Европа възобновява проекти за добив на газ

Страните дават нов живот на изоставени проекти или търсят неразработени находища в опит да заместят руските доставки

Един от примерите са съвместните сондажни операции на Нидерландия и Германия в Северно море
Един от примерите са съвместните сондажни операции на Нидерландия и Германия в Северно море
Един от примерите са съвместните сондажни операции на Нидерландия и Германия в Северно море    ©  Reuters
Един от примерите са съвместните сондажни операции на Нидерландия и Германия в Северно море    ©  Reuters

Европейските страни дават втори шанс на изоставени проекти за добив на природен газ или проучват неизползвани досега залежи в опит да сложат край на зависимостта си от руския газ. Освен трите основни препоръки на Европейската комисия, които трябва да помогнат на ЕС да се раздели с енергийната си зависимост от Русия - пестене на енергия, повече възобновяеми източници и диверсификация на доставките - някои държави се насочиха и към възраждането на свои собствени проекти за изкопаеми горива, пише Euractiv.

Един от примерите са съвместните сондажни операции на Нидерландия и Германия в Северно море. Проектът беше в застой от известно време, но сега ЕС е решен да замести руския газ, особено предвид липсата на сигурност по отношение на доставките и намаляващите потоци. По-рано този месец Нидерландия одобри проекта, а се очаква скоро това да направят и властите в Долна Саксония. Германската провинция бавеше сондажите, но сега е готова да промени решението си. Очаква се работата да започне до 2024 г., а находището да осигурява между 2 и 4 млрд. куб. метра газ годишно по данни на нидерландското икономическо министерство, цитирано от DW.

Натиск за разширяване на добива на газ има и в Италия. Страната произвежда около 3.3 млрд. куб. метра годишно, а според правителството има залежи около 70 - 90 млрд. куб. метра. Въпреки това законът към момента не позволява тяхното разработване. Растящите разходи за енергия обаче накараха още през февруари правителството на премиера Марио Драги да търси решения за удвояване на добива. След като "Газпром" значително намали доставките за Италия, министърът на екологичния преход Роберто Чинголани започна преразглеждане на сондажната дейност и определи като грешка "преминаването от 20% снабдяване със собствен газ през 2000 г. на 3-4% през 2020 г.".

Румъния, Словакия и Албания също се възползват от залежите си

Румъния пък е най-големият производител на петрол сред страните от ЕС и също така има доказани запаси на газ в морето. До април тези резерви бяха блокирани, но управляващата коалиция промени закона и позволи на инвеститорите да разработват резервите. Сондажите в Черно море могат да превърнат Румъния, която сега е скромен вносител на газ, в най-големия производител на суровината в Европейския съюз, твърдят мениджъри от индустрията пред The New York Times.

Норвегия традиционно е вторият най-важен доставчик на газ за ЕС. След нахлуването в Украйна страната обеща на съюза да замести част от руския газ. За тази цел норвежкото правителство разреши увеличаване на производството, макар това да срещна неодобрение сред опозицията.

Планове за проекти за сондиране на газ се появяват и в по-малки страни без особен опит в добива на енергийни ресурси. Словакия е една от най-газифицираните страни в ЕС, с 5 млрд. кубични метра годишно потребление. Преди няколко години там беше открито находище на газ, което според оценки може да покрие около 10% от вътрешното потребление. В миналото на сондажа категорично се противопоставяха еколозите, които твърдяха, че проектът е вреден и ненужен, но войната отново върна проекта на масата. Според инвеститори, ако всичко върви по план, добивът може да започне след две години.

Албания в момента не консумира, не произвежда и не внася газ. Страната обаче притежава резерви и правителството се стреми към газификация както в производството, така и в енергетиката. Няколко проекта за добив предстои да започнат наред с изграждането на плаващи терминали за LNG край южното крайбрежие. През май газовата компания Delvina поиска разрешение да проучва едноименното находище на природен газ. Смята се, че регионът има производствен капацитет около 8-10 хил. куб. метра на ден.

Засега не всички държави се възползват от своите газови запаси. Франция има значителен потенциал от офшорни и наземни резерви, но и там законът забранява издаването на нови разрешителни, а към момента няма нагласи за промяна на ситуацията. България има около 480 млрд. куб. метра шисти, но действащото законодателство предотвратява тяхното използване и засега няма планове това да се промени.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал