Срещата на върха на НАТО

Как войната на Путин тласна скандинавците към НАТО (инфографика)

Само за няколко месеца общественото мнение в Швеция и Финландия се преобърна - от неутрално до силно пронатовско

Една от изтъкваните от Владимир Путин причини за започването на военните действия в Украйна от самото начало бе разширяването на НАТО към руските граници. Руският президент твърдеше, че действията му са отговор на "натовската експанзия". С нахлуването си в Украйна обаче Москва постигна точно обратния ефект - накара хората в доскоро неутралните скандинавски държави Швеция и Финландия за много кратко време да преосмислят отношението си съм северноатлантическия съюз.

Решението двете държави да се присъединят към НАТО, което ще стане факт в ускорени срокове, след като и Турция даде зелена светлина за процеса, не е просто на политическата класа и управляващите в двете страни. Мнозинството от гражданите там вече искат този ход, докато само преди няколко месеца по-голяма част от хората във Финландия и Швеция бяха поддръжници на дългогодишните политики на военна необвързаност и неутралитет, сочат данни от проучване на Statista. От началото на годината промяната е драстична.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Една от изтъкваните от Владимир Путин причини за започването на военните действия в Украйна от самото начало бе разширяването на НАТО към руските граници. Руският президент твърдеше, че действията му са отговор на "натовската експанзия". С нахлуването си в Украйна обаче Москва постигна точно обратния ефект - накара хората в доскоро неутралните скандинавски държави Швеция и Финландия за много кратко време да преосмислят отношението си съм северноатлантическия съюз.

Решението двете държави да се присъединят към НАТО, което ще стане факт в ускорени срокове, след като и Турция даде зелена светлина за процеса, не е просто на политическата класа и управляващите в двете страни. Мнозинството от гражданите там вече искат този ход, докато само преди няколко месеца по-голяма част от хората във Финландия и Швеция бяха поддръжници на дългогодишните политики на военна необвързаност и неутралитет, сочат данни от проучване на Statista. От началото на годината промяната е драстична.

Страх алианси прави

Нахлуването в Украйна промени драстично както политическото, така и общественото мнение и в двете скандинавски държави. Малко преди избухването на конфликта само 24% от финландците и 37% от шведите са подкрепяли членство в НАТО на страните им. В края на миналия и в началото на този месец обаче мнозинството от населението вече не споделя това мнение - по-драстичната промяна се наблюдава във Финландия, където 76% от хората днес заявяват, че биха подкрепили членството на своята страна във военния алианс. Близо 60% от шведите също подкрепят присъединяването на страната към НАТО.

Така в средата на май двете държави подадоха кандидатури за членство във военнополитическия алианс, мотивирани от притеснения за възможно разширяване на конфликта и агресия от страна на Русия. След вдигането на ветото на Турция, което стана ясно на срещата на върха на НАТО тази седмица, процесът на присъединяване вероятно ще продължи още няколко месеца. "Вярваме, че Швеция се нуждае от формалните гаранции в сферата на сигурността, които идват покрай членството в НАТО", коментира по повода шведският премиер Магдалена Андершон. "Руската инвазия в Украйна влоши сигурността на Швеция и Европа като цяло", каза и външният министър на страната Ан Линде.

Данните от проучването показват, че по-съгласни, че страната им трябва да се присъедини към НАТО, са мъжете в Швеция (повече от половината), докато жените остават по-скептични въпреки конфликта.

Швеция инвестира в армията си и без НАТО

Въпреки неутралната доскоро позиция разходите за армията на Швеция нарастват ежегодно от 2011 до 2021 г. През 2011 г. е възлизат на 41 млрд. шведски крони (3.8 млрд. евро), докато през 2021 г. са достигнали 67,6 млрд. крони (6.3 млрд. евро). Само през 2021 г. са отделени близо 10 млрд. крони (932 млн. евро) повече в сравнение с предходната година.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Естествено, не е споменато, че "цената" на Турция да пусне скандинавците в нато е да й прерадат 73 (седемдесет и трима!) кюрди, които до момента се ползват във Финландия и Швеция със статута на политически емигранти.
    Е, заради разширението на нато, 73-мата вече ще са политически затворници на Анкара. С всичко, което сме гледали по филмите и слушали за турските зандани.

    Нередност?
Нов коментар