Пестицидите в селското стопанство ще спаднат наполовина до 2030 г.

Инициативата на Брюксел е част от стратегията "От фермата до трапезата"

Някои държави в ЕС са притеснени, че новото правило ще застраши продоволствената сигурност и конкурентоспособността на агросектора на ЕС на фона на предизвикателства заради войната в Украйна
Някои държави в ЕС са притеснени, че новото правило ще застраши продоволствената сигурност и конкурентоспособността на агросектора на ЕС на фона на предизвикателства заради войната в Украйна
Някои държави в ЕС са притеснени, че новото правило ще застраши продоволствената сигурност и конкурентоспособността на агросектора на ЕС на фона на предизвикателства заради войната в Украйна    ©  Shutterstock
Някои държави в ЕС са притеснени, че новото правило ще застраши продоволствената сигурност и конкурентоспособността на агросектора на ЕС на фона на предизвикателства заради войната в Украйна    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • Страните членки ще могат сами да определят национални цели за пестицидите, но в рамките на определени параметри
  • Мярката ще бъде обвързана тясно и с плащанията по новите земеделски програми
  • Има завишение на опасните пестициди в плодовете и зеленчуците в ЕС - темата е актуална и в България заради скандала със занижения контрол на границата при вноса на храни от трети страни

С малко по-голямо закъснение от очакваното Европейската комисия публикува законодателно предложение за намаляване наполовина на използваните пестициди в земеделието до 2030 г. Инициативата е част от стратегията "От фермата до трапезата за справедлива, здравословна и екологично чиста хранителна система" и в съответствие с Европейския зелен пакт. Това предложение е само началото от серия доскоро препоръчителни мерки, които през 2022 г. комисията обаче ще обвърже с плащанията по новите земеделски програми. ЕК забранява и всякакви пестициди в чувствителни зони (и на разстояние 3 метра от тях) - например обществени паркове и градини, детски площадки, места за отдих или спортни площадки, обществени алеи, както и екологично чувствителни зони.

Предложението идва в разгара на руската инвазия в Украйна, която допълнително затруднява веригите за доставки и повишава цените на горивата. Според еврокомисаря по безопасността на храните Стела Кириакидес притесненията от повишения риск за глобалната продоволствена сигурност са "основателни, но те не правят действията по отношение на пестицидите по-малко наложителни", каза тя на пресконференция след представянето на инициативата.

Зам.-председателят на Комисията Франс Тимерманс повтори нейната теза, допълвайки, че геополитическата и постпандемичната обстановка не бива да забавят реализирането на зеления преход.

"От фермата до трапезата" накратко

В основата на бъдещите реформи в общата селскостопанска политика стои стратегията "От фермата до трапезата за справедлива, здравословна и екологично чиста хранителна система". Макар целите в нея на този етап да са препоръчителни, през 2022 г. се очаква ЕК да ги обвърже с плащанията. Предвижда се до 2030 г.:

  • намаляване с 50% на риска и употребата на химически и по-опасни пестициди
  • съкращаване наполовина на продажбите на антибиотици за селскостопанските животни и за аквакултурите
  • намаляване на употребата на торове с поне 20%
  • най-малко 25% от земеделската земя да се обработва по метода на биологичното земеделие и да се увеличи значително прилагането на агроекологични практики
  • поне 10% от земеделската земя да е с непроизводствени характеристики.


Притеснения в някои страни членки

Земеделските производители ще бъдат финансово компенсирани за загуби от прилагането на новите правила за пестицидите за преходен период от пет години. Това е особено важно, тъй като много ферми са пригодени да работят в система, която използва изобилно пестициди. В същото време цените на синтетичните торове се повишиха значително през последната година, поставяйки допълнителна финансова тежест върху фермерите, които зависят от химикалите за по-високи добиви от култури.

Въпреки това не всички са съгласни с плана на ЕК. Френският президент Еманюел Макрон вече подчерта необходимостта от "селскостопанска независимост" пред "устойчивостта, но в светлината на продоволствените кризи, свързани с руската инвазия в Украйна".

Десет европейски държави (Австрия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения), вкл. и България, също излязоха с обща позиция против проектопредложението. "Продоволствената сигурност и конкурентоспособността на селскостопанското производство на ЕС са изправени пред много предизвикателства... [които] са допълнително изострени от агресивната война на Русия срещу Украйна", се казва в съвместното им изявление. В такъв контекст, казват те, е от "решаващо значение да се осигурят стабилност и пропорционални мерки на европейските фермери и потребители."

Според тях, на страните трябва да бъде позволено да променят курса на действие, ако "държавата членка предвижда, че няма да постигне национална цел за намаляване до 2030 г. поради непредвидими причини" като нови вредители, появата на инвазивни видове или структурни промени в селското стопанство.

Възможности за национална гъвкавост

В отговор комисарят по безопасността на храните Стела Кириакидес предлага правнообвързващи цели за ЕС, но с национални специфика. "Това е необходимо, за да продължим напред, [но] всички държави-членки ще трябва да положат усилия", каза Кириакидес и призна, че в много страни от ЕС съществуват различия по отношение на използването на пестициди, както и предизвикателствата, пред които са изправени. Държавите членки ще бъдат помолени да определят свои собствени национални цели за намаляване в рамките на определени параметри.

Междувременно неотдавнашен доклад на Pesticide Action Network говори за драматичното нарастване на опасните пестициди в плодовете и зеленчуците в Европа и показва доказателства, че правителствата не изпълняват законовите си задължения. Темата е особено чувствителна в България, където ниският контрол при вноса на хранителни продукти от трети страни бе повод за скандал през последния месец.

Законодателното предложение на ЕК бе очаквано от страните членки, включително и от България, която трябваше да вземе предвид мерките от стратегията "От фермата до трапезата" и да ги включи в своя стратегически план - новите земеделски програми за периода 2021 - 2027 г., до 21 декември 2021 г., така че земеделието да стане по-екологично, а плащанията да са базирани на резултати. За покриване на високите изисквания страната предвиди нови екомерки, фокус върху дребните и средните стопанства и обвързано с производството подпомагане, но не успя да запази първоначалния срок за подаване на документа. Стратегическият план вече е върнат с над 405 забележки, а политическата ситуация в страната може допълнително да забави одобрението на новите програми.

Извънредна помощ за агросектора от ЕК заради войната в Украйна

Не това тревожи обаче българските селскостопански производители. Българските земеделци, животновъди и оранжерийни производители са единствените, които остават некомпенсирани за високите цени на фуражите, енергоносителите и материалите. Лутането на държавата и блокирането на износа на зърно през март създаде допълнително напрежение. В същото време бизнесът е силно притеснен от повишаването на цените и липсата на активност за актуализация на параметрите на инвестициите в проектите им, които вече са одобрени, но и твърде забавени.

Преди броени дни Министерството на земеделието все пак обяви за обсъждане своя план за извънредната помощ, определена от ЕК за приспособяване на земеделските стопани към икономическата ситуация след конфликта в Украйна. За България е предвидена помощ 10,6 млн. евро от ЕС с възможност тя да бъде увеличена с национални средства до 200%, или общо 62 млн. лв. Според проекта помощ ще се предоставя на стопани от секторите свиневъдство, птицевъдство, лозаро-винарския сектор и оранжерийното производство на зеленчуци, а крайният срок за изплащане е до 30 септември 2022 г.

"Допълнително във връзка с предизвикателствата, пред които са изправени земеделските производители, по други мерки приоритетно ще бъдат подпомагани растениевъди и животновъди от уязвими сектори", казват още от министерството. Крайният срок за обсъжданията е 7 юли.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал