяха напечатани от централните банки. В началото на тази година започна третата фаза на инфлацията, в която се смесиха ефекти на предлагането (след като потребителите имат допълнителни доходи и спестявания), войната в Украйна, която също повлия на предлагането и от страна на търсенето поради продължаващите програми за компенсация на бизнеса и домакинствата", обяснява пред "Капитал" Васил Караиванов, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

И ако в ЕС инфлацията до голяма степен първоначално беше внесена отвън, допълнителният ефект, който доведе до половината от поскъпването през последните шест месеца, е обезценяването на еврото спрямо долара.

Кога ще спадне инфлацията

Като най-голяма икономика в света, за САЩ е лесно да вдигат лихвите и така да привличат капитали от цял свят - инвеститорите са наясно, че страната е най-сигурното място за парите им сега, особено след като има сериозни очаквания за стагфлация. А с този прилив на капитал финансирането на бюджетния дефицит и издаването на нов дълг не е никакъв проблем за Вашингтон. Затова Фед вече смело покачва лихвите в опит да овладее инфлацията.

В ЕС и еврозоната ситуацията е по-различна - вдигането на лихвите в САЩ и допълнителното поскъпване на долара спрямо еврото на практика може да донесе още инфлация за валутния съюз.

Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана трейдинг", е на мнение, че инфлацията в САЩ и Европа ще започне да намалява, когато се случат две неща. "Едното е бързо решение на конфликта в Украйна, така че не само войната да спре, но и да се рестартират икономическите и политическите връзки с Русия. Това е в по-голяма степен важно за Европа, където инфлационният натиск още се задържа на ниво производствени цени. Другото е икономически спад, от който да дойде намаление на потреблението", казва пред "Капитал" Цачев.

Централните банки се стремят точно към това - охлаждане на икономиката, но дори и без повишаването на лихвите щяхме да видим постепенно навлизане в рецесия. Ако енергийните проблеми не бъдат решени, предвижданията са икономическият спад да се задълбочи. Немалка част от тях се дължат на по-ниските инвестиции в петролния сектор през последните години, за да отговорят на растящото потребление на горива. Затова, според Цачев, може да очакваме само краткосрочно намаление на инфлацията, а не спад на цените в развитите икономики, дори и след рецесията.

Васил Караиванов обръща внимание на това, че от гледна точка на кредитните пазари и големия риск от рецесия (дори стагфлация) за еврозоната, особено поради войната в Украйна, ЕЦБ не се налага да вдига лихвите. Той се аргументира с това, че в еврозоната няма активно кредитиране към бизнеса и домакинствата. Към края на декември 2008 г. размерът на кредитите към тях е бил 4.8 трлн. евро и след финансовата криза спадат до най-ниско ниво през 2015 г. от 4.3 трлн. евро. Реално обемът на кредитите от края на 2008 г. е достигнат едва в началото на 2022 г. В същото време за този период (от края на 2008 г. до края на 2021 г.) държавните дългове в еврозоната са нараснали с 4.5 трлн. евро и са изкупени от ЕЦБ. Така че ЕЦБ в момента не се налага да вдига лихвите, за да обуздае кредитирането и съответно потреблението, но банката е притискана, основно от Германия, защото еврото поевтинява и това допълнително увеличава инфлацията. Затова може да се каже, че от гледна точна на еврозоната на практика имаме валутна война, чрез която да се укроти една част от инфлацията, обяснява Караиванов.

Каква е отговорността на правителствата

Мантрата от години е, че централните банки са основните виновнициза сегашната ситуация зарадинапечатаните трилиони долари, евро и паунди. Само че същите тези централни банки купуват облигациите на правителствата, за да може цената на финансирането им да е ниска. Същото се отнася и за дълговете на бизнеса и населението, които растат, заради по-ниските лихви. Това има своя принос за инфлацията, защото създава повече потребление в икономиката и неефективно използване на капитала (ако централните банки решат да не печатат пари, твърде вероятно е капиталът да бъде сведен до минимум).

И всъщност централните банки няма какво повече да направят със средствата на монетарната политика, ако правителствата не поемат фискалната част и не променят тази политика на дефицити, като създадат основите за икономически растеж, основан на иновации и предприемачество, а не на дългове и балони в цените на акциите и имотите.

Вдигането на лихвите в еврозоната от юли ще създаде проблеми за взимането на нови държавни дългове и финансиране на дефицитите - особено за Италия, но пък правителствата в цялата еврозона и дори в ЕС не са склонни да ограничават разходите и съответно дефицитите. Експортно ориентираните държави като Германия и Нидерландия и свързаните с тях (Австрия, Бенелюкс) много лесно ще преминат през този проблем, като го решат чрез нарастване на износа. Но Франция, Италия, Испания и останалите южни страни е възможно да имат по-сериозни проблеми.

ЕЦБ вече проведе извънредно заседание в опит да успокои пазара на облигации. Книжата на страните от периферията, тези с големи дългове и дефицити, падат осезаемо и това се случва още преди повишението на лихвите и намаляването на баланса на централната банка. Ситуацията може само да се влошава в това отношение и заемите на тези правителства да се оскъпяват. Необходими са сериозни мерки за ограничаване на бюджетните разходи. Лошото е, че те не се случиха, когато икономиките вървяха нагоре през миналата година. И ако пазарът ги принуди да правят съкращения сега, това може само да влоши ситуацията за отделните икономики и бизнеса. "Повече трябва да се притесняваме не от мащабите на повишаването на лихвите, защото няма да бъде много, а от скока на доходността по облигациите и отражението му върху кредитите", обръща внимание Цветослав Цачев.

В крайна сметка в САЩ сега ударно вдигат лихвите, както правят и в други държави. ЕЦБ ще ги последва, но ще й се наложи скоро или да ги свали, или да "изобрети" нови инструменти, чрез които да влива ликвидност към пазарите и правителствата, за да не се стигне до рецесия и дълбока криза.

Все още няма коментари
Нов коментар