Краят на количествените облекчения ще намали ликвидността на пазарите

Свиването на балансите на централните банки крие голяма несигурност за мениджърите на активи

Балансите на най-големите централни банки ще се свият с около 4 трлн. долара до края на следващата година според оценки на Morgan Stanley.
Балансите на най-големите централни банки ще се свият с около 4 трлн. долара до края на следващата година според оценки на Morgan Stanley.
Балансите на най-големите централни банки ще се свият с около 4 трлн. долара до края на следващата година според оценки на Morgan Stanley.    ©  Reuters
Балансите на най-големите централни банки ще се свият с около 4 трлн. долара до края на следващата година според оценки на Morgan Stanley.    ©  Reuters

Юни не беше добър месец за фондовите мениджъри: в глобален план акциите паднаха с 8.8%, второто най-голямо понижение за последното десетилетие, а облигациите са се насочили към най-лошата си година от 1865 г. Ударът дойде от няколко страни - бързото покачване на лихвените проценти, a след това и нарастващите страхове от рецесия в САЩ. Според някои инвеститори има още един важен фактор - най-големите централни банки се освобождават от "предпазната си мрежа" - количествените облекчения, пише Financial Times.

След 2008 г. мениджърите на фондове свикнаха, че наред с тях Федералният резерв на САЩ купува дълг като част от своята програма за подкрепа на икономиката след финансовата криза. Целта беше да се стимулира растежът, като се увеличат парите във финансовата система и кредитирането за домакинствата и бизнеса, така че да се насърчат потреблението и инвестициите. С настъпването на ковид Фед разшири схемата, за да предпази пазарите. Но растящата инфлация принуди институцията да вдигне агресивно лихвените проценти, както и да намали огромните количества активи в баланса си.

Свиването на баланса започна

Заедно с Европейската централна банка английската и американската планират първо да спрат реинвестирането на падежиращите активи, а според някои икономисти може да продължат и с продаване на част от ценните книжа, които държат. Балансите на най-големите централни банки ще се свият с около 4 трлн. долара до края на следващата година според оценки на Morgan Stanley.

Обратът вече е в ход: само миналата седмица балансът на Фед се е свил с около 20 млрд. долара. Инвеститорите казват, че вече започват да усещат ефектите. През последните 10 години имаше голяма ликвидност в САЩ и навсякъде, но сега инвеститорите разбират, че това приключва, казва Гилхем Саври от швейцарския мениджър на активи Unigestion. Извършването на транзакции става все по-трудно, както и спекулативните стратегии за търговия. Но освен че посоката ще е негативна, повечето инвеститори нямат ясна представа за точните измерения на последствията от количественото затягане върху пазарите.

Някои икономисти винаги са имали опасения за тази практика заради голямата намеса на централните банки на финансовите пазари, която може да изкриви ценообразуването на активите. Мащабите на количественото облекчение през 2020 г. в сравнение с 2008 г. е "пълно безумие", казва пред FT Татяна Пухан, заместник главен инвестиционен директор във френската група за управление на активи Tobam. В течение на две години Фед пое около 3.3 трлн. долара държавни облигации на САЩ и 1.3 трлн. долара ценни книжа, обезпечени с ипотеки на агенции. Така към март централната банка на САЩ е притежавала около една четвърт от публичния дълг на страната и една трета от обезпечените с ипотеки ценни книжа на агенции. ЕЦБ и Английската централна банка държат близо 40% от държавните облигации на своите юрисдикции.

Освен че разшириха паричната база, покупките на централните банки изтласкаха инвеститорите от най-сигурните активи и ги принудиха да се насочват към по-рискови части от икономиката.

В непознати води

През 2017 г. Фед направи опит за количествено затягане, но изостави плана през 2019 г., когато разходите по заемите бързо се повишиха. А затягане от няколко ключови централни банки досега не се е случвало едновременно. За непредвидимостта на ефектите допринасят още няколко фактора - планираното сега свиване е доста по-агресивно от това през 2017 г., като през септември ще достигне 95 млрд. долара на месец или двойно повече от тогава; Фед ще намали държавния краткосрочен дълг, който държи; а ако се стигне и до продаване на дълг, каквито са сигналите от някои официални лица, не е сигурно доколко пазарът ще може да го поеме.

Все пак анализаторите на Фед изчисляват, че намаляване на баланса от 2.5 трлн. долара през следващите няколко години ще има приблизителен ефект като на повишение на лихвите с малко над половин пункт. Тези прогнози може и да са подценени, смята Соломон Тадесе от Société Générale. Според него понижение от 100 млрд. долара ще се равнява на затягане от 0.12 процентни пункта, като ефектите ще се усилват със свиването на баланса.

Свиването рискува да дестабилизира пазара на американски държавни облигации, който пък стои в основата на световните пазари, твърди Бил Нелсън, бивш служител на Фед и настоящ главен икономист в Института за банкова политика. Фед се ангажира с покупките на активи, отчасти за да подкрепи пазара на държавни облигации в момент на много големи заеми, а това заемане все още продължава, казва той.

Оптимистите сред мениджърите на фондове виждат възможност, тъй като без намесата на Фед цените на активите ще варират повече. "Това е здравословно", казва Андреа ди Ченсо, портфолио мениджър в Loomis Sayles. Все пак епизодите на дисфункция или неуспешни транзакции на пазара на държавни облигации изглеждат неизбежни. "Притесняваме се от увеличения размер на дълга, който трябва да се държи от частния пазар вместо от Фед", казва Марк Кабана от Bank of America. Това вероятно ще влоши ликвидността на пазара.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

Един събор, гол на 70%

Един събор, гол на 70%