Европейските икономики се готвят за зима на енергийни лишения и висока инфлация

Шантажът на Русия с доставките на газ, забраната за руски петрол и фискалните последици от ковид тласкат страните от ЕС към рецесия

Опасенията за доставките на газ се подхранват допълнително от спирането на газопровода "Северен поток 1" от 11 юли за планирана профилактика
Опасенията за доставките на газ се подхранват допълнително от спирането на газопровода "Северен поток 1" от 11 юли за планирана профилактика
Опасенията за доставките на газ се подхранват допълнително от спирането на газопровода "Северен поток 1" от 11 юли за планирана профилактика    ©  Reuters
Опасенията за доставките на газ се подхранват допълнително от спирането на газопровода "Северен поток 1" от 11 юли за планирана профилактика    ©  Reuters
Темата накратко
  • Законови промени в Германия позволяват на държавата да придобива дялове в засегнати компании.
  • Макрон търси подкрепа за удължаване на "фискалния щит", който засега предпазва френската икономика.
  • Италианското правителство планира нов пакет енергийни помощи на стойност до 8 млрд. евро.

Цените на електроенергията в Европа достигнаха рекордни стойности, тъй като ефектът от ограничените доставки на руски газ се разпространява по енергийните мрежи и заплашва да причини трайни проблеми за промишлеността и домакинствата.

Цената на базовата електроенергия за доставка в Германия през следващата година - еталонната европейска цена - достигна най-високото ниво в историята в понеделник и надмина предишния рекорд, поставен през декември, след като поскъпна с 13% и стигна 325 евро за мегаватчас. От началото на годината еквивалентната цена във Франция се е удвоила до 366 евро за мегаватчас.

Цените на електроенергията се влияят в голяма степен от цената на газа, който се използва за производството й. В Европа цените на природния газ се повишиха до най-високото ниво от четири месеца насам и се увеличиха повече от четири пъти спрямо нивата отпреди година, след като Москва ограничи допълнително доставките на газ за Европа.

Опасенията за доставките на газ се подхранват допълнително от спирането на газопровода "Северен поток 1" от 11 юли за планирана профилактика. Москва твърди, че санкциите са довели до намаляване на потоците, тъй като ключови компресорни части са блокирани в Канада, но европейските политици смятат това за претекст за намаляване на доставките и се притесняват, че след възобновяването на газопровода потоците няма да се върнат дори до сегашния капацитет от 40%.

На този фон държавите в Европа масово активират кризисни енергийни планове, които да омекотят ефекта от недостига на енергийни ресурси през предстоящия отоплителен сезон. Дебати около точните параметри на тези планове обаче водят до политическо напрежение и създават благоприятна среда за ръст на популизма.

Германия с най-големи притеснения

В резултат на нарастващите разходи за внос на енергия и отслабващия производствен сектор през май Германия записа първия си месечен търговски дефицит от 1991 г. насам. Износът се е свил с 0.5% при очаквания за ръст 7%. В същото време вносът е нараснал с 2.7%, което е значително над прогнозите.

Миналия месец Берлин въведе втория етап от тристепенния си план за извънредни ситуации. Третото ниво ще изисква ограничаване на газа за промишлените потребители и домакинствата. През изминалия уикенд служител на местната администрация в Хамбург, цитиран от Financial Times, предупреди, че ако недостигът на газ се изостри, през зимата може да се наложи лимит и на топлата вода.

В опит да овладее кризата германското правителство е изготвило закон, който му позволява да придобива дялове в компании, пострадали от рязкото поскъпване на вносния газ. Законът, който може да бъде приет от парламента още тази седмица, ще даде възможност на правителството да спаси Uniper, най-големия вносител на руски газ в Германия.

Измененията в законодателството включват и нов механизъм за "коригиране на цените", предназначен да "поддържа веригите за доставки възможно най-дълго и да предотвратява каскадни ефекти", казва за FT представител на правителството.

Това по същество ще позволи на дружествата да прехвърлят допълнителните разходи за закупуване на газ на спот пазарите надолу, като наложат такса на всички свои клиенти.

Политиките на Макрон удрят на камък

Недостигът на газ се влошава и от проблеми с поддръжката на голям брой френски атомни електроцентрали. Съседните страни изгарят допълнително газ, за да произвеждат електроенергия за Франция в момент, когато континентът се опитва да увеличи резервите си за зимата.

По данни на германския системен регулатор през юни Германия е изнесла за Франция приблизително 600 хил. MWh електроенергия на нетна база. За сравнение, година по рано Берлин е внасял 300 хил. MWh месечно от Франция. Обединеното кралство пък изнася еквивалента на 10% от дневното си потребление, за да задоволи нуждите на френските потребители.

Около половината френски атомни централи са изключени от мрежата, след като около подкрепяния от държавата оператор на ядрена енергия - Électricité de France (EDF) - се завихри буря от неочаквани проблеми.

Климатът остава на заден план

Докато рекордно високите температури и сушата в южната част на Европа дават основание за спешни действия в областта на климата, последиците от войната в Украйна принуждават много столици да изберат бързи решения, които замърсяват околната среда.

"Зеленият преход не може да бъде за сметка на сигурността", казва пред FT полският премиер Матеуш Моравецки. "Дори ако краткосрочното връщане към въглищата означава отлагане на амбициозните ни цели в областта на климата, то може да се окаже необходимо условие за поддържане на силна европейска общност, способна да се противопостави на Русия и да подкрепи Украйна", добавя той.

Полша, Германия и Нидерландия вече възобновиха експлоатацията на въглищни електроцентрали, за да се справят с продължаващата енергийна криза.

Прекъсванията в EDF, най-големия износител на електроенергия в Европа, доведоха до спад на производството на ядрена енергия във Франция до най-ниското му ниво от близо 30 години. Това доведе до рекордно високи сметки за електроенергия в страната и задълбочаване на инфлацията, създадена от войната в Украйна.

Същевременно антиинфлационните политики на президента Макрон удрят на камък. Досега Франция можеше да се похвали с най-ниските нива на инфлация в цялата еврозона (с изключение на Малта). Това се дължеше на предизборна инжекция от 25 млрд. евро публични средства в икономиката. Така нареченият "тарифен щит" на Макрон имаше за цел да защити потребителите от рязкото повишаване на цените на петрола и природния газ.

Компенсирането на нарастващите цени става все по-трудно, тъй като инфлацията вече се разпростира отвъд енергийния сектор и обхваща храните и услугите. В същото време фискалната мощ на правителството намалява заради нарастващите разходи по държавните заеми.

Макрон се готви да отговори с парламентарни законопроекти този месец, които ще удължат срока на действие на тарифния му щит, ще защитят покупателната способност на потребителите и ще пренапишат бюджета за 2022 г. Но след като загуби парламентарното си мнозинство на изборите миналия месец, тези планове са изправени пред несигурно бъдеще. Той все още се нуждае от подкрепата на някои депутати от опозицията, а досега никой от тях не е приел коалиционните предложения.

Инфлацията помпа напрежение в италианското правителство

Досега Италия се справяше с последиците от инфлацията и войната в Украйна сравнително добре, но икономическите перспективи на страната са застрашени от задаващата се рецесия и по-високата доходност на облигациите, която ограничава възможностите за маневриране на правителството през следващите месеци.

На този фон миналата седмица кабинетът на Марио Драги се събра, за да обсъди последните детайли по нов пакет енергийни помощи на стойност до 8 млрд. евро. Средствата са насочени към семействата и потребителите, засегнати от нарастващите сметки за комунални услуги.

Заседанието на кабинета се проведе в момент на повишено напрежение в управляващата коалиция. Бившият премиер Джузепе Конте, който сега оглавява Движение "Пет звезди", се бори да запази партията си цяла след напускането на външния министър Луиджи ди Майо, който създаде нова политическа група.

Досега Драги устояваше на натиска от членове на коалицията, включително "Пет звезди" и "Лига" на Матео Салвини, да увеличи дефицита на страната, за да финансира мерките за облекчаване на енергийните разходи. Комбинацията от по-висок от очаквания растеж и допълнителни приходи от данъци върху добавената стойност би трябвало да осигури на правителството достатъчно средства за финансиране на новата мярка, смятат хората.

Новите предложения, които ще бъдат одобрени от кабинета, ще служат основно за намаляване на разходите за енергия и горива, като се добавят към вече одобрените от правителството облекчения в размер на над 30 милиарда евро. В Италия вече действа и намаление на данъка върху горивата, което наскоро беше удължено.

Таван на горивата в Хърватия

В понеделник хърватското правителство удължи срока на действие на ограничението върху цените на горивата с още две седмици и повтори, че обмисля да раздаде ваучери за гориво през есента.

Националната асоциация на малките търговци на горива обаче се оплака от решението на правителството.

"От осем месеца работим на загуба и нямаме друга възможност, освен да започнем да затваряме бензиностанции. Очаквам скоро да бъдат затворени още 240", казва за Euractiv Армандо Милявац, председател на асоциацията.

Румъния дава отсрочка за изплащане заемите и осигурява изгодни кредити

В началото на седмицата румънското правителство одобри временен мораториум върху изплащането на банкови заеми от хора и компании, изпаднали във финансови затруднения. Мярката е част от пакет социални и икономически мерки на стойност 1.1 млрд. евро, целящи да смекчат въздействието на ускоряващата се инфлация. За да се възползват от отсрочката за изплащане на заема, гражданите трябва да декларират, че месечните им разходи са се увеличили с поне 25% на годишна база през последните три месеца, а фирмите трябва да декларират, че приходите им са намалели с 25% на годишна база през същия период. Правителството одобри и мярка, която позволява на студентите да вземат държавно гарантирани заеми в размер до 10 хил. евро, а на семействата или двойките - до 15 хил. евро. По-рано този месец правителството реши, че заедно с търговците на горива на дребно ще покрива 0.5 леи (0.1 евро) от цената на литър гориво на бензиностанцията през следващите три месеца.
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал