Как украинските българи помагат по време на войната

Предприемачи осигуряват храна, лекарства и техника

Предприемачите са помогнали за транспортирането на украински бежанци към България
Предприемачите са помогнали за транспортирането на украински бежанци към България
Предприемачите са помогнали за транспортирането на украински бежанци към България
Предприемачите са помогнали за транспортирането на украински бежанци към България
Темата накратко
  • В първите дни на руската инвазия се стига до остър недостиг на лекарства в болниците в Украйна и се налага да се доставят скъпи медикаменти.
  • За кратко време много украински българи се организират и успяват да помогнат на хиляди украинци, пострадали от войната.
  • Украинският журналист Максим Бутченко разказва как българите в Украйна са помагали на своите сънародници.

24 февруари 2022 г. започва за българите в Украйна с ракетни нападения на руската армия. Още на следващия ден доброволци се притичват на помощ на бежанците, пристигащи от Херсонска и Николаевска област, където се водят ожесточени сражения. Притокът им се увеличава с всеки изминал ден. В първите дни на руската инвазия се стига до остър недостиг на лекарства в болниците и се налага да се доставят скъпи медикаменти. В някои градове са сформирани и военни части, които се нуждаят от всичко - дизелови генератори, храна, матраци и др.

Фермерите доставят продукти на хуманитарния щаб, а гражданите носят храна - от домашно приготвени консерви до продукти от първа необходимост.

По-късно доброволци се обединяват и купуват коли и дронове за фронта. За кратко време много украински българи се организират и успяват да помогнат на хиляди украинци, пострадали от войната. Така през първата седмица на нападението и през март хиляди украински бежанци от Одеса, Николаев и Запорожие са транспортирани с автобуси до България от Асоциацията на българите в Украйна. Това е много добре организирана помощ, като се започне от транспорта и логистиката и се стигне до посрещането от другата страна на границата - в Молдова, Румъния, а след това в България, където бежанците са настанени.

Антон Кисе, ръководител на Асоциацията на българите в Украйна, разказва пред "Капитал", че е поддържал денонощна връзка със сънародниците си. Щабът е бил изтощен, хората са спели по четири часа на денонощие, за да се справят с многото проблеми, които са изисквали бърза реакция.

"Ситуациите бяха различни. Много жени се страхуваха да останат в домовете си поради възможността от приближаване на фронтовата линия и искаха да предпазят децата си. Много от тях се нуждаеха от постоянно лечение. Някои изпращаха децата си при баби и дядовци, но самите те оставаха, защото съпрузите им са на фронта. Войната пречупва човешки съдби. И също така поставя цена на всеки", разказва Кисе за преживяванията си в онези дни.

Помагаме на всички

Павел Чикликчи е етнически българин от украински произход, земеделски производител и собственик на строителна фирма. Той казва, че на 25 февруари в родния му областен център Сарата вече е бил създаден доброволчески център, който е трябвало да помага на местната новосъздадена военна част. В началото е нямало подходящо място за спане на войниците и Чикликчи и баща му осигуряват 150 матрака от една от базите за отдих, които притежават.

След това започват да постъпват молби за храна - местните бизнесмени организират закупуването на продукти, докато не получат доставки от ресторанти с помощта на градската управа. Чикликчи разказва, че заедно с още един човек са създали доброволчески център - помолили съветника за помещение и местните жители започнали да носят храна, консерви и продукти от първа необходимост.

"През първите няколко дни много активно събирахме храна. Когато стана ясно, че този въпрос е решен, преминахме към купуване на автомобили", разказва Чикликчи.

Местни български фермери също му помагат. Така за нуждите на украинската армия на фронта са осигурени няколко автомобила, а Чикликчи дарява автобус и камион КамАЗ. През тези дни руските войски все още са около Киев и заплашват да превземат украинската столица. За да възпрат по някакъв начин настъплението на Москва, украинските части действат в мобилни групи - именно за тях са доставени автомобилите.

"Мои познати, които се биеха там, ни отправиха молба за превозни средства - трябваха ни пикапи. Намерихме момчета в България, които купуваха пикапи. Имаше един IT специалист, който е от Киев, но работеше в България. Купува ги, дава пълномощно и ги докарва до границата. А 62-годишният ми баща пресичаше границата, взимаше пикапа и го връщаше в Украйна", казва Чикликчи.

Общо шест автомобила, един КамАЗ, автобус, пикап и микробус са изпратени на фронта. При това средната цена на един автомобил е 7-8 хил. евро.

Чикликчи участва и в закупуването на бронежилетки. Също така купува модерен дрон на стойност 190 хил. евро, предназначен за разузнаване на фронтовата линия.

Украинските българи казват, че не са се ограничили само до военната помощ. Така например местните аграрни дружества, собственост на българи, създават по искане на администрацията резерв от зърнени храни и брашно. Около 100 тона хуманитарна помощ са изпратени в районите, които са под постоянен обстрел, като град Николаев.

"Имаше време, когато в Киев нямаше храна. Натоварих един пикап със зеленчуци, зърнени храни, слънчогледово олио и хляб. Доставяхме хранителни продукти за териториалната отбрана на столицата, където работеше моят заместник. Раздадохме хранителни продукти на всички желаещи, а превозното средство беше изпратено по-нататък към фронтовата линия", казва Чикликчи.

Връзката между народите

Иван Плачков, собственик на винарска изба "Колонист", също е сред украинските българи, които не остават безучастни към нещастието. Той разказва, че активно помага с лекарства, топли дрехи, бебешка храна и специална храна за болните. Лекарства и вещи са доставяни предимно в Болград, Исмаил и Одеса.

Плачков обяснява, че при започването на войната бежанците и местните жители са имали здравословни проблеми, които са се влошили. Очаквано е имало недостиг на медикаменти и болниците му дават списък с нужните лекарства, които той осигурява. Освен това е купил и доставил в държавните болници и специалните центрове храна за диабетици, хипертоници и бебета.

Хуманитарната помощ се разпределя от местните власти, като например администрацията в Болград. "В центъра за хуманитарна помощ в Болград има огромен склад, в който всичко се отчита. Освен това бизнесмени от България също ни помогнаха, като финансираха хуманитарни товари - например Богомил Манчев. Депутати като Ивайло Мирчев и други финансираха доставките. Някои от получените товари останаха в Одеска област, а други бяха изпратени в Киев", казва Плачков.

Той посочва, че е доста трудно да се осигурят някои медикаменти и дава пример с контрастно вещество, което се използва за диагностика на сърдечносъдови заболявания. Цената му е около 25 хил. евро - то е било закупено от страна в Европа, доставено е било в България, откъдето Плачков го получава и го занася в болницата. Сега той продължава основно да доставя лекарства и медицинско оборудване, например кардиограф. Но украинските българи по думите му помагат не само на лечебни заведения, но и на сиропиталища, старчески домове и хора с ниски доходи.

Плачков говори и за транспортирането на украински бежанци към България. По негови оценки около 250 - 300 хил. украинци са преминали българската граница, предимно деца и техните майки. Сега някои от децата учат в специализирани училища - например съпругата на Плачков преподава в британско училище в София, където повече от 90 украински деца учат английски и български език.

"Децата бяха извозени с автобуси, а възрастните с коли през Дунав. Много помагат Дружеството на бесарабските българи и Дружеството на украинските българи в София. Посрещнаха ни, настаниха ни, нахраниха ни. Невъзможно е да ви опиша мъката, която ни сполетя, когато войната започна. Но също така е невъзможно да изразим с думи благодарността си към онези хора, които не останаха безразлични към Украйна. Цялата тази история показва единството на етническите българи, на украинските българи", заключава Плачков.

Все още няма коментари
Нов коментар