Структурата на световните вериги за доставки се променя

Пандемията и войната в Украйна ускориха трансформацията

Посоката на промяната ясно се вижда в данните за запасите, инвестициите и наемането.
Посоката на промяната ясно се вижда в данните за запасите, инвестициите и наемането.
Посоката на промяната ясно се вижда в данните за запасите, инвестициите и наемането.    ©  Shutterstock
Посоката на промяната ясно се вижда в данните за запасите, инвестициите и наемането.    ©  Shutterstock

Веригите за доставки са влакната, които през последните десетилетия изтъкаваха глобализацията. Многократно те са позволявали на смели производители с поглед към света да стават по-конкуренти, а на доставчиците на компоненти да намират нови пазари.

Мрежи от самолети, имейли и контейнерни кораби, както и железопътни линии и тръбопроводи обвързаха предприятията в Гуандун и Орегон, Дърбан и Дубай, Рен и Пунта Аренас. От тях майсторски се възползват компании като Airbus или Apple, които могат да сътворяват технологични чудеса с компоненти от десетки различни страни, направени от суровини, пренесени от други, още по-далечни държави.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Веригите за доставки са влакната, които през последните десетилетия изтъкаваха глобализацията. Многократно те са позволявали на смели производители с поглед към света да стават по-конкуренти, а на доставчиците на компоненти да намират нови пазари.

Мрежи от самолети, имейли и контейнерни кораби, както и железопътни линии и тръбопроводи обвързаха предприятията в Гуандун и Орегон, Дърбан и Дубай, Рен и Пунта Аренас. От тях майсторски се възползват компании като Airbus или Apple, които могат да сътворяват технологични чудеса с компоненти от десетки различни страни, направени от суровини, пренесени от други, още по-далечни държави.

През последните пет години се засилва напрежението, на което е подложена тази система. Първо дойдоха американските мита върху китайския износ. После пандемията от ковид-19 засили търсенето на определени групи стоки, като в същото време ограничи тяхното производство и транспортиране. Съвсем наскоро войната на Русия в Украйна доведе до покачване на цените на суровините и напомни на фирмите колко бързо един политически шок може да затвори цял пазар и да предизвика хаос в други.

Правителствата и компаниите дълго са изразявали опасения за подобни неща, без в крайна сметка да предприемат съществени действия, с които да ги променят. Този път нещата са различни. Както Джеймс Джан от Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) написа в неотдавнашна статия: "Десетилетието до 2030 г. вероятно ще се окаже период на трансформация за глобалните вериги на стойността". Тази трансформация вече е в ход.

Притегляне към центъра

Посоката на промяната ясно се вижда в данните за запасите, инвестициите и наемането; ефектите пълнят световните новини. Преместването на част от производството на Apple от Китай във Виетнам предизвика война за таланти в страната. Китайски фирми напълниха гигантски индустриален парк в Монтерей, Мексико, с надеждата да отговорят на търсенето на американски клиенти от по-близко до дома разстояние. Само през май Samsung, Stellantis и Hyundai обявиха инвестиции от 8 млрд. долара в американски фабрики за електрически автомобили.

Хората, които взимат решенията, все повече се тревожат, че веригите за доставки трябва да бъдат не само ефективни, а и стабилни. В резултат на това те избират да са по-малко зависими от юрисдикциите, където са изложени на риск. А страните експериментират с индустриални политики, насочени към самостоятелност или международно превъзходство в поне някои "стратегически" технологии и бизнеси. Това означава подкрепа на инвестициите в тези сектори вътре в страната и понякога ограничаване на износа на тяхната продукция. Компаниите от своя страна изкупуват доставчици на вътрешните си пазари и в чужбина в името на вертикалната интеграция.

Пазарната китайско-центрична система, която започна да се появява в края на миналия век, се трансформира в по-малко единна и по-скъпа, макар все още глобална. Така в крайна сметка трябва да се окаже по-малко крехка. Но преходът ще бъде достатъчно объркан, за да създаде собствени сътресения.

"Има центробежни и центростремителни сили, които дърпат или разделят света", отбелязва Дъглас Ъруин, професор по търговска история в Dartmouth University. Настоящата трансформация не е залитане от едната крайност в другата; тя е укрепване на центробежната сила, съчетано с отслабване на центростремителната, която доскоро беше исторически висока.

Започвайки от началото на 90-те години на миналия век, технологията, геополитическата стабилност, както и търсенето на ефективност и относителни предимства бяха мощни обединяващи сили. Отърсили се от географските ограничения чрез по-добри комуникации и по-ефективно транспортиране чрез контейнери, компаниите прескачаха от континент на континент в търсене на евтини суровини и по-големи маржове на печалба.

Глобалните потоци от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са били на стойност 0.5% от световния БВП през 70-те и 80-те години. До средата на първото десетилетие на XXI в. те достигат 5% или повече. Това от своя страна създаде глобален пазар. През двете десетилетия до 2008 г. търговията като дял от световния БВП скочи от 37% на 61%.

Начало на забавянето

Дори преди пандемията от ковид-19 имаше много признаци, че глобализацията се забавя. Делът от приходите на американските фирми, идващ от чужбина, бяха предимно на едно ниво; печалбите от чужбина падаха. Търговските потоци и ПЧИ бяха в застой. Една от причините е автоматизацията, която намали трудоемкостта на производството, а с него и конкурентното предимство на страните с по-ниски заплати, които се превърнаха в офшорни центрове през 90-те години и началото на новия век. Заплатите в тези страни също се повишиха.

През 2000 г. средният годишен доход в Китай на човек в долари, добра мярка за разходите за заплати, които трябва да прави една мултинационална фирма, е бил 3% от американския. Това е една от причините, поради които присъединяването на страната към Световната търговска организация през следващата година донесе толкова голяма промяна. До 2019 г. отношението нарасна до 16%.

По-очевидна стана и нестабилността на системата. Земетресението в Тохоку от 2011 г. затвори японските доставчици на автомобили и наруши производството на силициеви пластини. Наводненията в Тайланд по-късно същата година потопиха център за производство на харддискове. Но притесненията за подобни рискове не успяха да предизвикат особени действия.

Шокът от ковид пандемията се оказа достатъчно голям, че безпокойството да доведе до последствия.

Неотдавнашен доклад на изследователи от Световната банка заключава, че бедствията в Япония "не са довели до решоринг, ниършоринг или диверсификация". Търговската война с Китай, която президентът Доналд Тръмп започна през 2018 г., накара изпълнителните директори на корпорациите да говорят развълнувано за промяна във веригите за доставки. Но данните за такава тенденция останаха малко. Според изследователската група Conference Board през 2019 г. Китай все още контролира повече от една четвърт от доставчиците за големите индустрии, включително химикали, електроника и текстил.

Катализатори на промените

Шокът от ковид пандемията се оказа достатъчно голям, че безпокойството да доведе до последствия. В началото правителствата се надпреварваха, често безуспешно, да осигурят защитни облекла и болнични респиратори. Промените в моделите на потребление, изместени от услуги, включващи личен контакт, към промишлени стоки, доведоха до нови затлачвания. Съвсем скорошният самохвален опит на Китай да поддържа нулев ковид чрез налагане и вдигане на локдауни доведе до последващи смущения. Стотици кораби бяха оставени да се въртят безцелно край Шанхай - образ на дисфункцията, който се заби в умовете на хората.

Последиците от инвазията на Русия в Украйна доведоха до допълнителни, по-дълбоки сътресения. Тя наруши енергийните пазари и най-вече тези за храни и подчерта необходимостта от доставки с по-широка основа. Наяве излязоха и геополитическите рискове от зависимостта от автокрация с агресивни амбиции. Това допълнително засили опасенията за Китай.

Така икономическата зависимост се превърна в причина за действие, а не само за безпокойство. Това е най-очевидно в енергийните пазари. Европа работи отчаяно, за да натрупа запаси от газ, както и да разшири капацитета си за внос на втечнен природен газ (LNG). През май американската енергийна компания NextDecade обяви 15-годишна сделка за продажба на LNG на френската Engie, което ще катализира инвестициите в голям нов терминал за износ по крайбрежието на Луизиана. Някои висши демократи искат облекчаване на съпротивата срещу тръбопровода Keystone XL от Канада. Новата инфраструктура и дългосрочните договори тласкат една глобална, гъвкава система към това да стане по-малко ефективна, но по-сигурна.

Притеснения относно зависимостта се наблюдават и в производството. Обхватът на стоките, които правителствата смятат за критични, се разшири далеч отвъд сферата на отбраната и общественото здравеопазване след пандемия. "Не можем да позволим на държавите да използват пазарната си позиция в ключови суровини, технологии или продукти, за да имат силата да нарушат икономиката ни или да упражняват нежелан геополитически натиск", каза през април Джанет Йелън, министър на финансите на САЩ. Американските ограничения за износ вече включват биотехнологичен софтуер и средства за производство на модерни полупроводници.

Индустриалната политика е все по-необходима. Според проучване на ООН повече от 100 държави, които представляват над 90% от световния БВП, сега имат официални индустриални стратегии, със засилваща се активност през последните години. Политиките са от инвестиции във фундаментални изследвания до защита на "стратегическите" индустрии от чуждестранна конкуренция. Мнозина са осведомени за нарастващите размери и обхват на индустриалната промяна, заложени в плановете за нетни нулеви емисии. Европейската комисия размахва субсидии пред производителите на батерии и полупроводници. В САЩ, където президентът Джо Байдън започна мандата си с изпълнителна заповед Buy American, а субсидиите, помагащи на индустрията да се конкурира с Китай, привлякоха подкрепа и от двете партии.

Пренастройване на веригите

Има малко сведения богатите страни да връщат обратно производството, изнесено в чужбина. В САЩ вносът формира все по-голям дял от местното промишлено производство - знак, че производителите все повече, а не по-малко, разчитат на чуждестранни доставчици. Американските разходи за фабрики, складове и подобни в сравнение с БВП са само малко по-високи, отколкото в началото на второто десетилетие на XXI в. и далеч по-ниски, отколкото през 70-те и 80-те години на XX в. В клуба на ОИСР от предимно богати страни производството като дял от БВП е около 13%, което е най-ниско за всички времена.

Но въпреки че връщането на производството е минимално, има промяна в това кое къде се случва, докато компаниите претеглят за себе си дали рискът от изпробване на нов модел надвишава този от придържане към стария. Един доста обикновен подход е подписването на договори с допълнителни доставчици. Цели 81% от лидерите на веригата за доставки, анкетирани от McKinsey тази година, сега набавят суровини от два доставчика, вместо да зависят само от един. Данни от банката Goldman Sachs сочат, че САЩ разширяват броя на страните, на които разчитат за доставки, а тенденцията се пренася и в други богати страни. Това само по себе си не осигурява стабилност - ако капацитетът не се увеличи, тогава шокът все пак ще намали общото предлагане. Но големите планове за капиталови разходи предполагат, че компаниите се опитват усилено да предотвратят подобен сценарий.

Компаниите също така трупат запаси - полуготови или готови продукти, оставени в резерв, които могат да бъдат продадени, ако търсенето внезапно се увеличи или ако свежите доставки спрат. Това има висока цена поради заключването на парични средства. Според анализ на The Economist най-големите 3000 компании в света от 2019 г. насам са увеличили запасите си със стойност, равна на 1% от световния БВП, и искат сумата още да нарасне.

Фактът, че индустриите поемат тези разходи, показва, че те се страхуват от проблеми с доставките повече, отколкото преди. Те може да си плащат за времето, в което да преценят възможностите си и да видят как реагират другите, преди да вземат трудни за обръщане решения, като например преместване на фабрики или хора. Някои може да смятат, че по-големите запаси са необходим постоянен отговор на рисковете във веригата за доставки.

Необратими решения

Една група трудни за обръщане решения са тези, които участват във вертикалната интеграция - или изграждане на капацитет за собствени доставки или изкупуване на компании, които вече имат този капацитет. В някои сектори това е нарастваща тенденция, водена както от опасенията за веригата на доставки, така и от желанието да се вземат маржовете на печалбата от доставчиците.

Американският компютърен сектор е с около 50% повече вертикално интегриран, отколкото в средата на първото десетилетие на XXI в., измерено чрез дела от брутните приходи на индустрията, натрупани от компаниите в нея (а не от външни доставчици). Вертикалната интеграция в американския автомобилен сектор скочи около 2019 г. Китайските фирми имат доминираща позиция както в производството на батерии, така и в преработката на необходимите за тях минерали. Така че многонационалните производители на автомобили на други места изграждат свои собствени заводи за акумулатори и дори инвестират в мини.

Предпазливостта към Китай също предизвиква по-широкoобхватни промени. Официалната статистика относно преките чуждестранни инвестиции в Китай показва, че те стават все по-силни, но тези числа трудно съвпадат с други източници. Друга мярка е ПЧИ "на зелено" - вид капиталова инжекция, с която се изграждат нови офиси или фабрики. От 2019 г. насам Китай държи под 10% от световния приток на ПЧИ на зелено, което е спад спрямо пика от близо 20% в средата на първото десетилетие на XXI в. (виж графиката).

Броят на страните от ОИСР, чиито дялови преки чуждестранни инвестиции в Китай са били по-малки от оттеглените от там инвестиции, през 2005 г. е нула. Според анализ на The Economist до 2019 г. този брой е достигал осем, или една пета от страните от клуба.

Заетостта разказва подобна история. Делът на базираните в Китай служители на американските мултинационални компании върви надолу. В същото време тези компании засилват наемането на персонал в други части на Азия. От 2016 г. те са работодатели на близо 400 хил. души във Филипините, което е ръст от 10%. Близо 1.4 млн. души в Индия работят за американски компании, което е покачване от 14% спрямо 2016 г.

Никоя планина не е достатъчно висока

Други части на Азия са основните печеливши от напускането на Китай. През 2015 г. общата стойност на ПЧИ на големите демокрации в Китай надхвърляше с 20% техните инвестиции в останалата част от Източна Азия. Сега тези позиции са обърнати. През 2021 г. страните от ОИСР са внесли произведени в Китай междинни стоки за около 700 млрд. долара (суровини, компоненти и други подобни), което представлява скромно увеличение спрямо 2018 г. Но вносът на същия тип стоки от Виетнам е нараснал със 70% за същия период.

Инвестициите на други места също растат. Най-големите проекти за ПЧИ на зелено, обявени през последната година, са фабриката за чипове на Intel на стойност 19 млрд. долара в Магдебург, Германия, и фабриката за чипове на Samsung за 17 млрд. долара в Тейлър, Тексас. На годишна база Тайван инжектира над два пъти повече ПЧИ в страните от ОИСР, отколкото в началото на втората декада на XXI в.

Стойностите на входящите ПЧИ в Мексико, за която защитниците на ниършоринга традиционно се застъпват, остават незабележими, но водещите индикатори за промяна са видими. Фирмите, които помагат на доставчиците да преместят производството в Мексико, са затрупани от запитвания от китайски компании, които искат да се установят там, твърди Патрик ван ден Боше от консултантската компания Kearney. През май компанията Zipfox, която помага на американския бизнес да търсят доставчици в Мексико, отбеляза увеличение на новите клиенти на уебсайта си с 20%.

Привлекателността на Мексико до голяма степен се свежда до достъпа до пазари другаде в Северна Америка, осигурен от споразумението между САЩ, Мексико и Канада. Подобни търговски сделки биха могли да направят преструктурирането на веригите за доставки по-лесно и по-евтино. За съжаление американските лидери не проявяват интерес да убедят избирателите, че това си струва да се направи.

Трансформацията решава проблеми и създава нови

Преустройването на веригите за доставки изисква време, а да се забележат ефектите отнема още повече. Шефът на гигантски американски производител, който сега произвежда 90% от продукцията си в Китай, казва, че планира да увеличи драстично инвестициите в американското и европейското производство през следващите пет години. С това половината от производството все пак ще остане в Китай. Но промяната е в ход.

Значителните разходи от това да се отчита не само ефективността ще паднат върху данъкоплатците, компаниите и потребителите. По принцип ползите също трябва масово да се усетят. Но те може да не са очевидни. Световната икономика би станала по-малко уязвима към сътресения в момент, когато изменението на климата и геополитическите напрежения увеличават своята честота и интензивност. Подобряването на устойчивостта може да е необходим напредък, за да останем на същото място.

Всъщност част от напрежението може да се изостри. Опитите за повишаване на икономическата сигурност могат сами по себе си да създадат шокове. Тази година перспективата за нови мита за вносни слънчеви панели доведе до спиране на американските соларни проекти.

Засилената икономическа интеграция не допринесе за по-голямото световно равновесие, на което някои се надяваха. Трудно е да си представим, че фрагментацията ще се справи по-добре, а твърде лесно е да си представим как влошава нещата. Това може да е една от причините защо дълго време много се говореше за промени в модела на глобализация, но те не се извършваха. Сега когато всъщност се случват, те значително допринасят за новите тревоги.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved