Енергийният комисар Кадри Симсoн: До края на 2022 г. ЕС се стреми да има общи поръчки на газ

Регионалният хъб в България е най-напредналият проект, казва тя в интервю за "Капитал"

Кадри Симсoн, комисар по енергийните политики на ЕС: "България, както и други държави членки ще трябва да инвестират сериозно в производството на възобновяема енергия."
Кадри Симсoн, комисар по енергийните политики на ЕС: "България, както и други държави членки ще трябва да инвестират сериозно в производството на възобновяема енергия."
Кадри Симсoн, комисар по енергийните политики на ЕС: "България, както и други държави членки ще трябва да инвестират сериозно в производството на възобновяема енергия."    ©  European Union 2020
Кадри Симсoн, комисар по енергийните политики на ЕС: "България, както и други държави членки ще трябва да инвестират сериозно в производството на възобновяема енергия."    ©  European Union 2020

В контекста на безпрецедентна енергийна криза в Европа, която започна с ковид пандемията и ескалира с руската инвазия в Украйна, погледите се насочиха към Европейската комисия. Изпълнителната власт на ЕС е изправена пред отговорни задачи - от осигуряване на енергийната независимост на съюза, до гарантиране на сигурността, както и справяне със заплахите от енергийна бедност. В тази връзка "Капитал" потърси отговори от комисаря по енергийната политика Кадри Симсoн относно спешните мерки за справяне с кризата, общите енергийни доставки на ЕС и ролята на страната ни в тях, потенциалът от възобновяеми източници и за европейското финансиране в сектора.

Оказва се, че блокът се стреми да започне съвместните поръчки на газ още от тази година, а нестабилната политическа обстановка да се надяваме, че няма да попречи на създаването на регионалния газов хъб в България, тъй като според еврокомисаря това е най-напредналият проект за момента в тази посока. Европейската комисия съветва още държавите да се стремят към енергоспестяване и по-голяма енергийна ефективност, да диверсифицират източниците си на енергия, при възможност оползотворявайки максимално потенциала си от възобновяема енергия.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

В контекста на безпрецедентна енергийна криза в Европа, която започна с ковид пандемията и ескалира с руската инвазия в Украйна, погледите се насочиха към Европейската комисия. Изпълнителната власт на ЕС е изправена пред отговорни задачи - от осигуряване на енергийната независимост на съюза, до гарантиране на сигурността, както и справяне със заплахите от енергийна бедност. В тази връзка "Капитал" потърси отговори от комисаря по енергийната политика Кадри Симсoн относно спешните мерки за справяне с кризата, общите енергийни доставки на ЕС и ролята на страната ни в тях, потенциалът от възобновяеми източници и за европейското финансиране в сектора.

Оказва се, че блокът се стреми да започне съвместните поръчки на газ още от тази година, а нестабилната политическа обстановка да се надяваме, че няма да попречи на създаването на регионалния газов хъб в България, тъй като според еврокомисаря това е най-напредналият проект за момента в тази посока. Европейската комисия съветва още държавите да се стремят към енергоспестяване и по-голяма енергийна ефективност, да диверсифицират източниците си на енергия, при възможност оползотворявайки максимално потенциала си от възобновяема енергия.

Кадри Симсoн е естонски политик от Eesti Keskerakond (центристка партия), европейски комисар по енергийните политики в комисията "Фон дер Лайен" от 1 декември 2019 г. Преди това тя е била министър на икономиката и комуникациите в първия кабинет на Юри Ратас от 2016 до 2019 г. На Кадри Симсoн се падна един от най-тежките ресори в изпълнителната власт на ЕС по време на пандемията и войната в Украйна.

Комисар Симсoн, дузина страни от Европейския съюз, сред които и България, вече са засегнати от прекъсване на доставките на газ от Русия. Има ли извънреден план ЕС и какво представлява той?

От началото на годината се готвим за идната зима и за евентуално сериозно прекъсване на руските доставки. Но наблюдавайки последните събития, ние разбрахме, че трябва да ускорим плановете си.

Като начало трябва да използваме по-малко енергия, тъй като е невъзможно напълно да заместим 155 милиарда кубични метра газ, които получавахме от Русия всяка година. Също ще трябва да продължим да пълним газохранилищата си, за да имаме буфер за предстоящият отоплителен сезон.

Второ, трябва да заменим газа с други източници на енергия, където е възможно. Трето, трябва да продължим усилията си да осигурим допълнителни доставки на газ от целия свят. В този контекст както държавите членки, така и комисията трябва да актуализират плановете си за възможна извънредна ситуация. От страна на комисията ние ще излезем с координиран план на 20 юли. Освен всичко друго ще разгледаме как да намалим превантивно търсенето и да насърчим преминаването към алтернативи на газа, в идеалния вариант към възобновяеми енергийни източници.

В случай че се наложи намаляване на доставките на газ за промишлеността, то трябва да бъде направено по начин, който ще има минимално въздействие върху нашите икономики. Ще подготвим насоки за държавите членки по този въпрос като част от предстоящия пакет.

Кога ще се осъществят първите общи покупки на газ и LNG? С кои доставчици преговаря ЕС?

Ние се стремим да започнем да купуваме съвместно газ още от тази година. За да направим това възможно, създадохме Енергийната платформа на ЕС, която обединява търсенето в съюза, преговаряме с партньори и улесняваме общите покупки.

Имаме много тясно сътрудничество със САЩ. Неотдавнашното изявление на президентите Фон дер Лайен и Байдън показа, че доставките на втечнен природен газ от САЩ за ЕС почти са се утроили. Преди две седмици бях в Кайро, за да подпиша тристранно споразумение с Израел и Египет за увеличаване на доставките на газ за Европа и работим върху подобно споразумение с Азербайджан, което се надяваме да подпишем през юли. Също така засилихме сътрудничеството с Норвегия, която вече изпраща повече газ към ЕС, и работим с много други партньори от Алжир до Катар.

Преди да можем да купуваме газ заедно обаче, трябва да постигнем съгласие с държавите членки относно правните спецификации. Вече работим заедно със страните, за да гарантираме, че инфраструктурата е налична за получаване на доставките и че можем да координираме нашите нужди. Регионалната платформа за Югоизточна Европа в помощ на България и съседните страни е най-напредналият проект. Започнахме да оценяваме търсенето и се споразумяхме за начини за разрешаване на инфраструктурните предизвикателства.

Трябва ли България да започне реални проучвания и евентуално добив на природен газ на сушата и в шелфа на Черно море? В момента има мораториум върху подобни проекти, но наличните данни показват, че има потенциал. Освен това и Румъния, и Турция използват газовите си находища.

Това е избор, който България трябва да направи, прерогатив на държавите членки е да решат какъв е техният енергиен микс. В момента сме изправени пред недостиг на газ и планът REPowerEU признава, че вътрешните източници могат да играят роля в замяната му. Но трябва да имаме предвид, че постепенното спиране на руския газ трябва да се случи през това десетилетие и за всякакви проекти за подобряване на нашата сигурност на доставките в този контекст те трябва да бъдат съобразени с този график.В по-дългосрочен план фокусът на ЕС е върху възобновяемите енергийни източници.

Съгласно Европейската зелена сделка ние заедно се ангажирахме да намалим нашите емисии с най-малко 55% до 2030 г. и да направим ЕС неутрален по отношение на климата до 2050 г. За да бъде постигнато това, България, както и други държави членки ще трябва да инвестирт сериозно в производството на възобновяема енергия.и държави, ще трябва да инвестира сериозно в производството на възобновяема енергия.

Цялото интервю очаквайте в следващия брой на в."Капитал".

Интервюто взе Моника Върбанова

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал